Определение № 1973 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 15.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20248003901429 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, подадена чрез процесуалния му представител – юриск. А. С., с която се иска спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №212/29.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 155/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд по т.д.

№184/2023г. за осъждане на застрахователя на основание чл. 432 от КЗ да заплати на А. С. Ш. и М. А. Ш. сумите в размер над по 50 000 лв. до сумата от 120 000 лв., представляващи дължими обезщетения за смъртта на дъщеря им – Ю.А.Г. настъпила при ПТП на 20.09.2021г., причинена от Д.Г.Б. при управление на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№ РВ 2351 ТТ, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до окончателното изплащане.

В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес от общо 140 000 лв., поради което се претендира спиране на изпълнението.

Върховеният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна.

Видно от представените преписи от касационна жалба и съдебните решения, въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постановено на 29.05.2024г., касационната жалба е подадена с вх. №501369/02.07.2024г. В 1 касационната жалба има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по същата е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС.

С разпореждане №1397/02.07.2024г. на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС, молбата е оставена без движение, като е указано на молителя да представи доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК за подаване на касационната жалба. Същият е уведомен за разпореждането чрез процесуалния си представител и е подал молба от 08.07.2024г., в която сочи, че решението му е връчено на 10.06.2024г., но не разполагал с препис от съобщението за горното, и желае съдът да извърши служебна проверка за датата на връчването. Същото искане поддържа и във втората молба, отново без да представя доказателства за датата на връчване на акта. От деловодител на ВКС е удостоверено, че съгласно телефонна справка от АС – Пловдив, решението е връчено на застрахователя на горепосочената дата -10.06.2024г.

Според настоящия състав на ВКС са налице предвидените в чл. 282, ал.

2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главницата, която е присъдена с въззивния акт, в обжалваните части.

Постановеното от АС – Пловдив осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК. С него е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която застрахователят е осъден да заплати по 70 000 лв. на всеки от двамата ищци, част от дължимото застрастрахователно обезщетение.

Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК, като с нея се обжалва решението в частта за присъдено обезщетение общо 140 000 лв. на двамата ищци.

Внесена е парична гаранция с вносен документ от 01.07.2024г. на „УниКредит Булбанк“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 140 000 лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т.

1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в приложения документ от 02.07.2024г.

Следователно молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №212/29.05.2024г., постановено по в.гр.д.

№ 155/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд по т.д. №184/2023г., за осъждане на застрахователя да заплати на А. С. Ш. и М. А. Ш. суми в размерите над по 2

50 000 лв. до сумата от 120 000 лв., т.е. за сумите от по 70 000 лв. за всеки от ищците или общо за сумата от 140 000 лв. - дължими обезщетения за смъртта на дъщеря им – Ю.А.Г. настъпила при ПТП на 20.09.2021г., причинена от Д.Г.Б. при управление на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№ РВ2351 ТТ, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 05.01.2022г. до окончателното изплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3