Решение № 14248 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14248 гр. С., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110104690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. А. Х. срещу „Ф.” ЕООД , с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв. - частичен иск от сумата в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 6003355, сключен на 21.02.2023 г. – неустойка, начислена на основание чл. 11 от договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 21.02.2023 г. между А. Н. И. и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 6003355. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 500 лв. със срок на погасяване - 21.08.2023 г. (на 6 месечни погасителни вноски), като размер на месечния лихвен пр.нт не бил посочен. В чл. 11 от пр.сния договор било предвидено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя, като на А. И. била начислена неустойка в размер на 505,02 лв., тъй като не представила в срок надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка. Твърди, че задълженията по договора са изцяло погасени. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в зак. форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание - ГПР с посочване на основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Поддържа, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на всички изисквания, посочени в договора, поради което клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради нарушение на чл. 16 1

ЗПК, както и поради заобикаляне на зак. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, тъй като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Сочи, че клаузата е и неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, поради клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – като накърняваща добрите нрави. Счита, че ответникът дължи връщане на сумата за неустойка, заплатена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза. Сочи, че на 15.10.2024 г. бил сключен договор за цесия, съгласно който А. Н. И. прехвърлила на ищцата В. А. Х. вземането си срещу „Ф.“ ЕООД, представляващо сумата в размер на 100 лв. платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. По изложените съображения ищцата счита, че е носител на вземане в размер на исковата сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. отговаря изцяло на изискванията на чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - спазена е писмената форма, договорът е съставен на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и разбираем начин, шрифтът на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на задължението по договора, размер на лихвения пр.нт, който е фиксиран и не се променя за срока на договора, годишния пр.нт на разходите, начин на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с погасителен план. Сочи, че в чл. 3 на договора ГПР е определен в размер на 46,20 %, съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в зак. няма изискване за посочване в договора на конкретните показатели при определянето на ГПР. В договора е посочен и точният размер на годишната договорна лихва – 37,99 %, посочен е общият размер на задължението, определен към крайния срок на издължаването, с което за кредитополучателя е налице яснота относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на договора.

Счита, че за потребителя съществува възможност да се откаже от договора, в случай че изискванията на чл. 11 са прекалено обременяващи за него. Счита, че не се касае за заобикаляне на чл. 33 ЗПК. Излага доводи, че на 24.02.2023 г. А. И. е внесла сумата от 600 лв. в офис на „Ф.” ЕООД, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит, съответно не е начислявана и не е заплащана неустойка по чл. 11 от договора, поради което искът е неоснователен. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г. е видно, че между А. Н. И., в качеството й на кредитополучател, и „Ф.“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Ф.“ ЕООД е предоставило на А. Н. И. сумата в размер на 500 лв., която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 21.08.2023 г. на 6 броя равни месечни погасителни вноски с размер на 15,83 лв. всяка съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора (в периода 21.03.2023 г. - 21.08.2023 г.), включващи главница и възнаградителна лихва в размер на 94,98 лв., при годишна лихва за ползване на кредита в размер на 37,99 % и годишен пр.нт на разходите от 46,20 %.

Съгласно чл. 11 от договора, в 7-дневен срок от подписване на договора, кредитополучателят се задължава да осигури на финансовата институция някое от следните обезпечения относно изпълнението на задълженията му по договора: 11.1. сключването на договор за поръчителство/встъпване в дълг между финансовата институция и трето лице, с който третото лице се задължава да отговаря солидарно, заедно с кредитополучателя за изпълнение на уговореното с договора за потребителски кредит и връщане/заплащане на всички дължими суми по главница, лихви и евентуално обезщетения, неустойки и разходи;

11.1.1. страните приемат, че поръчителят/встъпилият в дълг – физическо лице, следва едновременно да отговаря на следните изисквания: а) да бъде дееспособно физическо лице, б) да е на възраст над 20 години, в) да е с минимален брутен осигурителен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер не по-малък от 1200 лв. на месец, г) да е работещ по трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключването на договора, д) да има стабилна кредитна история и е) да не е страна по друг договор за кредит или встъпване в дълг/поръчителство с финансовата институция, който да не е приключил и погасен изцяло към датата на сключване на настоящия договор или договора за встъпване в дълг/поръчителство; съгласно чл. 11.1.2. страните приемат, че поръчителят юридическо лице следва да бъде одобрено от финансовата институция дружество, което извършва гаранционни сделки; 11.2. застрахователна полица за сключен в полза на финансовата институция договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховката за срока на договора; 11.3. кредитополучателят има право по всяко време от действието на договора да предложи изпълнение на задължението си по чл. 11, при условията на чл. 11.1. и чл. 11.2. Съгласно чл.

11.4. в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по чл. 11 от договора, същият дължи на финансовата институция неустойка в размер на 505,02 лв., която се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение № 1, съгласно погасителен план – на 6 равни месечни вноски от по 84,17 лв. всяка за периода 21.03.2023 г.

- 21.08.2023 г.

3

В договора за потребителски кредит страните са постигнали съгласие (чл. 19), че кредитополучателят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, в който случай има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Съгласно чл. 21 от договора в случай на предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят е длъжен да върне на финансовата институция усвоената сума по главницата от кредита, както и дължимата лихва върху нея от датата на усвояване до датата на предсрочното погасяване.

По делото не се спори, че А. Н. И. е усвоила сумата от 500 лв. по договора за потребителски кредит, за което е представена разписка № 6003355/21.02.2023 г. за получени суми в брой, както и че на 24.02.2023 г. е заплатила в полза на „Ф.“ ЕООД сумата от 600 лв. за погасяване на сумите по договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г., за което е представена разписка № 24721/24.02.2023 г.

По делото е прието потвърждение за извършена цесия, в което е посочено, че на основание чл. 99 ЗЗД и договор за цесия от 15.10.2024 г. А. Н. И. потвърждава извършената цесия от 15.10.2024 г., съгласно който договор А. Н. И., ЕГН ********** прехвърля на цесионера В. А. Х., ЕГН ********** вземането си срещу „Ф.“ ЕООД, ЕИК 2...9, представляващо сума в размер на 100 лв. – платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че по договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г . А. Н. И. е извършила плащане в общ размер на 600 лв. – на 24.02.2023 г., с което задълженията по договора са били предсрочно погасени. С платената сума са погасени: 500 лв. – главница, 2,12 лв. – договорна лихва, 97,88 лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита, вещото лице е изчислило, че годишният пр.нт на разходите е в размер на 384 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 5 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по договор за потребителски кредит № 6003355/21.02.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване - при първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение.

Вторият фактически състав визира получаване на престация, с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с 4 обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл.