Решение № 142 от 03.06.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 246/2024
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Татяна Андонова, Петър Пандев, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Благоевград, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Андонова
Членове:
Петър Пандев
Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200600246 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. Г. Ц. – защитник на подс.И. Т., срещу Присъда № 900190/10.10.2023 г., постановена по НЧХД № 102/2020 година по описа на на Районен съд – гр.С..
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Развити са съображения в насока, че първата инстанция не е изследвала обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК. Неспазването на основните задължения на съда, визирани в чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК в конкретния случай осуетявало разкриването на обективната истина по делото, което съгласно практиката на ВКС представлявало съществено процесуално нарушение. Съдът не подложил на обстоен анализ събраните по делото доказателства, нито поотделно, нито съвкупно и се е задоволил само с общи и абстрактни изречения да формулира изводите си, още повече, че се игнорирал изцяло законоустановения императив, че за да бъде осъдено едно лице, обвинението 1 следвало да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин.
Твърди се, че РС не дал отговор на конкретно отправени от защитата възражения във връзка с инцидента, възникнал между ч.тъжител и подсъдимия. РС кредитирал една част от свидетелските показания, като необосновано не дал вяра на свидетелите Д. Т.а и Р. Т. с мотива, че същите били в близки роднински отношения с подсъдимия.
Моли се ОС да отмени присъдата на първата инстанция и върне делото за ново разглеждане с конкретни указания по правилното приложение на закона.
В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
В писмено становище повереникът на частния тъжител и гр.ищец намира жалбата за неоснователна, а присъдата на РС – за правилна и законосъобразна. Моли същата да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени на Г. К. Сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.
Към становището е приложен препис от договор, видно от който е, че на 20.02.2024 г. е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева във връзка с предоставена адвокатска защита пред настоящата съдебна инстанция.
За да се произнесе, ОС взе предвид следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия И. Р. Т., с ЕГН-**********, за виновен в това, че на 31.08.2019 година, около 15.30 часа, в село К., на ул. Т.м.*, чрез нанасяне на удари с крака и ръце по тялото и главата на пострадалия Г. К. М., му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в аркада на лява вежда, травматични очила на лява орбита, разкъсно-контузна рана на вътрешната страна на долна уста, оток - палпаторно болезнен в областта на скротума, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложил административно наказание „глоба“ в размерна 1000 лева.
И. Т. бил осъден да заплати на Г. К. М. от град С., с ЕГН-**********, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и физически болки и страдания, както и за унижената чест и достойнство, в резултат на деянието 2 на подсъдимия, както и сумата от 250 лева - имуществени вреди – стойност на очилата му, считано от датата на причиняване на увреждането - 31.08.2019 година, до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, като в останалата част над този размер отхвърлил иска като неоснователен.
Заедно с това и на основание чл. 301, т. 12 от НПК, във вр. с чл. 189, ал.
3 от НПК, осъдил И. Р. Т. да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на Районен съд С. - сумата от 287.50 лева - за изготвяне на съдебна видео-техническа експертиза; 50.00 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и в полза на частния тъжител Г. К.
М. от град С., с ЕГН-********** - сумата в размер на 900 лева, представляваща адвокатски хонорар; 450 лева - за изготвената съдебномедицинска експертиза; 100 лева - внесен депозит и 12.00 лева - държавна такса за образуване на делото.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение :
Частният тъжител Г. М. живее в с. К., ул.Т.м.* и е съсед с подсъдимия И. Т., който живее на същата улица. Отношенията между тъжителя и бащата на подсъдимия – свид.Р. Т. били влошени преди около пет години, преди датата на деянието
На 31.08.2019г., около 15.30 часа, частният тъжител се прибрал от гроздобер, като паркирал трактора си, заедно с прикачено към същия ремарке, натоварен с грозде пред дома си в с. К., след което се прибрал, за да обядва. След около 5 минути на двора на тъжителя дошла съседката им – свид.Д. Т.а/майка на подс.Т./ и казала на тъщата на тъжителя – свид.В.Т. да предаде на тъжителя М. да премести трактора, тъй като не могат да извадят от двора си лекият автомобил на семейството на подсъдимия. Тъжителят Г. М. излязъл на улицата, където били подсъдимия и неговия баща и ги попитал защо не могат да излязат, като видял, че има разстояние от около два метра и решил да се прибере отново вкъщи. В този момент съседът му споделил, че искат да извадят от двора си другия лек автомобил. Тъжителят обяснил, че това е възможно, ако преместят другата си кола /отново тяхна – на семейство Т.и/, която била паркирана на тротоара, и М. отказал да премести трактора си, тъй като ремаркето било натоварено с около един тон грозде.
3
В този момент съвсем неочаквано за тъжителя, подс.Т. взел едно дърво от намираща се в близост до дома на подсъдимия купчина с дърва и замахнал с него, с цел да го удари. Виждайки това, бащата на подсъдимия – свид.Р. Т. хванал подсъдимия и му взел дървото, поради което подс.И. Т. не успял да нанесе удар върху тъжителя. Свид.Р. Т. захвърлил настрани, на пътното платното дървото, а свид.Д. Т.а го взела и го върнала в купчината с дърва. В същия този момент, отново неочаквано за тъжителя, подсъдимият му нанесъл удар с крак в областта на тестисите и юмруци с ръка в областта на главата. С цел да се защити, тъжителят взел от земята камък и хвърлил същия срещу подсъдимия, за да го сплаши, но не успял да го уцели. При удара, който подсъдимият нанесъл на частния тъжител в областта на главата, се счупили очилата на тъжителя М., които били на стойност 250 лева.
След инцидента, М. посетил ФСМП - гр. С., където му бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, амб.№ 846/31.08.2019г., а на 02.09.2019г. посетил съдебен лекар – д-р А.К., който му издал медицинско свидетелство № 176/02.09.2019 г., от което е видно, че на пострадалия са му причинени болка и страдание, временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
След като частният тъжител се прибрал вкъщи, съпругата му – свид.К.
М.а почистила раните, които тъжителя получил при нанесения му удар от подсъдимия в областта на главата, в резултат на който се счупили диоптричните му очилата, които носил, поставила му също и компреси с лед за отнемане на оттока на долната устна.
Същият ден тъжителят не бил в състояние да шофира, поради което съпругата му – свид.К. М.а го закарала до РУ - гр. С., където същият подал жалба относно нанесения му от подсъдимия побой.
От прегледа на съдебния лекар д-р А.К. се установява, че пострадалият има следните обективни находки: аркада на лява вежда, травматични очила на лява орбита, разксъсно-контузна рана на вътрешната страна на долна устна, оток-палпаторно болезнен в областта на скротума, като са му били причинени болки и страдания, за момента неопасни за живота му.
От заключението на допусната и назначена в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 31.08.2019 г., около 15 ч. и 50 мин., пред дома на пострадалия в с. К. същия е бил ритнат с крак и удрян с юмруци от съсед. Около 18 ч. и 40 мин. със собствен транспорт 4 е пристигнал и е потърсил медицинска помощ във Филиал за спешна медицинска помощ в гр. С.. Имал е оплакване от главоболие, болка в областта на тестисите, многократно повръщане. При посещението във ФСМП - С., обективно са били установени травматични увреждания - контузии в областта на главата, лявата орбита, горната устна и хематом в областта на левия тестис. Извършена е била първична хирургична обработка. На 02.09.2019 г. в медицински център в гр. С. е бил освидетелстван от лекар, който обективно е установил разкъсно-контузна рана- аркада - на лявата вежда, хематом на клепачите на лявото око без затваряне на очната цепка, разкъсване на лигавицата на долната устна, контузия на тестисите. Установените травматични увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените травматични увреждания при извършения преглед на Г.
М. във ФСМП гр. С. и извършеното впоследствие освидетелстване в МЦ гр.
С. се дължат на получени най-малко три отделни удара с или върху тъпи твърди предмети, от които два в областта на лицето и един в слабинната област и тестисите.
Разкъсването на лигавицата на долната устна и лявата вежда се дължат на удари с или върху тъп твърд предмет, каквито са и човешките юмруци. На посочените места сравнително лесно се получават разкъсно-контузни поради подлежащи костни ръбове, респ. горен орбитален ръб и зъбната редица.
Кръвонасядането на клепачите на лявото око е възможно да се дължи на г.нар. „миграция на хематома“ в следствие на нанесен удар в областта на челото и горния орбитален ръб, а не на друг, отделен удар по орбитата и клепачите.
Натъртването и хематома на тестисите се дължи на един удар с или върху тъп твърд предмет и е възможно да се получи по начина, както се сочи в тъжбата - ритане с крак.
По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. флаш памет марка
„ЕMTEC“, с обща вместимост 4GB, съдържаща 4 бр. видеофайлове. От заключението на видео-техническата експертиза установява, че от приложените по делото и изследвани видеозаписи не се установили признаци за техническа намеса или манипулация на записаната информация.
При стартиране на видеофайловете, същите протичали
5 равномерно, гладко, без прекъсвания в таймкода, без засичане на кадри или смущения във видеопотока. Извлечените кадри на заснетите лица не позволявали конкретното им разпознаване. Същите били описани по общи признаци, като липсата на частни антропологични такива възпрепятствало лицевата им идентификация. Всички действия, вкл. установените нанесени удари, между заснетите лица били подробно и хронологично онагледени и описани в раздел „Оглед и изследвания“ в експертизата. Действията на лицата, номерирани като Лице № 1, 2, 3 и 4, които имали отношение към въпросите, зададени в експертизата били подробно и хронологично онагледени и описани в същия раздел от експертизата.
Така изложената фактическа обстановка съдът счел за установена въз основа на събраните в хода на производството доказателства: показанията на свидетелите В.Т. /пряк очевидец на случилото се/, Н.Т., С.З., В. М., К. М.а, Д.
Т.а, Р. Т., В.С.; отчасти и от обясненията на самия подсъдим; заключението на вещите лица - д-р К.А. и Т.Т. - по изготвените съдебно-медицинска и видео-техническа експертизи, както и писмените доказателства по делото.
Въз основа на тази фактическа обстановка първата инстанция приела, че на 31.08.2019 година, около 15.30 часа, в село К., на ул. Т.м.*, чрез нанасяне на удари с крака и ръце по тялото и главата на пострадалия Г. К. М., И. Р. Т. му причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в аркада на лява вежда, травматични очила на лява орбита, разкъсно-контузна рана на вътрешната страна на долна уста, оток палпаторно болезнен в областта на скротума, с което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.