Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2709 от 18.08.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13345/2021
Вид
Решение № 2709
Подписан
18.08.2022
В сила
24.04.2023
Състав
Светослав Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.39, ал.1, т.5 · Закон за енергетиката
  • чл.94а · Закон за енергетиката
  • §1, т.33а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2709 гр. Варна, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело № 20213110113345 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.П.П.“АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление гр.*** срещу ИВ. АС. СП., с ЕГН ********** и адрес с***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед № 2317/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7955/2021г. по описа на ВРС: главница в размер на 224,73 BGN /двеста двадесет и четири лева и 73 стотинки/, представляваща дължима сума за мрежова услуга по фактури

№№

ФП***/08.10.2020 г., ЛП3228259174/09.10.2020 г., ФП***/10.11.2020 г., ФП***/10.12.2020 г., ФП***/10.11.2020 г., ФП***/08.01.2021 г., ФП***/10.02.2021 г., ФП***/10.03.2021 г. и ФП***/12.04.2021 г. за обекти с клиентски № ***, и абонатни номера: № ***, с.***, Магазин и № ***, с.***, Магазин за хранителни стоки, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 08.10.2020г. до 13.05.2021 г. в размер на 7,79 BGN /седем лева и 79 стотинки/.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ответницата била собственик на обекти с аб. № ***, находящ се в с. ***, представляващ Магазин с УИН ******7 и с аб.№ ***, находящ се в с. ***, представляващ Магазин с УИН ******5.

1

За да бъде доставяна ел. енергия до обектите на ИВ. АС. СП., същите били присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е.С“ АД.

Обект с аб.№ *** бил присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 25 кВт, доколкото имал поставен МАП – автоматичен прекъсвач 3х40А, който ограничавал токоограничаването на потребление в посочения размер.

Обект с аб.№ *** бил присъединен при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 13 кВт, доколкото имал поставен МАП – автоматичен прекъсвач 1х63А, който ограничавал токоограничаването на потребление в посочения размер.

Съгласно чл.29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.П.П.“ АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. За потребителите било включено задължение да заплащат мрежови услуги върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в съотвествие с Правилата за измерване на количество електрическа енергия и договорите по ч.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Ответницата била физическо лице, което стопанисва търговски обекти, представляващи магазини за хранителни стоки и се явявала небитов клиент по смисъла на §1, т.33а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката.

Предназначението на обектите изключвало възможността да се ползват от ответницата за битови нужди.

В периода обхваната от процесните фактури съществувало непрекъснато облигационно отношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обекти с аб. №№ *** и ***.

С т.7.3.2 от решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители – абонати на ищеца в размер на 0.2053 лв. /kW/ден/. Посочената цена важала и за процесните имоти.

При определяне на цените за битови и небитови клиенти бил възприет различен подход. При ползване на обекта за битови нужди за достъп се заплащало върху количествата действително изразходвана електрическа енергия. При потребление за небитови нужди, каквото било осъществявано в обектите на ответницата, цената за достъп била определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължало за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия. Цената за достъп се заплащала за поддържането на 2 мрежата и принципната готовност за престиране на ел. енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависели от ангажираните за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така, всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата.

Цената за достъп до разпределителната мрежа не зависела от ползваното количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не. Освобождаване от задължението за заплащане на тази мрежова услуга след присъединяване към електроразпределителната мрежа можело да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. Облигационните отношения между страните не били прекъснати, като за процесния период не била потребявана ел. енергия, поради което във фактурите не била начислена такава стойност. През периода била предоставяна непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на процесните обекти, които се стопанисвали от физическото лице – ответник, цената на която се дължала на крайния снабдител „Е.П.П.“ АД независимо от потреблението на ел. енергия.

Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от напрежение, на което са присъединени. Това правело невъзможно оставането на обекти с аб. №№ *** и *** на регулирания пазар – те не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител по неговите общи условия, което ex lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. В закона било предвидено, че ако до 30 септември 2020г. включително, клиент по § 15, ал.1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 ЗЕ. Доставчикът по чл.2 (крайния снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30.09.2020г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор бил със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. До сключването му доставчикът по ал.2 осигурявал доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

Ответницата нямала сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесните обекти нито към 01.10.2020г. нито към датата на предявяване на исковете. Не бил налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от 2020г., в сила от 26.06.2020г.).

Поради описаната законодателна промяна от 01.10.2020г. обекти с аб. № № *** и *** служебно преминали от „Е.П.П.“ АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е.П.П.“, в качеството му на търговец на свободен пазар.

3

Съгласно чл.31, ал.1 ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащали дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор.

За периода на процесните фактури не били начислявани дължими суми за потребена енергия. Начислявана била само дължима сума за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, изчислена на база предоставена мощност.

Абонатът не заплатил доброволно задълженията си и изпаднал в забава, поради което и дължал мораторна лихва върху задълженията. Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане била уговорена между страните, както в чл.38 ОУДПЕЕЕ, така и намирала законова опора в чл.86 ЗЗД.

Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата особен представител, който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

При справка в Търговски регистър се установявало, че ответницата е регистрирана като ЕТ „В. – И.С.“, с ЕИК ***. Въпреки, че регистрацията на физическо лице като търговец не създавала нов правен субект то за задължения за търговска дейност следвало да отговаря търговецът с имуществото придобито от търговска дейност. Процесуално легитимиран ответник по иска бил ЕТ „В. – И.С.“, с ЕИК ***.

Липсвали доказателства за твърденията в исковата молба, че процесните магазини са собственост и се стопанисват от И.С..

Също така нямало доказателства, че страните са в облигационни отношения.

Ответницата нямала подписан типов договор, което се признавало в исковата молба, което водело до извод, че не е желаела да получава ел. енергия и действително в процесния период нямало фиксирано потребление на ел. енергия от процесните абонатни номера. След като това е така, то последвалото поддържане на проецсните мощности били за сметка на крайния снабдител. Ищецът не можел да черпи права от предоставяне на нежелана от ответницата услуга, още повече, че до подписване на типов договор доставчикът имал задължения само ако потребителят заплаща всички дължими суми. При неизпълнение от страна на потребителя, доставчикът имал право в 3-дневен срок след като не е получил плащане на първата фактура да поиска от „Е.С“ АД да бъде прекъснато електроснабдяването, т.е достъпът до преносната мрежа. След като не сторил това рискът от неплащане на последващите фактури бил за негова сметка. Нямало представено заявление подписано от ответницата за резервиране на посочените от ищеца мощности за снабдяване с ел. енергия за небитови нужди нито заявление за присъединяване на небитов клиент към мрежата.

В условията на евентуалност се въвежда възражение, че ответницата не е имала 4 достъп до процесната услуга, тъй като електрозахранването до процесните обекти било прекъснато поради неплатени задължения за ползвана ел. енергия, за които ищецът в хода на заповедно производство по ч.гр.д. № 11904/ 2017г, на ВРС се снабдил с изпълнителен лист.

С прекратяване на електроподаването фактически била прекратена облигационната връзка между страните, поради което искът бил неоснователен. Ако ползвателят е бил лишен от достъп до електроразпределителната мрежа не можело търговецът да претендира плащане на такава услуга.

Считано от 01.07.2020г. КЕВР определила принципно нов начин на заплащане, което предполагало тази промяна да бъде сведена до знанието на небитовите потребители персонално за да са наясно, че дори и да не ползват ел. енергия ще трябва да заплащат услугата достъп, а промяната дори не била посочена в общите условия на договорите за продажби на „Е.П.П.“ АД и общите условия за пренос на „Е.С“ АД. Ищецът нямал основание да иска заплащане на тази услуга, защото не е уведомил ответника за промяната.

Исковете се основавали на представени фактури, които били частни удостоверителни документи, не носели подписа на ответника и не се ползвали с материална доказателствена сила.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, признава извършеното в хода на процеса плащане и моли за отхвърляне на исковете поради плащане и присъждане на разноски. Назначения на ответницата особен представител не се явява в последното по делото открито съдебно заседание по уважителни причини. В писмена молба изразява становище за неоснователност на искането на ищеца за присъждане на разноски – ответницата не била собственик на обекти с абонатни номера *** и ***, а в условията на евентуалност нямало подписано заявление за резервиране на мощности за снабдяване с ел. енергия за небитови нужди, не бил подписан типов договор между страните и в част от процесния период обектите не са били с прекъснато захранване по искане на търговеца на електрическа енергия.