Решение № 5108 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5108 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209055 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „Проф. Милчо Бичев“ № 1, ет. 5, ап. 17, срещу наказателно постановление /НП/ № КПК – НП - 114 от 31.05.2024 г., издадено от Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/ е наложена имуществена санкция „глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно. Същият излага доводите си за допуснато неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на крайния административен акт. Оспорва фактическите констатации и изводи в акта и наказателното постановление и изразява становището си за липса на административно нарушение. Основен наведен аргумент е, че няма качеството на задължено лице по смисъла на чл. 61, ал. 1, т. 51 от ЗПК, тъй като е независим член на Съвета на директорите на „Образование и наука“ ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - А. Г. Б., редовно призована, се явява заедно с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.

Ц., който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, алтернативно да бъде 1 намален размера на наложеното наказание.

Въззиваемата страна – Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, чрез процесуалния си представител – юрк. Ц., моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното :

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПК за лицата заемащи публични длъжности, за които за първи път възниква задължение за деклариране на имуществено и интереси, възниква задължение да подадат встъпителна декларация за имуществено и интереси пред КПК, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, в едномесечен срок, считано от 06.10.2023 г. - датата на влизане в сила на ЗПК. Срокът за подаване на встъпителна декларация на новозадължени лица бил до 06.11.2023 г.

При извършена на 23.01.2024 г. проверка в дирекция „Публичен регистър“ на Комисия за противодействие на корупцията относно получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени да подават декларации за имущество и интереси с обстоятелствата по чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 и т. 13-16 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК, било установено, че А. Г. Б. не е подала в законоустановения срок до 06.11.2023 г. встъпителна декларация за имущество и интереси пред КПК.

Видно от писмо с вх. № КПК-ПР-128#17/02.11.2023 г., подадено от Албена Михайлова, главен секретар на министерство на образованието и науката, в КПК е постъпила информация, че А. Г. Б. заема длъжността член на Съвета на директорите на „Образование и наука“ ЕАД.

В посочения срок – до 06.11.2023 г. А. Г. Б. не била подала встъпителна декларация за имущество и интереси, за което св. Р. Д. Д., в присъствието на двама свидетели и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствието на жалбоподателя, съставила срещу А. Г. Б. АУАН № КПК-АУАН-ПР243/29.01.2024 г., за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН са постъпили възражения, в които са изложени сходни твърдения с тези в жалбата, инициирала настоящото производство.

Въз основа на акта било издадено процесното наказателно постановление № КПК – НП - 114 от 31.05.2024 г., издадено от Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя 2

А. Г. Б., на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. Д. Д., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

При проверка на АУАН и НП съдът служебно констатира, че те са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 120 от ЗПК и представените заповеди. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им съобразно чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието на АУАН съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП.

Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при съставяне и връчване на

АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН - след като жалбоподателят е бил уведомен в телефонен разговор за датата, на която следва да се състави АУАН, както и за възможността АУАН да се състави в негово отсъствие (видно от констативен протокол за уведомяване по телефона вътр. номер КПК - 1322-1/26.01.2024 г.), АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, подписан е от съставителя и единият свидетел. След съставяне на АУАН, същият е бил предявен и връчен на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с 3 чл. 178, ал. 2 от НПК на 10.04.2024 г.

Предвид изложеното съдът намира, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание.

Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението.

Към момента на извършената проверка жалбоподателят А. Г. Б. е била член на Съвета на директорите на „Образование и наука“ ЕАД и предвид заеманата публична длъжност попада в кръга на задължените лица по чл. 6 ал.

1 т. 51 ЗПК, които са длъжни да подават декларация за имущество и интереси съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Едноличен собственик на капитала на „Образование и наука“ ЕАД е Държавата, чрез Министерство на образованието и науката. Според чл. 6, ал. 1 т. 51 от ЗПК „представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала“. В случая орган на управление е именно Съвета на директорите и жалбоподателят А. Г. Б., в качеството си на член на съвета на директорите в „Образование и наука“ ЕАД, чийто Едноличен собственик на капитала е Държавата, чрез Министерство на образованието и науката, безспорно е задължено лице по чл. 6 ал. 1 т. 51 ЗПК и е имала задължението в едномесечен срок от 06.10.2023 г. да подаде декларация за имущество и интереси съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователно възражението на жалбоподателя, че не притежава качеството на задължено лице по смисъла на чл. 61, ал. 1, т. 51 от ЗПК, тъй като е независим член на Съвета на директорите на „Образование и наука“ ЕАД. Нарушението по вид (че не е подадена такава декларация) не се оспорва от нарушителя. Оспорва се, че жалбоподателя не притежава качеството на длъжностно лице, заемащо висша държавна длъжност, за да се счита, че същия има законовото задължение да подава такава декларация по ЗПК.

По смисъла на закона за публичните предприятия независими членове са членове на органите на управление и контрол в търговските дружества с държавно/общинско участие в капитала, на които от името на дружеството съгласно чл. 244, ал. 7 от Търговския закон с договор са им възложени задължения, които те изпълняват. В чл. 15, ал. 4 от Устава на „Образование и наука“ ЕАД, изрично е регламентирано, че членовете на Съвета на директорите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях. От приложения от жалбоподателя Б.

Договор за управление на ЕАД с държавно участие „Образование и наука“ ЕАД № Д01-239/11.09.2020 г., е видно, че никъде в договора не е вписано, че тя е независим член и няма уговорени по – специални условия с работодателя.

От изложеното не може да бъде направен извод, че за жалбоподателя А. Г. Б.

4 като „независим член“ по смисъла на Закона за публичните предприятия съществуват различни или преимуществени права по отношение на задълженията й в сравнение с тези на другите членове на директорите. Ако бъде прието, че като „независим член“ за жалбоподателя Б. не възниква задължение за подаване на декларация по ЗПК, то би означавало, че т.нар „независими членове“ по смисъла на ЗПП, биха били в привилегировано положение спрямо останалите членове на съвета на директорите и би било форма на дискриминация спрямо последните.

Следва да бъде отчетено, че жалбоподателя Б., като член на Съвета на Директорите на държавно ЮЛ, участва в управлението, във вземането на решения и/или в извършването на действия, които са свързани с финансовите интереси на Държавата и на самото ЮЛ. Държавата чрез КПК следва да знае какви са имуществените права и задължения на жалбоподателя към трети лица и организации, за да знае публичния орган дали може да извърши съответен контрол на действията, актовете или решенията в дружеството, които се вземат и са свързани например с финансовата отговорност на Държавата - а именно с ползите и задълженията за нея в рамките на публичната дейност в обществен интерес, която е реализирана и се реализира от "Образование и наука" ЕАД чрез Съвета на Директорите (изпълнителен/управителен орган на ЮЛ). Поради изложеното, релевираните в жалбата обратни по съдържание доводи са неоснователни и недоказани.

Като не е изпълнил законовото задължение да подаде в срок до 06.11.2023 г. встъпителна декларация за имуществено и интереси, въззивникът А. Г. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Нарушението е извършено чрез бездействие на 07.11.2023 г., както е посочено в АУАН и НП - първият ден, следващ изтичането на срока, в който, е била длъжна да подаде встъпителната декларация за имуществено и интереси, и въззивникът не го е сторил. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на извършване на нарушението е посочен гр. София, тъй като нарушенията, осъществими чрез бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото задължение и да предприеме дължимото поведение - в случая въззивникът е следвало да подаде декларацията за имущество и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията, чието седалище е в гр. София, поради което и нарушението е извършено в гр. София.