Решение № 2887 от 25.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2904/2023
- Вид
- Решение № 2887
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 2887 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102904 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против М. Л. Г. се твърди, че ответникът дължи сумите от 945.47 лв. главница за периода от 14.07.2020г. до 13.05.2022г., както и 76.97 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода от 30.09.2020г. до 31.07.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 13151 по описа на ПРС за 2022г. Посочено е, че ответникът има качеството на потребител за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор *** в качеството си на ползвател на водоснабден имот в ***. Това обстоятелство ставало видно от множество изпратени покани до лицето, лично на него или на негов представител, както и заповеди за прекъсване на водозахранването, последната от които връчена на дата 23.05.2022г.
Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребител, респ. негов представител. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като във връзка с това, се предявявали и настоящите искове.
Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи цитираните по-горе суми. Претендирани са направените по заповедното и по исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М. Л. Г., чрез 1 назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че ответникът няма качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Оспорва се ищецът да е изправна страна и да е доставяло съответните услуги, оспорва се и размерът. В карнетите липсвал подпис на ответника или на негов представител, в нарушение на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 13151 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 6421 от 15.09.2022г., с която е разпоредено М. Л. Г. д а заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, следните суми: 945,47 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 14.07.2020г. – 13.05.2022г. за обект, находящ се в ***, 76,97 лева - обезщетение за забава за периода 30.09.2020г. – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
По делото е приложена справка за неплатени задължения на М. Л. Г., аб. № ***, адрес ***, за периода 14.07.2020г. – 13.05.2022г., в размер на 945.47 лв. главница и 76.97 лв. лихва.
Представена е и справка за водомерите на абонат.
Представени са покани за доброволно изпълнение от 25.02.2016г., 30.11.2016г., 25.07.2017г., 06.06.2016г., 07.11.2016г., 27.09.2017г., 26.04.2018г., 26.06.2018г., 25.07.2018г., 26.03.2019г., 27.12.2019г., 22.03.2022г., 28.09.2021г., 17.01.2022г.
Представени са заповеди от 23.05.2022г., 27.01.2020г., 21.08.2018г., 28.08.2017г., 23.01.2017г., 24.03.2016г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абонат № ***, както и протокол от 21.04.2016г. и 12.09.2017г.
Представени са карнети за водоснабден имот на адрес в ***.
Според постъпилото писмо от *** лицето М. Л. Г. не е декларирало имот в ***.
Представено е споразумение за разсрочване на задължение № 23311/16.01.2024г., сключено между „ВиК“ ЕООД и К. Г. – наемател.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.К., която разяснява, че отчита имота в *** от четири години. В имота било спряно водоподаването. Водомерът бил отвън, достъп имало, като отчитането ставало със записване на показанията. Начисленията ставали на база реални отчети. В имота се живеело. М. Л. Г. не живеел в Б.. В имота живеели негови роднини – мъж, жена и четири деца. От 2021г. всичко по карнетите било почерк на свидетелката. На 11.05.2022г. било отразено, че има поставена скоба, тоест водоподаването било спряно. Партидата за достъп до услуги била на името на М.. В карнетите били 2 отразени и поканите за доброволно плащане, връчвани на лицата.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което неплатената сума по партидата на М. Л. Г., абонатен номер *** в *** за периода от 14.07.2020г. до 13.05.2022г. в размер на 494.87 лв. Лихвата за забава за периода от 30.09.2020г. до 31.07.2022г. е в размер 25.51 лв. Били извършени плащания по партидата на М. Л. Г..
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 13151 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение № 6421 от 15.09.2022г. е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на ***. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По делото няма спор, че отношенията по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, като няма възражения ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Съдът намира обаче, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения. На първо място, не се установява ответникът да има качеството на потребител по отношение на предоставените от ищцовото дружество услуги, тъй като видно от постъпилата информация от *** не е подавана от него декларация по чл.14 ЗМДТ за имот в ***. По делото са представени множество покани за доброволно плащане на суми за неплатени задължения към ищцовото дружество, три от които действително са връчени на М. Л. Г. – тези на дати 09.12.2016г., 16.11.2016г. и 09.10.2017г., но от тези документи не може да се направи извод ответникът да е притежател на право на ползване на водоснабдения имот, още по-малко за процесния период - от 14.07.2020г. до 13.05.2022г.
Останалите покани за доброволно плащане са връчвани на негови снаха и племенник, вкл. и издадената заповед от 23.05.2022г. за прекъсване на водозахранването и каналното отклонение на абонат № ***. Представените карнети не носят подпис на потребител, а представеното в хода на процеса споразумение от 16.01.2024г. за разсрочване на задължения безспорно е сключено с лице, различно от ответника – отразено е да е подписано от лицето 3
К. Г., както и е отразено това лице да е наемател, поради което съдът намира, че само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Следва да се посочи също, че представената от ищцовото дружество справка за неплатени задължения не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
Приложеният карнет не е редовно воден, тъй като видно от съдържанието му, подписи не са полагани. Не става ясно, вкл. и от показанията на св. К., отчитаща имота в *** от четири години, вкл. и през процесния период, кой е живял в имота. Свидетелката изрично посочи, че М. Г. не живее в Б., а в имота живеят негови роднини – мъж, жена и 4 деца. При липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в съС.ие да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Поради това съдът намира, че и обемът на доставените ВиК услуги не е доказан и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Доколкото ответникът е представляван от особен представител разноски не са направени, поради което и не се присъждат, независимо от изхода на делото.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 срещу М. Л.
Г., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че М. Л. Г. дължи следните суми - сумата от 945.47 лв. главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от 14.07.2020г. – 13.05.2022г. за обект, находящ се в ***, както и 76.97 лв. обезщетение за забава за периода 30.09.2020г. – 31.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2022г. до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № 6421 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2022г. по ч.гр.дело № 13151 по описа на ПРС за 2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5