Решение № 829 от 02.08.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Бургас , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120101571 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. “, срещу Д. К. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. “ с кояято се иска по реда на чл. 127, ал. 2 СК съдът да предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетни им деца Д. Д А., с ЕГН и М. Д. А., с ЕГН и да определяне местоживеенето на децата в дома на майката в гр. Б, ул. , както и иск за осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер на 350 лв. месечно за всяко дете с падеж на 5 – то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва забава за всяка закъсняла месечна вноска до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за заплащане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищцата излага, че до 2018г. с ответника са живели на семейни начала като от тогава до този момент майката полага грижи за децата им. Твърди, че бащата не е полагал никаква грижа за семейството и възпитанието на децата и по време на съвместното им съжителство.

Посочва, че в началото на 2018г., поради непрестанна употреба на алкохол, а впоследствие и на физическа сила и психически тормоз от страна на ответника, ищцата е прекратила съвместното съжителство с него и се е преместила в дома на своята майка в град С. На 19.09.2018 година, след като узнала, че ответника заминава да работи в А, се съгласили да сключат споразумение, което е с нотариална заверка на подписите под рег. № 1847, при нотариус М. И, с район на действие РС-Бургас под рег. № 257 на НК, съгласно което 1 ответникът има право да взима децата при себе си с преспиване в определения в споразумението период, да провежда телефонен и/ или видео разговор с тях, да ги взима за определените в него празници, както и да взима децата при всяко свое посещение в България, и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката. Излага, че към момента на подаване на исковата молба ответникът не е упражнил тези свои права, не се е интересувал от децата, включително от здравословното им състояние. Уточнява, че единственото родителско задължение, което изпълнявал е да заплаща по 130 лева месечно издръжка за всяко едно от децата им, считано от 18.08.2018 година до момента на подаване на исковата молба. В исковата молба ищцата излага още, че единствено тя полага ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на децата, изразяващи се в създаване на положителни навици, дисциплинираност, добро образование, полагане на грижи за здравето им и като цяло грижи за израстването като пълноценни личности, включително с осигуряване на добри битови условия за живот. В исковата молба е посочено още, че поради по-добрите възможности за развитие и образование на децата се е преместила в апартамент под наем в град Бургас, за да могат те да посещават по-добро училище и да имат по-голям избор за извънкласни занимания, свързани със спорт, танци, изучаване на чужди езици, за което посочва, че е свързано със съответните разходи. Уточнява и дружите потребности на децата за закупуване на материали и пособия за учебния процес, като през учебната 2021 година – 2022 година децата ще бъдат ученици в първи клас за което съответно са необходими по – висок размер финансови средства. Майката заявява, че цялата издръжка е поета от нея и изпитва сериозни материални затруднения, въпреки че работи по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение. Предвид нарасналите нужди на децата счита, че следва да бъде определен посочения от нея размер на издръжката им.

Поради изложеното ищцата предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който той не оспорва иска за предоставяне упражняването на родителските права на майката. Оспорва твърденията, че не е полагал грижи за издръжката на семейството и възпитанието на децата си, че злоупотребявал с алкохол и е упражнявал физически и психически тормоз спрямо децата и майка им, както и че след прекратяването на фактическото съжителство ответникът не е упражнил нито едно свое родителско право и задължение. Оспорва твърдението, че не е изплащал дължимата издръжка по отношение на децата. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че е съгласен да заплаща месечна издръжка на децата, в размер на 180 лева за всяко дете или общо 360 лева, за двете деца, платими до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Предлага да бъде сключено споразумение в този смисъл. Отправя искане, в случай че режимът на лични контакти не може да бъде осъществен от него като бащата, срещите да се осъществява от неговите родители – баба и дядо на децата. В писмения отговор са посочени доказателства.

В съдебно заседание ищцата се явява лично. Чрез процесуалния си представител 2 адвокат П. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Д., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отново заявява, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, в който смисъл е и предявения от нея иск, да бъде постановено режимът на лични отношения да се осъществява от родителите му докато той отсъства от страната, както и да бъде определен месечен размер на издръжката от 180 лева месечно за всяко дете.

В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане“ – Б, не изпраща процесуален представител. По случая е изготвен социален доклад.

По правната квалификация на предявените искове:

Искът е с правно основание чл.127, ал.2 от СК, съгласно който ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

Интересът на детето е водещ критерии при определяне на режима на лични отношения, предвид тълкуването на закона, дадено в ППВС №1 от 1974 година и §1, т.5, б. „а” от ДР на Закона за закрила на детето, поради което следва в настоящото производство да бъде направена преценка за това дали е защитен.

Следва да бъде конкретизирано, че по правилото на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, установява се и от приетите като писмени доказателства удостоверения за раждане, че децата Д. Д. А., с ЕГН и М. Д. А., с ЕГН (близнаци) са родени на 23.05.2014 година от майка Д. Д. Р. и баща Д. К. АТ..

Безспорно е също, че родителите на децата са разделени от месец януари 2018 година, а преди това се живели заедно приблизително около четири години. Към настоящия момент ответникът пребивава трайно в Обединеното кралство, където работи.

Страните не спорят, че упражняването на родителските права по отношение на децата следва да бъде предоставено на майката. От изготвения социален доклад също се 3 установява, че майката е родителят, който полага фактическите ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на децата, между нея и децата има изградена силна емоционална връзка, тя е осигурила отлични битови условия за тях. Посочено е още, че тя не препятства срещите на децата с баба им по бащина линия при изявено желание от нейна страна. По отношение на бащата в доклада е посочено, че е съхранена емоционалната връзка между него и децата, както и че от края на миналата година срещите между тях се осъществяват чрез видео разговори.

Спорът между страните е за това дали режимът на личи отношения, посочен в писмения отговор следва да се осъществява на основание чл.128, ал.3 от СК от родителите на ответника, когато той отсъства от Република България, с оглед твърдението, че отсъствието му не е инцидентно, той трайно пребивава в чужбина. Настоящият състав приема, че тази законова хипотеза е приложима в случая на предявен иск с правно основание чл.128 от СК от бабата и дядото за определяне на режим на лични отношения с детето, а не в хипотеза като настоящата, в която производството по делото е образувано по реда на чл.127 от СК по иск на родител за предоставяне на родителски права, с което решение следва да бъде определен и режим на лични отношения на родителя, който няма да упражнява родителските права. Извода следва от това, че по този начин, чрез предявяване на иск правото на лични отношения да се упражнява от други лица, биха били предявени чужди права, а в закона не е предвидена възможност родителят, на който се определя режим на лични отношения, да бъде процесуален субституент на своите родители при определяне на режима на лични отношения. Поради изложеното следва да бъде определен режим на лични отношения само на бащата с неговите деца.

По отношение на определяне на режима на лични отношения:

В случая по делото не е изготвян социален доклад след среща с бащата, тъй като е безспорно, установява се и от събраните по делото гласни доказателства, че той, считано от 2019 година живее и работи в Обединеното кралство. От изготвения по случая социален доклад и приетата като писмено доказателство кореспонденция чрез вайбър се установява, че емоционалната връзка между този родител и децата не е прекъсната. Разпитаната по делото негова сестра Г. К. Д. установява, че брат и децата общуват по телефона, като той им закупил за тази цел първоначално закупил лаптопи, за да осъществяват комуникацията, но не успели чрез тях да общуват помежду си. Впоследствие разговаряли по телефона на майката, а понастоящем и от личните телефони на децата. В края на 2019 година той бил в Република България и взел децата при себе си за десет дни.

Заминал в началото на месец януари и заради пандемията не успял да си дойде до момента.

Свидетелката излага още, че контактите между родителите й и децата се осъществявали до Великден, когато децата били при тях, а за периода след това свидетелката не може да каже дали са спазвани датите, уговорени в извънсъдебното споразумение между родителите.

Излага, че и родителите й желаят да общуват с внуците си.

4

С оглед запазената връзка между децата и бащата и липсата на изрично противопоставяне от страна на майката да бъде утвърден посочения в споразумението режим на лични отношение в частта, в която са уредени тези права след навършване на седемгодишна възраст от децата, което към момента е факт, настоящият състав приема, че режимът следва да е в изложения от страните смисъл с някои корекции. Следва да бъдат редуцирани часовете на общуване по телефон чрез мобилно приложение от четири пъти седмично по два часа на три пъти седмично по един час и бъде уточнен конкретен час, в който следва да започват разговорите – 19, 00 часа българско време. В случай на осъществяване на посочения режим в четири последователни дни, когато бащата е в Република България той следва да се осъществява след изрично съгласие на майката.

Изложеното е обосновано с бъдещата ангажираност на децата с учебния процес, който не ще започнат в първи клас през септември месец.

Следва да бъде определен конкретен режим както следва: Бащата има право да взема при себе си с преспиване децата всяка втора и четвърта седмица от месеца за периода от петък, 18, 00 часа, събота и неделя до 15, 00 часа, както и три седмици през лятната ваканция и една седмица през зимната ваканция, когато този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Режимът може да се осъществява и по всяко друго време на годината, след споразумение между родителите. Бащата има право да взема децата за Коледните и Новогодишните празници на всяка нечетна календарна година, а за Великденските празници – на всяка четна календарна година, като майката предава на бащата децата на първия от почивните дни в 10, 00 часа, а бащата връща децата на майката на последния от почивните дни в 15, 00 часа. Бащата има право да организира тържество за рождения ден на децата, датата на което следва да бъде максимум една седмица след рождения ден на децата т.е. в периода от 24 – 30 май. На рождения ден на бащата, който е на дата 25 юли, той има право децата да бъдат с него. Бащата има право да вижда децата и по всяко друго време при своите посещения в Република България като тези контакти ще се осъществяват за неповече от четири последователни дни месечно в случай, че не бъде осъществен посочения по – горе седмичен режим на лични отношение и след предварително уведомяване на майката с нейно изрично съгласие. За периода, в който бащата не осъществява режим на лични контакти с децата, той има право на лични контакти с децата три пъти седмично в дните понеделник, сряда и петък за един час в 19, 00 часа българско време, като продължителността на разговорите не следва да бъде по – голяма от един час.