Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 04.08.2022, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 127/2022
Вид
Решение № 342
Подписан
04.08.2022
В сила
07.09.2022
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.184 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.389 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Л., 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310100127 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от адв. Д.В. М., съд.адресат: гр. П., бул.“П.“***** в качеството му на пълномощник на М. Ц. АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул.“В.

Л.“№******* против „СТИК-КРЕДИТ“АД, със седалище и адрес на управление: гр. Н. П., ул.“В. Л.“********* представлявано от Изп.директор Х. М. Т..

Ищецът излага в ИМ, че доверителката му е страна по Договор за потребителски кредит № ***** / ******* г., сключен със „Стик-Кредит“АД. Сочи, че съгласно чл.1 от ДПК Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1 200.00 лв., а Кредитополучателят/ ищцата/ се задължава да върне сумата от 1 844,77 лв, съгласно условията на договора. Съгласно ДПК ГПР по кредита е в размер на 42,58%, а ГЛП в размер също на 36%.

Твърди се, че в чл.17 ал.1 от договора е предвидено, че „ В случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на Кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на Потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение“.

Наведени са твърдения, че на основание клаузата на чл.17 от договора е начислена неустойка в размер на 2 342.67 лв., разпределена на 24 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин 1 общата месечна погасителна вноска нараства на 174,48 лв, което е видно от предоставения погасителен план към ДПК.

Счита, е клаузата на чл.17, ал.1 от ДПК, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 342.67 лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.136, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.

На първо място, излага, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Изтъква, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл.389 от ТЗ, като приложение намират и общите правила на ЗЗД.

В допълнение, счита, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.17 от ДПК е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 2 342.67 лв., е в размер на над един път и половина сумата на отпуснатия кредит в размер на 1200.00 лв.Навежда довод, че по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Ищецът поддържа, че предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Отбелязва, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди, че с уговарянето на неустойката по чл.17 от ДПК се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.

Твърди се, че с процесната клауза на чл.17 от ДПК в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Навежда довод, че неустойката по съществото си се явява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Счита, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Позовава се на съдебната практика, според която неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

2

На следващо място, счита, че клаузата на чл. 17, ал.1 от ДПК, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Излага, че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.1, ал.1 от ПК не се явява индивидуално договорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да обяви за нищожна клаузата на чл.17, ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***** / ******* г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 342.67 лв., на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Претендирани са и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „СТИК – КРЕДИТ“АД, чрез пълномощника – адв. Христомир Н. от АК – Разград е депозирал писмен отговор. Начира предявения иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен, като излага подробни съображения. Счита, че в конкретния случай са налице предпоставките за начисляване на неустойката, а именно: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задълженията си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнено договорно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Твърди, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължения за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по ДПК изпълни в някакъв момент своето задължение.

С оглед на което и размерът на неустойката е определен като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Следователно, причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага, както и не излиза извън присъщите й функции.

В с.з. ищецът М. Ц. АНТ. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпило писмено становище от упълномощения адв. Д.М., в което заявява, че поддържа изцяло депозираната искова молба като наред с изложените в ИМ основания, изтъква и допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Представен е списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът –„СТИК – КРЕДИТ“АД – гр. Шумен не изпраща представител в о.с.з.

Депозирано е писмено заявление от пълномощника - адв. Хр.Н.. Поддържа подаденият отговор на исковата молба и по същество моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По делото не е спорно, че на ******* г. между „Стик – Кредит“АД, от една страна като Кредитор, и ищцата М. Ц. А., от друга страна като Потребител по реда на чл.6 от ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *****/******* г. От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че предмет на договора е предоставянето на сумата от 1200.00 лв, при уговорен срок на кредита – 24 месеца чрез заплащане на три 24 погасителни вноски всяка в размер и падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен план, видно от който последната падежна дата е 29.06.2023 г.

Съгласно постигнатата между страните договореност лихвеният процент по кредита е 36%, ГПР е 42,58%, а общата сума, дължима от Потребителя, изчислена към момента на сключване на кредита е 1844,77 лв.

Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора се счита за спазена, като в хода на процеса електронният документ, съдържащ изявлението на страните по Договора за кредит, не е оспорен.

В Раздел V Обезпечения – чл.7 от Договора е предвидено, че в случай на уговорено между страните обезпечение, Потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключване на договора, са: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл.от ЗЗД и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и друти или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.Съгласно чл7, ал.2 от Договора третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от Кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на Кредитора.

4

С оспорената клауза на чл.17 от процесния ДПК е предвидено, че „В случай, че Потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.17, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на Кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на Потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните са постигнали съгласие, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, Потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който Потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако Потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.17, неустойката не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.17, като Потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.