Решение № 184 от 01.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Кърджали, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101072 по описа за 2025 година

Ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***** чрез адв. Е.И. – АК Пловдив е предявил иск срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127458, със седалище и адрес па управление гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап. 14 за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит *** В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл.

19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена неустойката за непредоставяне на исканото обезпечение в посочения срок. Ищецът твърди, че е усвоил изцяло предоставената му в заем сума в размер на 1000 лева.

Посочено, е че цената на иска е 3000 лева.

С Разпореждане *** съдът е дал указания на ищеца да посочи какъв е заплатеният размер на договорната (възнаградителната) лихва, периодът в който е заплатена лихвата, какви др. плащания по основание и размер са направени във връзка с договора, тъй като е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение.

Исковата молба е редовна, само ако е налице такова съответствие.

С молба ********** ищецът уточнява, че е платил възнаградителна лихва в размер на 350 лева, неустойка в размер на 1650 лв. по договора в периода от *** г.

В срока за отговор на исковата молба ответникът заявява, че размерът на предоставения кредит е 3000 лева, а не 1000 лева, като в тази връзка 1 представя договора и разписка за превод на сумата. Оспорва твърденията на ищеца, че извършил плащания по кредита в размер на 2000 лева. Сочи, че ищецът е извършил плащания в общ размер на 1288 лева, като са посочени датите и сумите на плащанията. Ответникът признава иска за основателен.

Оспорва претенциите за разноски и за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

С отговора на исковата молба „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127458 предявява и насрещен осъдителен иск срещу Я. Д. Д. на основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за сума в размер на 1712 лева представляваща разликата между предоставения размер на кредита по Договор за потребителски кредит *** от 3000 лв. и извършените плащания от първоначалния ищец и ответник по насрещния иск по договора в размер на 1288 лева ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 15.10.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът по насрещния иск прави възражение срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.

Заявява, че ищецът е надвзел неправомерно такси в размер на 254,56 лева, възнаградителна лихва в размер на 1254,99 лева и неустойка в размер на 2324,85 лева включени във всяка една от погасителните вноски и ги е получила без основание по нищожния договор за кредит. При условията на евентуалност прави възражения за прихващане между предявената главница по кредита в размер на 1712 лева и сумата 3834,40 лева представляваща получена без основание по нищожния договор включваща такси в размер на 254,56 лева, възнаградителна лихва в размер на 1254,99 лева и неустойка в размер на 2324,85 лева включени във всяка една от погасителните вноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Депозирана е молба с вх. *** от процесуалния представител на ищеца, в която моли, ако не са налице процесуални пречки да се даде ход на делото. Сочи, че възражение по доклада няма, поддържа направените доказателствени искания, заявява, че други доказателства и доказателствени искания няма. В случай, че делото бъде обявено за решаване, моли да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът не изпраща представител. С молба с *** от процесуалния представител на ответника и ищец по насрещния иск заявява, че няма възражения по проекто-доклада. В случай, че насрещната страна оспори размера на извършените плащания, молят да им бъде даден срок, в който да заплатят депозита за съдебно-счетоводната експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв е размерът на извършените плащания по процесния договор за кредит от страна на ответника по насрещния иск. С молба *** процесуалния представител на „МАКРОАДВАНС“АД моли при липса на процесуални пречки да бъде даден ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие. Поддържат се отговора на исковата молба и направеното с него признание, както и предявеният насрещен иск, като не се правят възражения по проекто-доклада, доказателствената тежест и приетите за безспорни факти. По доказателствата моли, ако се оспорват извършените плащания, да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и при оспорване на усвояването на сумата да се задължи „Изипей“ АД да представи разписка за получените 3000 лева. Излагат се съображения, че дори при недействителност на договора, се дължи връщане на чистата стойност на кредита, като се твърди, че дължимата сума възлиза на 1712 лева след 2 приспадане на извършените плащания. Оспорва се възражението за прихващане на ищеца като неясно и неоснователно. Моли се при необходимост делото да бъде отложено, а при изясненост да се постанови решение за уважаване на иска срещу ответника, съобразно признанието и на насрещния иск. Претендират се разноски, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение *** в което е инкорпориран проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключен между страните Договор за потребителски кредит ***, по силата на който „МАКРОАДВАНС“ АД е предоставил в заем на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещни я иск сумата в размер на 3000 лв., при фиксиран ГЛП от 41 % и ГПР от 49,65 %,; че при изчисляване на посоченото ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на исканото обезпечение в посочения срок; че Договор за потребителски кредит *** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск е извършил плащания по договора в общ размер на 1288 лева.

С оглед приетия за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, че Договор за потребителски кредит *** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът не следва да излага подробни мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая е налице признаване на иска от ответника, което не противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право, с което страната може да се разпорежда, поради което следва да се уважи иска за признаване на недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит ***, при признаването му на основание чл.

237 ГПК.

При прогласяване на недействителността на договора на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК ищецът по иска и потребител по договора за кредит връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

С приетия за окончателен доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещото се от доказване и фактът, че ищецът е заплатила сума в общ размер на 1288 лева по посочения договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК ищецът по обявения за недействителен договор дължи чистата стойност по същия или сума в размер на 3000 лева, поради което ся явява основателен и доказан и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за претендираната сума в размер на 1712 лева представляваща разликата между дължимата по признатия за нищожен договор и платената обща сума по него.

По разноските:

При този изхода на делото право на разноски има ищецът по първоначалния иск за прогласяване на недействителност на сключения 3 договор за кредит. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 120 лева върху посочената цена на иска от 3000 лева. Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от процесуалния представител на ищеца. Съдът намира, че следва да бъде заплатено адвокатско възнагарждения независимо от признаване на иска, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК включва кумулативните предпоставки освен признаване на иска ответникът и да не е дал повод за завеждане не делото. В случая ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, тъй като в основата на предявения установителен иск стои обективният факт на нищожната клауза на сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска обявяването на нищожността по съдебен ред, от което следва изводът, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и практиката на ВКС. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба от процесуалния представител на ищеца, отговора на насрещния иск, е депозирана една молба по хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение по предявения иск възлиза на 240 лева с ДДС. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право.

Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение *** по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една молба по хода на делото.

Право на разноски има ищецът по насрещния осъдителен иск. Ищецът по насрещния иск е платил държавна такса в размер на 68,48 лева, която следва да бъде платена от ответника по насрещния иск. В случая ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е изплатил в пълен размер дори стойността на главницата по кредита, т.е. на чистата стойност, който факт поражда правото на заемодателя да иска присъждането й по съдебен ред, от което следва изводът, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и практиката на ВКС. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по насрещния иск следва да се посочи, че е представената фактура *** и платежно нареждане от **** за адвокатско възнаграждение по насрещен иск по гр.д. **** по описа на РС-Кърджали с посочено възнаграждение в размер на 471,20 лева, което следва да бъде преведено по посочената банкова сметка 4 от клиента към адвоката. Съгласно т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна помощ е уговорено плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая по делото, извън отговора на исковата молба, с който е признат иска на ищеца и в който е инкорпориран насрещен иск, от процесуалния представител на ищеца по насрещния иск е депозирана една молба по хода на делото, в която са изложени бланкетни съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на насрещния иск, настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение по предявения насрещен иск възлиза на 150 лева. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение *** по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна насрещна искова молба и една молба по хода на делото.