Определение № 1561 от 27.07.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1561 гр. София, 26.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602783 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Постъпил е частен протест от прокурор при СРП и частна жалба от повереника на „БГС“ ЕООД срещу определение на СРС, НО, 110 състав, по н.о.х.д № 14196/21 г. от 15.01.2021 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в обвинителния акт подробно, точно и ясно са били описани тегленето на всяка от сумите от сметката на ощетеното юридическо лице и механизмът на противозаконното разпореждане.

В частната жалба на ощетеното юридическо лице се поддържа, че определението е незаконосъбразно, иска се неговата отмяна и връщането на делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия. Излагат се конкретни доводи относно необосноваността на изводите на съда за допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт при посочване на времето на престъплението, длъжностното качество на подсъдимата и действията, чрез които подсъдимата е осъществила състава на престъплението.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното разпореждането, намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт след изпращането му по подсъдност от Районен съд Дряново срещу ЦВ. К. ЮР. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че обв. Ю. с трудов договор била назначена за административен секретар в „БГС“ ЕООД, като е отразено, че по делото е приложена нейна длъжностна характеристика. На следващо място са изложени твърдения, че за извършване на плащания на строителна дейност по изграждане на стопански постройки в животновъдната ферма на дружеството управителят разкрил две банкови сметки в „ОББ“ АД и упълномощил подсъдимата да се разпорежда с тях. Отразено е, че управителят, швейцарски гражданин, оставил подсъдимата да ръководи изграждането на козефермата в района на с. Косарка и се 1 върнал в Швейцария. Оттук насетне са изложени твърдения, че за периода от 10.03.2017 г. до 25.05.2017 г. подсъдимата извършила 15 тегления на парични суми, като всяко едно е конкретизирано по време и сума. Отразено е, че с част от изтеглените пари били платени СМР, останалите пари в размер от 40935.74 лв. подсъдимата не представила на работодателя разходнооправдателни документи, а присвоила за себе си.

В диспозитива на обвинителния акт времето на извършване на престъплението е посочено в период – от 1.01.2017 г. до 31.05.2017 г. Цифровата квалификация на престъплението съдържа препращане към чл. 26, ал. 1 НК и словесно е записано декларативно, че престъплението е продължавано, липсва обаче конкретизация на отделните деяния, всяко от които следва да се твърди, че осъществява състав на длъжностно присвояване, т.е. да бъде посочено времето, мястото и конкретните действия, представляващи акт на разпореждане с парите. В процесния случай в диспозитива не е посочено нито мястото на извършване на деянията, нито конкретните разпоредителни действия, които се включват в изпълнителното деяние. В общата рамка на обвинението преди изреждането на деянията е посочено, че обвиняемата е теглила парите в клона на „ОББ“ АД в гр. Дряново, без уточнен адрес, както и че е присвоила посочената сума, „като не е отчитала и не представяла пред М. Моос и / или счетоводната кантора в гр. Тетевен разходнооправдателни документи“. Независимо че Районен съд Дряново е приел, че престъплението е довършено в гр. София, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт е записано, че последната сума е изтеглена в гр. София, този факт не е инкриминиран в диспозитива. Това обстоятелство не е отразено и при описване на деянията в обстоятелствената част, а е споменато след изложението, което ги засяга, при излагането на твърденията кога, как и защо управителят на дружеството св. Моос не успял да изтегли последната сума от банковата сметка.

С разпореждането, предмет на въззивната проверка, съдията-докладчик при СРС в разпоредително заседание е приел, че в досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, тъй като в обвинителния акт не е описан механизмът на противозаконното разпореждане с парични средства; не е изяснено инкриминираното поведение на подсъдимата от началото на периода на продължаваното престъпление 1.01.2017 г. до първото деяние 10.03.2017 г.; налице е противоречие в мотивите и диспозитива относно мястото на извършване на престъплението. Съдът приема също и това, че в обстоятелствената част е налице неяснота и относно длъжностното качество на подсъдимата.

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснато процесуално нарушение в досъдебното производство са правилни. Това е така, тъй като обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК да съдържа ясна обвинителна теза с еднозначни и непротиворечиви твърдения за всеки от елементите на състава на престъплението, която да позволява разгръщането на основните принципи на наказателния процес в съдебната му фаза и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемата. Изискуемото съдържание на обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи от специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е извършил, което в настоящото производство е продължавано длъжностно присвояване. При това положение в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочени недвусмислено ясни фактически твърдения за времето и мястото на всяко деяние, включено в продължаваното престъпление, субективната и обективната връзка помежду им, включително да отрази ясно и изчерпателно фактологично проследяване на причинноследствения процес по причиняване на конкретното имуществено увреждане на ощетеното ЮЛ. Това обосновава в конкретния случай и нуждата прокурорът да изясни решението си да 2 посочи като начална дата на продължаваното престъпление 1.01.2017 г., а като дата на първото деяние - 10.03.2017 г. Избраният подход възпрепятства ефективната защита, защото не позволява на обвиняемата да разбере какви фактически положения от периода 1.01.2017 – 9.03.2017 г. може да опровергава. Така изложената фактическа рамка на обвинението в посочените части действително е неясна и непълна и позволява нееднозначно тълкуване, което е недопустимо за процесуалния акт, с който се повдига обвинение.

На основата на изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на процесуалния стандарт за формулирането му по чл. 246, ал. 2 НПК, доколкото не гарантира адекватно правото на защита на обвиняемата, която, за да се защитава пълноценно, трябва да има възможност да разбере в какво точно е обвинена.

След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от районния съд, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални действия в изпълнение на конкретизираните указания за изготвяне на нов прокурорски акт. След внасянето му съдът отново следва да реши въпроса за подсъдността на основата на конкретизираните деяния по време и място, включително, в случай че местната подсъдност е различна от местоживеенето на страните и останалите участници в процеса, да провери дали са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК за сезиране на ВКС да реши делото да се разгледа от еднакъв по степен съд, тъй като и подсъдимата, и свидетелите, и вещото лице живеят в друг апелативен район.

Така мотивиран Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 110 състав, по н.о.х.д № 14196/21 г. от 2.02.2022 г., за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3