Решение № 74 от 20.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Враца, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500034 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Делото е образувано по повод депозирана въззивна жалба вх. № 17568/23.12.2024 г. от адв.К.К. от АК-Враца, назначен за особен представител на въззивника Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** срещу Решение № 775/09.12.2024 г. по гр.д. № 858/2024 г. на PC-Враца, с което е осъден Е. Д. И., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** да заплати на С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***, сумата от 7000,00 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно: преживени болки и страдания, вследствие причинена на 06.09.2019 г. в гр.Враца средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху сумата от 7 000 лв., считано от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 2 280 лв. - деловодни разноски.

Счита, че първоинстанционното решение е изцяло незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Въззивникът навежда доводи, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства за основателността на иска относно присъждане на неимуществени вреди на ищеца. Сочи още, че не било установено здравословното състояние на ищеца преди процесната дата 06.09.2019 г. с оглед определения от първостепенния съд размер, което било от значение за състоянието му след твърдяната средна телесна повреда. Не било изяснено дали цялостното здравословно състояние на ищеца след 06.09.2019 г. е именно по причина, за която отговорност следва да носи ответникът, поради което размера на обезщетението е определен при непълнота на доказателствата от съда.

1

На второ място поддържа още, че свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели разколебават удостоверителната тежест на техните показания, тъй като въпреки познанството им с ищеца, те не знаели, дали той поддържа отношения с родителите си, както и дали същите са полагали грижи за него след инцидента на 06.09.2019 г.

Въззивникът счита,че уваженият от районния съд размер на неимуществените вреди е прекомерен и не съответства на болките и страданията претърпени от ищеца, вследствие на тази травма, предвид и съдебната практиката при сходни случаи.

На следващо място, счита още, че съдът е излязъл извън рамките на търсената от ищеца защита, тъй като е присъдил законна лихва върху главницата от 7 000 лв., считано от 06.09.2019 г. до окончателното изпълнение, поради това, че в петитума на исковата молба не е направено такова искане, въпреки, че в обстоятелствената част е заявено, като претенция.

Съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.Сочи, че първостепенният съд е постановил решението си в противоречие с нормата на чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, като е присъдил деловодни разноски за платена държавна такса, която по силата на горецитираната разпоредба не се внася от ищеца.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявения от С. И. Ч. иск срещу Е. Д. И..

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от С. И. Ч..

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от С. И. Ч. с ЕГН ********** от ***, чрез адв.М. М. от АК - Враца, със съдебен адрес: ***, против Е. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на извършено от него престъпление, а именно за това, че на 06.09.2019 г., около 13.10 ч. в град *** до ***, чрез нанасяне на удар с нож е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, в резултат на което са претърпени неимуществени вреди, подробни описани в петитума на исковата молба.

2

В исковата молба се твърди, че за това деяние(чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК) на ответника му е наложено наказание по НК с протоколно определение от 12.02.2021 г., постановено по НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд – Враца по влязло в сила споразумение по чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК.

Ищеца сочи, че престъплението е извършено с особена жестокост и напълно неочаквано за него. След инцидента негови приятели го закарали в болница, където му била оказана спешна медицинска помощ и извършена тежка операция, а след това и продължително лечение.

Поддържа се, че вследствие на извършеното нападение и нанесеното увреждане Ч. изпитал много силни болки и страдания. Излага съображения, че след изписването му от болничното заведение имал много тежък възстановителен период, който продължил около три месеца. През този период ищецът не могъл да се обслужва самостоятелно, в т.ч. да се храни, да извършва тоалета си, да пазарува и т.н. Случилото се му нанесло освен болка и физически страдания и емоционални и психически такива, като дълго време след извършеното спрямо него нападение изпитвал страх да излезе в града, бил се затворил в себе си и избягвал контакти с хора. Изпитвал често главоболие, безпокойство и уплаха.

Счита, че са установени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно наличието на виновно противоправно деяние и причинени вреди в причинно - следствена връзка с него, предвид влязло в сила определение по НОХД № 118/2021 г. по описа на РСВраца, с което е одобрено постигнато между ответника и РП-Враца споразумение. Сочи, че влязлото в сила споразумение имащо силата на постановено присъда по арг.на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. в случая безспорно установени са както фактът на деянието и неговото авторство, така и противоправността му и виновността на ответника.

Поради установяването на горепосочените елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД счита, че единствено следва да бъде определен размерът на претърпените неимуществени вреди, вследствие на виновното противоправно деяние на ответника и наличието на причинна връзка между деянието и претендираните вреди.

Ищеца излага доводи, че е налице причинно - следствена връзка между извършеното от ответника деяние и претърпените от него вреди, доколкото е налице произнасяне на съда по НОХД № 118/2021 г. по описа на РС-Враца, като в хода на съдебното производство е установено, че на ищеца са му нанесени телесни увреждания, изразяващи се в прободно порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лявата гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, което има характер на средна телесна повреда. Сочи още, че безспорно нараняванията влекат след себе си множество болки и страдания, болка от нанесената прободна рана в областта на гръдния кош и последващата операция, и съпътстващите през дългия възстановителен период трудности свързани със самообслужване, възстановяване, уплаха, страх, тревожност, нарушение на съня, кошмари, последваща адаптация и т.н.

Счита още, че претърпените от него неимуществени вреди подлежат на обезщетение, с оглед принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД. В действителност същите не са оценими в пари, поради което обезщетението се определя от съда по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Счита, че с обезщетението за претърпени от него 3 неимуществени вреди ще бъдат компенсирани до известна степен отрицателните, неприятните емоции.

Моли съда при определянето размера на обезщетението да вземе предвид наличието на следите обстоятелства: извършено умишлено престъпление, изразяващо се в причиняване на средно телесно увреждане чрез нанасяне на удар с нож в областта на гръдния кош, с проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта, причинените физически болки и страдания, претърпяната остра стресова реакция, довела до негативни психически емоции на страх за физическо оцеляване и разстройство в адаптацията, безпокойство, тревожност, нарушен сън и кошмари, както и последващо отчуждение, като всички негативни влияния са продължили значителен период от време, повече от три месец.

Сочи още, че дължимата лихва е от деня на извършеното деяние, по арг. на чл.84, ал.3 ЗЗД, поради което върху исковата претенция следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане - 06.09.2019 г. до окончателно й плащане.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената с исковата защита, обективирана в петитумната част на исковата молба, без да претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. Д. И., чрез назначения му особен представител - адв. К. К. от АК-Враца, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани и моли да бъдат оставени без уважение. Излага доводи, че при определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди следва съдът да се съобрази предходното здравословно състояние на ищеца, което би допринесло за състоянието му след нападението върху него. Счита, че цялостното здравословно състояние на ищеца Ч. след 06.09.2019 г., не е по причина за която отговорност следва да носи ответникът.

Сочи, че претенцията за заплащане на претърпени неимуществени вреди от ищеца е значително завишена и не съответства на претърпяната травма, болките и страданията вследствие на нея, като тази сума е далеч над размерите, които в съдебната практика се присъждат при сходни случаи.

При евентуалното уважаване на иска сочи, че уважената част от него следва да бъде съобразена с действително претърпените от С. Ч. болки и страдания, както и със съдебната практика в сходни случаи.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които се установява следното:

От приложеното НОХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд - Враца, се установява, че с протоколно определение от 12.02.2021 г. на основание чл.382, ал.7 вр.чл.24,ал.3 от НПК е одобрено споразумение между РП-Враца и Е. Д. И., по силата на което ответникът Е. Д. И. е признат за виновен за това, че на 06.09.2019 г. около 13:10 часа в гр.*** до ***, чрез нанасянето на удар с нож е причинил средна телесна повреда на ищеца - С. И. Ч. от гр.Враца, изразяваща се в прободно - порезно нараняване на гръдния кош вляво, с проникване в лява гръдна кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което деяние му е наложено наказание по НК.