Определение № 6906 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6906 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Д. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100502631 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на адвокат А.Д. от САК, с личен № ********, със служебен адрес гр. София, ж. к. „Яворов“, ул. ********, ап. 1, процесуален представител на ищеца Т. Й. Б., срещу Определение №1421/13.01.2026г. по гр.д.№21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е изменено Решение №16036/23.08.2024г. по гр. д. №21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта на разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 270 лева, с ДДС, за исково производство не отговаря на целите, преследвани с Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Присъждането на адвокатско възнаграждение в подобен размер уронва престижа на адвокатската професия, като създава предпоставки за недопустима субективна оценка на работата на адвоката от страна на съда.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение противоречи на установените материални и процесуални закони и утвърдената съдебна практика на съдилищата.

Препраща и към актуалната практика на ВКС, в частност Определение № 347б от 20.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1945/2024 г.. I т. о.. ТК. съгласно което макар и съдът да не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл същите не се явяват задължителни, няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор, с който иска оставяне без уважение на частната жалба, тъй като обжалваното определение е правилно и законосъобразно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което и съдът я намира за процесуално допустима. Възникналият спор е сходен със спора за разноските, които съдът присъжда на основание чл. 78 ГПК и се разглежда по еднакъв процесуален ред.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С Решение №16036/23.08.2024г. по гр. д. №21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, е прогласен за недействителен 1

Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“№40009593980, сключен между страните по делото.

Със същото решение „Профи Кредит България“ ЕООД е осъден да заплати на адв.

А.Д. сумата в размер на 230лв. - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ЗадвП за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ищцата Н. - разноски в настоящото производство.

С обжалваното Определение №1421/13.01.2026г. по гр.д.№21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, е изменено Решение №16036/23.08.2024г. по гр. д. №21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д., като същите са увеличени до сумата от 276лв. с ДДС, които са с равностойност от 141,12евро.

Няма спор, че в първоинстанционното производство ищецът Т. Й. Б. е била представлявана от адв. Д. на основание договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024г. на основание чл.38 ЗА.

За да присъди адвокатско възнаграждение в размер от 276лв. съдът е посочил, че делото не е с висока правна и фактическа сложност, в хода на производството е изслушано единствено заключение на съдебно - счетоводна експертиза, делото е протекло в разумни срокове - в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, както и с извършената от процесуалния представител дейност в защита интереса на ищцата - изразяваща се в депозиране на искова молба и молби по хода на делото, без процесуално представителство в открито съдебно заседание.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение първоинстанционният съд е отчел, след справка в ЕИСС, че процесуалният представител образува средно по около 30 искови производства срещу различни кредитни институции, като исковите молби са с идентично съдържание. Изложил е съображения, че присъждането на разноски в по-голям размер не би преследвало легитимни цели.

Настоящият въззивен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата - от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, включително необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на процеса, обема работа, ангажираността на адвоката, броя молби и активното му поведение.

Първоинстанционният съд е приложил решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.

Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

2

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на ищеца, че подобно минимално възнаграждение уронва престижа на адвокатската професия, като е израз на субективна оценка на адвокатската работа от страна на съда. Настоящият състав намира, че определеното адвокатско възнаграждение е обективен израз на фактическата и правна сложност на делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. В този смисъл е постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение №60247/16.08.2021г. по ч.гр.д.№558/2021г. на ВКС, IVг.о.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1421/13.01.2026г. по гр.д.№21656/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3