Решение № 53 от 05.01.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, ...........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-12 състав в публично заседание на 20.10.2017 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН КОЛЕВ

При участието на секретаря Галина Стоянова като разгледа т. д. № 5080 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 34 от ЗЗД, чл.55 ЗЗД и чл. 124 от ГПК.

Ищците

„М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, „М.Г.“ ООД, ЕИК *******, и М.И.Ц., ЕГН **********, твърдят, че на 15.12.2008 г. е сключен Договор за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и последващи 9 броя анекси към него. Сочат, че по силата на договора ответникът „У.Б.“ АД предоставил на кредитополучателя „М.2.“ ЕООД паричен заем, като кредитът бил обезпечен с включване като съдлъжници по него на ищците „М.2.“ ЕООД, „М.Г.“ ООД и М.Ц., както и с Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г.

Твърдят, че с Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015 г., кредитодателят-цедент „У.Б.“ АД прехвърлил вземанията си по договора за кредит и анексите на цесионера „Г.“ ЕООД, като се прехвърляло вземане, представляващо главница в размер на 134 648,21 лв. и лихви в размер на 31 598,20 лв. или вземане в общ размер на 166 246,41 лв. Сочат, че за цесията ищците били надлежно уведомени. Считат, че в противоречие с договора за кредит и анексите банката начислява незаконосъобразни лихви. Поддържат, че на 11.07.2013 г. ищците получили от банката Уведомление изх. № 0126/102083/11.07.2013 г., като с него били уведомени, че поради нарушение на договора за банков кредит и анексите към него, изразяващо се в „непогасяване в срок на падежирали вноски“, целият кредит се обявявал за предсрочно изискуем. Посочва се, че към 11.07.2013 г. формираният към банката дълг възлизал на главница от 238 205 лв. и лихва от 1 109,96 лв., или общо 239 314,96 лв. Считат, че договорът е частично нищожен, като предявяват искове, както следва:

I. Иск за нищожност на т. 4.3 от Договора за кредит и

Анекс № 9 към него и връщане на даденото.

Сочат, че в т. 4.3 от договора за кредит било предвидено, че на банката се дължи лихва в размер на 5 % годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница. Твърдят, че това е препотвърдено и разширено в т. 4.3 от Анекс № 9, която предвиждала 5 % фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг. Считат, че от тези разпоредби било видно, че банката предвидила правото за едно и също закъснение и просрочени суми от страна на длъжника, да получи два вида наказателна лихва - лихвата по т. 4.2 и лихвата по т. 4.3 от договора и Анекс № 9. Наказването на едно и също просрочие за изпълнение на парично задължение два пъти, с налагането на две различни санкции, считат за незаконосъобразно. Поддържат, че първата предвидена наказателна лихва е в т.

4.2 от процесния договор и Анекс № 9, а клаузата по т. 4.3 била нищожна, тъй като накърнявала добрите нрави. Смятат, че клаузата по т. 4.3 от процесния договор и Анекс № 9 водела до неоснователно обогатяване на банката. Поради изложеното молят да се прогласи нищожността на клаузата на т. 4.3 от Договора за банков кредит за оборотни средства 201/15.12.2008 г. и Анекс № 9 към него и да бъде осъден ответникът „У.Б.“ АД да плати на ищците всички събрани суми по тази точка, които възлизали на 10 000 лв., като иска за плащане на сумата предявяват частично за сумата от 5000 лв., изменана на 6 864,73 лв. с молба от 02.06.2017 г.

С молба от 15.06.2016 г. и изявлението направено в съдебно заседание на 17.06.2016 г. е уточнено, че установителните искове за нищожност са предявени от всички ищци - съдлъжници по договора, срещу двама ответници - праводател и преобретател на вземанията.

Осъдителния иск е предявен от платилия длъжник - „М.2.” ЕООД, ЕИК *******, срещу банката, получила плащане.

II. Осъдителен иск за лихви върху сумата от 75 903,84 лв.

Твърдят, че отпуснатият кредит по договора и анексите към него бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, който бил собственост на “М.2.” ЕООД. Сочат, че имотът бил изнесен на публична продан по искане на взискатели-трети лица и бил продаден по ИД № 1377/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 в КЧСИ. Твърдят, че от получената цена била заделена сума в размер на 75 903,84 лв., която да се изплати на ипотекарния кредитор „У.Б.“ АД, след като той се сдобие с изпълнително основание и го представи на ЧСИ. Поддържат, че сумата била заделена за банката с изготвено разпределение на 24.09.2013 г. и от този момент получаването на сумата било поставено изцяло във волята на банката, но в периода от 24.09.2013 г. до деня на подписване на Договор за прехвърляне на вземане от 29.01.2015г., сумата била по специалната сметка на ЧСИ и не била усвоена от банката. Считат, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а банката имала правото незабавно и без тяхно съгласие или предложение да събере сумите, заделени при ЧСИ, като се сдобие със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК. Твърдят, че въпреки това ищците предложили на банката да бъде подписано споразумение, с което страните да се съгласят банката да получи парите, заделени по изпълнителното дело, но банката отказала да го подпише, както и не извършила необходимите действия, за да се сдобие с изпълнително основание и изпаднала в забава на кредитора. Счита, че незаконосъобразно било банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Сочат, че през период от 493 дни банката била в забава на кредитора и с действията си умишлено влошила положението на длъжниците, тъй като не се сдобила с изпълнително основание, за да получи от ЧСИ сумата от 75 903,84 лв., като върху тази сума начислявала лихви по т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от Договора, както и законна лихва, с което ощетила ищците със следните суми: върху сумата от 75 903,84 лв. за периода 24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката начислила 16,8606 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или ощетила ищците с неправомерна лихва в размер на 12 797,84 лв., като иска предявяват частично за сумата от 12 588,79лв.; върху сумата от 75 903,84 лв. за периода

24.09.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 6,7541 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 75 903,84 лв. или ощетила ищците с неправомерна лихва в размер на 5 126,62 лв., като иска предявяват частично за сумата от 5 186,70 лв.;

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение на тези предявените искове, уточнена с молба от 28.09.2017 г., като е уточнил, че сумите са били начислени от банката, но не са били заплатени. Предвид на това е преминал от осъдителни към установителни искове.

Във връзка със заявен отказ с молбата си от 28.09.2017 г., производството е било прекратено по отношение на останалите искове по тази точка. По***л е че е насочил иска си срещу двамата ответници.

III. искове за лихвите върху сумата от 51 726,29 лв.

Ищецът

„М.2.“ ЕООД твърди, че за гарантиране вземането на банката кредитополучателят „М.2.“ ЕООД сключил с банката Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки № 1/03.11.2009 г., като сметките били в банката-кредитодател.

Сочат, че към деня на обявяване на кредита за предсрочно изискуем цялата налична по сметката сума била на разположение на банката и възлизала на 51 726,29 лв. Поддържат, че сумата била усвоена от банката за погасяване на задълженията по договора за кредит едва на 28.08.2013 г. което било 48 дни, след като банката имала възможност да усвои сумата и с нея да се намали дължимата сума по договора. Соче, че банката начислявала лихви по т. 4.1, т.

4.2 и т. 4.3. от договора за кредит върху сумата, която умишлено не усвоила (инкасирала) веднага, въпреки че имала правото да го направи още в първия ден на изискуемост на вземанията си, което изрично било предвидено в т. 7.1 от Договорa за залог върху вземания. Твърди, че в случая не било необходимо длъжниците да предложат изпълнение, а те дали предварително в договора за залог своето съгласие и банката имала правото да събере сумите по заложената банкова сметка.

Сочи, че банката не изтеглила своевременно средствата от сметката, въпреки че те били на нейно разположение и върху тази сума в продължение на 48 дни начислявала лихви по трите различни точки от договора за кредит, макар да била изпаднала в забава на кредитора. Поддържа, че е незаконосъобразно банката да черпи за себе си изгоди, като начислява незаконно лихви, които били следствие от собственото й противоправно поведение и забавата й. Неправомерно начислените лихви, са както следва: върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.1 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 10,50% годишно, като банката начислила 1,3824 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 722,10 лв.; върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.2 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като банката е начислила 1,6416 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или или неправомерно начислената лихва е в размер на 860,04 лв. върху сумата от 51 726,29 лв. за периода 11.07.2013 г. до 28.08.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 0,6576 % лихва върху неусвоената своевременно сума от 51 726,29 лв. или неправомерно начислената лихва е в размер на 344,84 лв.

С молбата от 15.06.2016 г. е уточнено, че ищец по иска е „М.2.“ ЕООД срещу банката.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение на тези предявените искове , като в молбата си от 28.09.2017 г. е уточнил иска си по пера.

Посочил е че насолил иска си срещу двамата ответници………..

IV. Осъдителен иск за лихва върху сумата от 238 205 лв.

Ищецът

„М.2.“ ЕООД твърди, че от 22.04.2013 г. - датата на Анекс № 9, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 11.07.2013 г., банката неправомерно начислявала наказателни лихви по т. 4.2 и т. 4.3 от Договора за кредит, върху дължимата към онзи момент главница от 238 205 лв. Сочат, че въпреки че на 22.04.2013 г. бил подписан Анекс № 9, с който се уреждали отношенията по договора за кредит и банката обявила кредита за предсрочно изискуем едва на 11.07.2013 г., в този период се начислявали неправомерно лихви, чийто размер бил, както следва: върху сумата от 238 205 лв. за периода

22.04.2013 г. до 11.07.2013 г., е начислявана лихва по т. 4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като банката начислила 1,1097 % лихва върху сумата от 238 205 лв. или дадената без основание сума е 99,25лв.

В останалата част производството е било прекратено поради отказ от иска.

С уточнителна молба от 15.06.2016 г. е посочено, че искът е предявен от „М.2.“ ЕООД срещу банката, получила плащане.

В съдебно заседание на 02.06.2017 г. ищецът е депозирал писмена молба за изменение, уточнена с молбата от 29..09.2017г., с която е направен отказ от иска за 1 500лв.

V. Начислени на наказателни лихви на основание обявяването на кредита за предсрочно изискуем и.

Ищецът„М.2.“

ЕООД сочи, че на 11.07.2013 г., всички суми по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми от банката, като в уведомлението се твърдяло, че предсрочната изискуемост била обявена заради непогасяване на падежирали вноски и че главницата към момента била 238 205 лв. Заявява, че към датата на уведомлението кредитополучателите покривали задълженията си по договора и банката нямала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това банката обявила кредита за предсрочно изискуем, с което нанесла вреди на кредитополучателите, изразяващи се в начисляване на предвидените в договора и анексите наказателни лихви. Така за периода от 11.07.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия на 29.01.2015 г. банката начислявала върху главницата от 238 205 лв. наказателните лихви по т. 4.2 и т. 4.3 от договора за кредит и Анекс № 9, както и законна лихва, без да има основание за това. Поддържат, че незаконосъобразно начислените и събрани лихви, са както следва: върху сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по т.4.2 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 12,50% годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 27 995,58 лв., като претендира връщане на платената част от сума – 5 617,04 лв., а по отношение на остатъка от моли да се установи липсата на вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.) върху сумата от 238 205 лв., за периода от 11.07.2013 г. до 29.01.2015 г., е начислявала лихва по т.4.3 от Договора за кредит и Анекс № 9, която е в размер на 5 % годишно, като за посочения период банката незаконосъобразно начислила сума в размер на 11 471,88лв., от които претендира връщане на платената част от сумата - 2 252,22лв., а по отношение на остатъка моли да се установи липсата на вземане вземане (уточнителна молба от 28.09.2017 г.) Във връзка с отказ от иска направен с уточнителна молба от 28.09.2017 г., производството е било прекратено в останалата част по този иск.