Решение № 59 от 30.04.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. С., 30.04.2019 г.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседА.е на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДБЖИЕВА

2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Р. Андреева и прокурора Х. Л. като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев ВНОХД № 78 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 204/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по описа на РС – К., първи съдебен състав, подсъдимият Г.И.Г. е признат за виновен за това че на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт - младши инспектор Б. Д. на длъжност старши полицай, водач на постови автомобил, група „охрА.телна полиция“ към РУП – К., като го хванал с ръка за гушата и започнал да го души, с цел да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – да извърши проверка на подаден сигнал за извършено престъпление, като за целта го транспортира заедно с подс. И.Г.И. до сградата на РУП – К. – престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1-во НК, поради което на основА.е чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимият И.Г.Г. е признат за виновен за това, че на 01.05.2015 г., около 21.00 часа, в с. Г., общ. К., обл. С., употребил сила срещу орган на власт – младши инспектор Т. Д., на длъжност старши полицай група „охрА.телна полиция“ към РУП – К., като го хванал с ръка за раменете, дръпнал го и замахнал да го удари с цел да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – да извърши проверка на подаден сигнал за извършено престъпление, като за целта го транспортира заедно с подс. Г.И.И. до сградата на РУП – К., както и да приложи помощни средства белезници по отношение на Г.И.Г. – престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1-во НК, поради което на основА.е чл. 54, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказА.е лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на основА.е чл. 66, ал. 1 от НК.

Подсъдимите при условията на разделност са осъдени да заплатят в полза на ОДМВР – С. разноските по делото в размер на 12.30 лв.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимите. В нея се твърди се, че атакувА.ят акт е неправилен. Доводите на защитата са, че не се установява подсъдимите да са употребили сила спрямо орган на власт, а точно обратното. Не е категорично доказано срещу кого е замахнал подс. И.Г.. Деянието е неправилно квалифицирано, тъй като съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС съпротивата срещу орган на власт не може да съставлява самостоятелно престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, а е елемент от състава по чл. 325, ал. 2 НК. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите.

В допълнение към жалбата, подадено по реда на чл. 320, ал. 2 от НПК, защитникът на подсъдимите доразвива горните съображения. Релевира, че показА.ята на сем. С. са неотносими към спора, тъй като касаят обстоятелства извън предмета на доказване, освен това са заинтересовА. от изхода на делото. Първоинстанционният съд не е обсъдил обективно и всестранно доказателствата. ПоказА.ята на свидетелите Г. Г., В. С., Р. С., А. С., К. Ф. и И. . са игнорирА.. Липсва отговор на наведеното възражение за неправилна квалификация на деянието.

В съдебно заседА.е прокурорът оспорва жалбата, като намира обвинението за безспорно доказано. Излага, че в мотивите към присъдата е допусната очевидна фактическа грешка, което не опорочава волята на съда. Не споделя аргумента за конкуренция между престъплението по чл. 269, ал. 1 НК и престъплението хулиганство, тъй като, ако тезата е вярна, не би следвало да бъде предвиден самостоятелен състав на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. По изложените съображения пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимите поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че по делото са налице две групи свидетелски показА. Едната, на дадените от полицейските служите, следва да бъде внимателно анализирана предвид твърденията на останалите свидетели за упражнено полицейско насилие. Обвинението спрямо подс. И.Г. е недоказано. Почива на показА. на св. С. С., който не е присъствал на задържането. На следващо място, показА.ята на св. С. от досъдебна фаза са в пълно противоречие с дадените в съдебна фаза. Дори да бъде възприето, че подс. И.Г. е осъществил деянието от обективна страна, то е несъставомерно от субективна, тъй като подс. И.Г. е предприел действия да предпази баща си от полицейско насилие. По отношение на подс. Г.Г. също се твърди, че обвинението е недоказано. От показaнията на разпититете свидетели се установява, че не той, а полицейските служители са упражнили неправомерно насилие, а повдигнатото обвинение цели да узакони техните действия. По изложените съображения моли за оправдателна присъда.

Подсъдимите в право на лична защита поддържат изложеното от защитника. В последната си дума молят да бъдат оправдА..

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от стрА.те в съдебно заседА.е и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основА.я за нейното изменяване:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрА.те по делото гласни и писмени доказателства.

Мотивите към нея, макар и лаконични, позволяват да бъде проследен начинът на формиране на вътрешното убеждение и волята на първоинстанционния съд. С оглед на това оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно.

От фактическа страна:

На 01.05.2015 г. за времето от

20.00 ч. до 08.00 ч. Т. Д. – старши полицай, водач на постови автомобил (ВПА), група „ОхрА.телна полиция“ към РУП - К. и свидетелите Б.

Д. - старши полицай, ВПА, група „ОхрА.телна полиция“ към РУП – К. и С. С. старши полицай, ВПА, група „ОхрА.телна полиция“ към РУП – К., изпълнявали служебните си задължения, съгласно ежедневната ведомост за разстановка на силите и средства в РУ К., утвърдена от началника на РУ К.. Т. Д. и свид. Б. Д. били назначени наряд в състава на 1-ви автопатрул. Около 21.00 часа получили обаждане от оперативен дежурен ОДЧ РУ К. за възникнал междусъседски скандал в с. Г. община К.. Полицейските служители се придвижили с патрулния автомобил до мястото в с. Г.. На адреса установили триетажна къща. Влизайки в двора, забелязали разхвърляни саксии, счупени стъкла и разбита каса на входна врата. В една от стаите на къщата били скрити силно уплашени свидетелите К. С. и К. И. – С.а. Te обяснили, че съседите им – подс. Г.Г., подс. И.Г. и свид. Н. С., които били и техни родини, влезли в имота, причинили описА.те имуществени вреди, отправили заплахи, след което си тръгнали. Полицейските служители забелязали, че в съседният имот имало група мъже и жени, които слушали силна музика и говорели на висок глас. Свидетелите Д. и Д. преценили, че няма да могат да се справят сами със служебните си задължения по проверка на сигнала, поради което докладвали на дежурния в ОДЧ при РУ К. и поискали съдействие. На място бил изпратен свид. С. С., дежурен съгласно ежедневната ведомост за разстановка на силите и средства в РУ К., утвърдена от началника на РУ К.. След пристигането му тримата полицейски служители се насочили към двора, където била групата, с цел установяване на лицата, посочени от сем. С.. На портата били посрещнати от свид. Н. С.. Свид. Б. Д. попитал свидетелката тя ли е Н.. След положителен отговор задал въпрос кои са Г. и И.. Докато разговаряли, олюлявайки се и в нетрезво състояние се приближили подсъдимите Г. и И. Г., отправяйки въпроси към полицейските служители „Какви сте вие?“ и „Какво правите тук?“.

Полицаите се легитимирали като служители на РУ МВР – К.. Свид. Д. попитал подсъдимите дали те са И. и Г.. Подсъдимите И.Г. и Г.Г. отговорили, че това не е тяхна работа. Свидетелят Д. обяснил, че при това положение ще трябва да отидат до РУ на МВР – К., за да дадат сведение по случая. Подсъдимите Г.Г. и И.Г. отказали да изпълнят разпореждането и отправяли обиди и заплахи към полицейските служители. Докато свид. Д. ги подканвал да се качат в патрулния автомобил, подс. Г.Г. го хванал силно с ръка в областта на шията и започнал да го души. Намесил се Т. Д. и двамата със свид. Д. успели да неутрализират подсъдимия Г.Г.. Бутнали го на земята и единият му нанесъл два или три удара с крак в областта на ребрата, след което му поставили помощни средства – белезници.

Вследствие на падането от челото на подсъдимия Г.Г. потекла кръв. В момента, в който Т. Д. се насочил към Г.Г., подсъдимият И.Г. се опитал да нанесе в гръб юмручен удар в областта на главата на Т. Д.. Свидетелят С. С. се намесил, хванал подсъдимия за дрехата, дръпнал го към капака на патрулния автомобил като употребил физическа сила и помощни средства – белезници. След като поставили белезници на двамата подсъдими, заедно със свид. Н. С., с патрулния автомобил се отправили към сградата на РУ – МВР – К.. Подсъдимите били задържА. за 24 часа. По искане на подс. Г.Г. е осъществен медицински преглед.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, обективирА. в показА.ята на свидетелите: Б.Д. (вкл. приобщените по реда на чл.

281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), К. С., К. С. Н. С. (частично), Г. Г. (частично), В. С. (частично), Р. С. (частично), А. А.(частично), К. Ф. (частично), С. А.(частично) и И. А.. Писмените доказателства, обективирА. в справка ОД МВР – С. (л. 88 ДП), ежедневна ведомост на личния състав от гр. ОП при РУ – К., типова длъжностна характеристика на длъжността полицай, старши полицай, водач на патрулен автомобил в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено „ОхрА.телна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР, протоколи за запознаване с длъжностна характеристика, подписА. от ст. полицай С. С. и полицай категория „Е“ водач на патрулен автомобил Б. Д., протокол за оглед на местопроизшествие, фиш за спешна медицинска помощ, журнал за повикване ФСМП – К., справки за съдимост на Г.И.Г. и И.Г.Г..

Качеството полицейски служители на Т. Д. и свид. Б. Д., С. С., както и че изпълнявали служебните си задължения се установява от справка ОД МВР – С. (л. 88 ДП), ежедневна ведомост на личния състав от гр. ОП при РУ – К., типова длъжностна характеристика на длъжността полицай, старши полицай, водач на патрулен автомобил в група/звено „Охрана на обществения ред“, сектор/група/звено „ОхрА.телна полиция“ (РУП, УП) в ОДМВР, протоколи за запознаване с длъжностна характеристика и показА.ята на свид. Д. и С..

Относно главния факт от предмета на доказване в настоящото производство – извършването на престъпления по чл. 269, ал. 1 НК, са налице две групи свидетелски показА.я, които взаимно се изключват. Първата са показА.ята на полицейските служители Б.Д. и С. С.. Втората група са обясненията на двамата подсъдими, показА.ята на свидетелите Н. С., Г. Г., В. С., Р. С., К. Ф., А. А. и С. А.. Останалите свидетели К. С., К. С.а и И. А. дават показА.я относно обстоятелства преди и след процесните деяния, които могат да служат за проверка достоверността на останалите гласни доказателствени източници, както и за по-пълно изграждане на фактическата обстановка. Първоинстанционният съд правилно е счел, че следва да бъде дадена вяра на първата група. Това е така, защото показА.ята на свид. Б.Д. и С. С. са изключително подробни, логични, последователни в хода на цялото производство и не разкриват вътрешни противоречия.

Те кореспондират с показА.ята на св. К. и К. С. и протокола за оглед на местопроизшествие. В основата на фактическите изводи следва да бъдат поставени показА.ята на свидетелите БрА.слав Д. и С. С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В тях много обстойно те разкриват какви действия по опазване на обществения ред са извършвали на 01.05.2015 г. тримата полицейски служители, възприятията им, след като се отзовали на сигнала за междусъседски скандал в с. Г.; установява се поведението на подсъдимите Г.Г. и И.Г., след като полицаите се легитимирали и св. Д. обяснил, че трябва да отидат в сградата на РУ на МВР К.. Логично, последователно и без противоречия свидетелстват за насилието, което употребил подсъдимия Г.Г. спрямо полицейския служител Д.. ПоказА.ята, дадени от свид. Д. и С. в съдебно заседА.е, макар и не толкова подробно, очертават идентично основните факти от предмета на доказване. Сочат наличието на междусъседски скандал и агресивно поведение на подсъдимите. Двамата са последователни, че подс. Г.Г. хванал силно с ръка в областта на шията св. Д. и започнал да го души. Липсата на пълен спомен за всички детайли за събитията е обяснима предвид изминалия период от време – повече от 3 години между деянията и разпита в съдебно заседА.е, както и естеството на работата на свидетелите, която предполага действия по служба при множество подобни случаи. Доколкото в досъдебна фаза спомените им са били значително по-пресни и пълни, именно показА.ята им, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат кредитирА. в цялост. Констатираното разминаване в пълнотата на показА.ята от съдебно заседА.е не е в състояние да внесе съмнение в достоверността на съобщеното. Напротив това разкрива добросъвестност и липса на склонност към създаване на доказателства, тъй като е нормално спомените да избледнеят за период от 3 години.

Разпечатката съдържа 32 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32edd74b-75f9-49e3-be84-0f237a50b617