Решение № 23298 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23298 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря И.Н. С. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110156880 по описа за 2024 година

Ищецът А. И. твърди, че на 27.01.2023г. е сключила договор за паричен заем № 5895509 с „В. к." АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 400 лева, видът на вноската е двуседмична, а броят на погасителните вноски е 7. В договора е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в размер на 49.33%.

В чл. 1 ал.З от Договора уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена доп ълнителна такса в размер на 85.19 лв., която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема.

В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 56,77лв. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 81.02 лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 567.14 лв.

1

А. И. погасила изцяло процесния кредит, чрез извършването на следните плащания - на 27.01.2023г. сумата от 4 лева такса кандидатстване, на 30.01.2023г. сумата от 486,52 лева.

В исковата молба подробно се излагат аргументи за нищожност на договора на практически всички законови основания. Акцентира се върху твърдението, че неустоечната клауза заобикаля закона, като осигурява за кредитора допълнителен доход в нарушение на законовото ограничение в размера на ГЛП и ГПР. Ищецът моли съда както следва :

1.

Да признае за установено в отношенията между страните че чл.1 ал.З - клаузата, с която се начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях договор за потребителски кредит 5895509 е нищожна.

2.

Да признае за установено в отношенията между страните че чл.4 ал.2 - неустоечната клаузата от сключения между тях договор за потребителски кредит 5895509 е нищожна.

3.

Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „В. К." АД, за сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от 80 лева., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителския кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

4.

Присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва допустимостта и основателността на иска. Подробно излага аргументи, че начинът, по който са заявени и съединени исковете представлявал злоупотреба с право.

Подробно обсъжда всички правни твърдения на ищцовата страна и излага свои контрааргументи в смисъл, че исковете са неоснователни и не на налице нарушения и заобикаляне на императивни норми на специалните закони и ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Съдът, като обсъди становищата на страните, намира следното:

Относно клаузата на чл.1 ал.З от договора, с която се начислява такса експресно разглеждане на молбата за кредит. Сама по себе си тази уговорка не противоречи на закона, пазарната практика и добрите нрави. Но, при инвокирана нищожност на уговорката поради неравноправност, ответникът следваше да установи, че срещу 2 заплатената такса ищецът е получил обслужване по-бързо от обичайното. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, поради което ответната страна следва да понесе материалните последици на процесуалното си бездействие. Поради разпределението на доказателствената тежест и бездействието на ответната страна, следва да се приеме, че ищецът не е получил допълнително обслужване, поради което клаузата е неравноправна и поради това – нищожна.

Относно чл.4 ал.2 - неустоечната клаузата от сключения договор за потребителски кредит. В своята практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма гаранционна функция.

Спорната клауза просто прикрива лихва в размер по-висок от допустимия.

Относно сумата в размер на 10 лева, като частичен иск от 80 лева, представляваща недължимо платено по процесния договор.

Ответникът не оспорва, че по оспорените клаузи е получил поне 10 лева. Поради установената им неравноправност ответното дружество дължи връщане поне на тази сума, като съдът не обсъжда какъв е пълния основателен размер на иска. Върху главницата се дължи законна лихва.

Относно разноските. Ответното дружество е възразило за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което адвокат Д. М. претендира за себе си на осн. Чл. 38 ал.2 ЗАдв. Възражението е напълно основателно. Адвокат М. претендира по 480 лева възнаграждение за всеки от съединените искове. Съдът като съобрази материалния интерес, трафаретния харатер на иска и действително предоставената на ищеца правна помощ, намира за съответно възнаграждение в размер на 400 лева.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузите на чл.1 ал.З и чл.4 ал.2 от договор за паричен заем № 5895509 сключен на 27.01.2023г. между А. Н. И. ЕГН ********** и „В. к." АД ЕИК ...са нищожни поради неравноправност.

ОСЪЖДА „В. к." АД да заплати на А. Н. И. 10 лева недължимо платени по договор за паричен заем № 5895509 със законната лихва от 26.09.2024г. до изплащане.

ОСЪЖДА „В. к." АД да заплати на А. Н. И. 50 лева разноски, а на адвокат Д. М. 400 лева на осн. Чл. 38 ал.2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4