Решение № 9123 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9123 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20251110126275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Х. Я., ЕГН **********, срещу ........, ЕИК ..........., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № .......... от 18.10.2024 г., сключен между страните.

Ищцата твърди, че по силата на процесния договор е предоставена сума в размер на 1400 лв., като в договора са посочени ГЛП 50 %, ГПР 65,23 %, обща сума за плащане 1565,46 лв., както и задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция.

Поддържа, че уговорката за неустойка при непредоставяне на обезпечение фактически представлява допълнителен сигурен разход по кредита, който не е включен в ГПР, поради което посоченият в договора ГПР не отразява действителното оскъпяване на кредита.

Твърди, че клаузата за неустойка заобикаля императивните правила на ЗПК, води до скрито възнаграждение за кредитора и нарушава изискванията за яснота, добросъвестност и действителна информираност на потребителя. Моли договора да бъде прогласен за нищожен и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът ........ оспорва иска. Твърди, че договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити, че главницата, лихвеният процент, ГПР, броят и размерът на вноските са ясно посочени, а неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като е последица от неизпълнение на отделно договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Поддържа, че евентуалната нищожност на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор, тъй като договорът може да съществува и без нея. Моли искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 131 ГПК ........ е предявило насрещен иск срещу Г. Х. Я., с който претендира 1 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1400 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № .......... от 18.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай че договорът бъде приет за недействителен, претендира същата сума на основание чл. 23 ЗПК като чиста стойност на кредита.

Ответницата по насрещния иск признава, че е получила главницата по кредита и че дължи сумата от 1400 лв. като чиста стойност на кредита, но поддържа, че договорът е недействителен, поради което оспорва дължимостта на сумата на договорно основание.

Правната квалификация на първоначалния иск е чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК.

Правната квалификация на главния насрещен иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, при условията на евентуалност - осъдителен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищцата по първоначалния иск да установи сключването на договора и съдържанието на клаузите, от които извежда твърдяната нищожност, а на ответника да установи фактите, от които извежда валидността на договора и изпълнението на законовите изисквания при сключването му. По насрещния иск в тежест на ........ е да установи възникването на заемното правоотношение, предоставянето на сумата, а в тежест на Г. Я. е да установи плащане или друг погасителен факт.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване съдът е отделил обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № .......... от 18.10.2024 г., че по него е предоставена сума в размер на 1400 лв., че кредитополучател е Г.

Х. Я., а кредитор е ........, както и че по договора не са извършвани плащания.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № .......... от 18.10.2024 г. се установява, че размерът на кредита е 1400 лв., годишният процент на разходите е посочен като 65,23 %, фиксираният лихвен процент е 50 %, броят на вноските е 9, първата вноска е с падеж 01.11.2024 г., последната с падеж 21.02.2025 г., а общата сума за плащане по договора, без неустойката, е посочена като 1565,46 лв.

От договора се установява още, че кредитополучателят е поел задължение да предостави обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни от сключването му.

Условията за обезпечението са детайлно регламентирани, като при поръчителство са предвидени изисквания към дохода, кредитната история и липсата на други задължения към кредитора, а при банкова гаранция е предвидено обезпечение за период до 6 месеца след падежа на последната вноска.

От погасителния план се установява, че при непредоставяне на обезпечение е предвидена неустойка в общ размер 612,54 лв., разсрочена към погасителните вноски, като първите две вноски включват неустойка от по 214,78 лв., а останалите по 26,14 лв. С включването на тази неустойка общата сума за плащане достига 2178 лв.

2

От извлечението за извършени и предстоящи плащания се установява, че по договора не е платена сума, като са посочени главница 1400 лв., възнаградителна лихва 165,46 лв., неустойка 612,54 лв., както и допълнително начислени такси и законни лихви.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира заключението в частта, в която вещото лице е установило параметрите на договора, размера на главницата, размера на възнаградителната лихва, размера на уговорената неустойка и липсата на извършени плащания. В тази част заключението е изготвено въз основа на приетите писмени доказателства и съответства на съдържанието им.

От Сче се установява, а и ответникът не оспорва, че при изчисления на ГПР, посочен като 50 % в договора, не е взето предвид разход за възнагражение за поръчителство.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Кредиторът е търговец, предоставящ кредити по занятие, а кредитополучателят е физическо лице, което не е действало в рамките на търговска или професионална дейност. Поради това върху договора се прилага повишената императивна защита на потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Това изискване не е формално. То има за цел потребителят да бъде поставен в състояние предварително, ясно и точно да прецени икономическата тежест на договора. Непосочването на действителния ГПР или посочването на ГПР, който не включва всички разходи, които по същество са свързани с получаването и обслужването на кредита, води до нарушение на закона.

В случая договорът предвижда, че кредитополучателят трябва в срок от 3 дни да предостави обезпечение, при това при условия, които са тежки, формализирани и обективно затруднени за изпълнение от средния потребител. При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер 612,54 лв., която е предварително определена, включена е в погасителния план и е разсрочена заедно с погасителните вноски. Тя не е случайна, несигурна или последваща санкция за забава при погасяване на кредита, а е предвидено още при сключване на договора плащане, което се активира при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своята икономическа същност представлява допълнителен разход по кредита. Тя е свързана не с вреди от неизпълнение, които кредиторът конкретно би претърпял, а с начина, по който кредитът е предоставен и обезпечен. Размерът е значителен спрямо главницата, като при кредит от 1400 лв. неустойката е 612,54 лв. Тя увеличава общата тежест за потребителя от 1565,46 лв. на 2178 лв., без това увеличение да е отразено в посочения в договора ГПР.

Неустойката е уговорена не като реална обезщетителна последица от доказуеми вреди, а като механизъм за увеличаване на възнаграждението на кредитора извън посочения ГПР. С оглед на нейния размер, начина на начисляване и включването в погасителния план съдът 3 приема, че тя има характер на скрит разход по кредита. Поради това невключването в ГПР води до предоставяне на невярна и непълна информация на потребителя относно действителната цена на кредита.

Неоснователно е възражението на ответника, че неустойката не може да бъде включена в ГПР, тъй като е дължима само при неизпълнение. В конкретния случай не се касае за типична последица от забава при погасяване на кредита, а за предварително заложена сума, разсрочена още в погасителния план, която практически е предвидена като част от икономическата тежест на кредита. Изискването за обезпечение е поставено след сключване на договора, в кратък срок, при тежки условия, а неизпълнението му е санкционирано с висока сума, която не съответства на доказани вреди.

Съдът намира, че уговорката за неустойка накърнява принципа на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Чрез нея рискът от предварителната оценка на кредитоспособността и обезпечеността на кредита фактически се прехвърля върху потребителя под формата на допълнително парично задължение, което увеличава цената на кредита, без да бъде ясно отразено в ГПР.

Поради това съдът приема, че договорът не съдържа действителния ГПР и действителната обща сума, дължима от потребителя, по начин, който да съответства на изискванията на ЗПК. Нарушението е съществено, тъй като засяга един от основните елементи на договора за потребителски кредит и препятства възможността потребителят да направи информиран избор.

Последицата от това нарушение е недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК, но не дължи лихви, такси, комисиони, неустойки или други разходи.

От Сче се установява, че по отпуснатия кредит не са налице погасявания.

Ето защо първоначалният иск за прогласяване нищожността, респективно недействителността на договора за потребителски кредит № .......... от 18.10.2024 г., е основателен и следва да бъде уважен.

По насрещния иск съдът намира следното:

Главният насрещен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Той се основава на твърдение за валидно договорно правоотношение и неизпълнение на договорно задължение за връщане на главницата. След като съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен, вземането не може да бъде уважено на договорно основание.

Основателен е обаче евентуалният насрещен иск по чл. 23 ЗПК. От договора, извлечението, заключението на експертизата и признанието на ответницата по насрещния иск се установява, че Г. Х. Я. е получила сумата 1400 лв. и не е извършила плащания по кредита.

При недействителност на договора потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, а именно предоставената главница. Поради това евентуалният насрещен иск следва 4 да бъде уважен за сумата 1400 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищцата по първоначалния иск има право на разноски за уважения иск. Доколкото е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съдът следва да определи възнаграждение в полза на процесуалния представител съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и предмета на спора, а именно: сумата в размер на 200 евро - за оказана безплатна правна помощ по главен иск - 100 евро и по насрещен иск - 200 евро.

........ следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС по бюджетна сметка сумата в размер на - 230.08 евро или 450 лв. - разноски за извършена съдебна счетоводна експертиза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. Х. Я., ЕГН **********, срещу ........, ЕИК ..........., иск, че договор за потребителски кредит № .......... от 18.10.2024 г., сключен между Г. Х. Я. и ........, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.