Определение № 471 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Пазарджик, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20255200100367 по описа за 2025 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Образувано е по повод предявен иск от Е. Г. Д. от гр.Пазарджик ,чрез адв.Л.Л. от ПАК против: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София с правно основание: чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и цена на исковете: 50 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.05.2020 г. до окончателното изплащане и сторените съдебноделоводни разноски.

Твърди се,че против доверителя му Е. Г. Д. е водено досъдебно производство N" 1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. № 2453/2016 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, като на 02.02.2017 г. му е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 16.03.2017 г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 2 1 ал. 1 т. 1 от НК, но с определение N238/07.04.2017 г. но ЧНД N 499/2017 г. но описа на Районен съд - Пазарджик, цитираният прокурорски акт е бил отменен, а делото върнато на Районна прокуратура - Пазарджик за изпълнение на дадени указания.

По внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт от 04.06.2018 г. против доверителя ми е било образувано НОХД № 915/2018 г. г., по описа на Районен съд Пазарджик, по което са проведени общо седем съдебни заседания.

На 18.03.2019 г. спрямо Е. Г. Д. е била произнесена осъдителна присъда № 43/2019 г., с която е бил признат за ВИНОВЕН за това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015 г. съдебен акт - Присъда N" 70 по НЧХД N" 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г. не е изпълнил задължението си към кредитора Н. Б. Н. от същия град - в размер общо на 3614 лв., от които главница - 3000 лева и законна лихва 614.38 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането, въпреки наличието на имущество и парични 1 средства за това, поради което и на основание чл. 293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал.1 от НК.

Бил е осъден доверителят му на наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.

42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 189, ал.З от НПК е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 216.60 лв , както и съдебноделоводни разноски в размер на 40 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка па РС-Пазарджик.

Против цитираната по-горе присъда от страна па доверителя му на 02.04.2019 г. е била депозирана въззивна жалба вх. N 8054/02.04.2019 г., по която в Окръжен съд е било образувано ВНОХД N 368/2019 г., по което с Присъда N 41/17.09.2019 г. е била отменена изцяло присъда № 43 от 18.03.2019 г. постановена по НОХД No 915/ 18 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като с признат подсъдимия Е. Г. Д., ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че в гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015 г. съдебен акт Присъда No70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г., не е изпълнил задължението си към кредитора Н. Б. Н. в размер общо па 3614 лв., от които главница - 3000 лева и законна лихва- 614.38 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането, въпреки наличието па имущество и парични средства за това, като ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК.

В установения от закона срок па 25.09.2019 г. Окръжна прокуратура Пазарджик е подала касационен протест против посочената присъда, като е поискала отмяната й, и признаването на подс. Е. Г. Д. за виновен по така повдигнатото му обвинение.

В резултат на подадения касационен протест наказателното производство против доверителя му е продължило по к. н. дело № 50/2020 г. по описа на ВКС, който след разглеждане на казуса се произнесъл със свое окончателно решение № 33/07.05.2020 г., с което ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда Ns 41 от 17.09.2019г. по ВНОХД N<> 368/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Наказателният процес воден против доверителя му, в двете му фази продължил около 4 години - от момента па образуване на д. и. № 1437/2016 г. и повдигане на обвинението на 02.02.2017 г. до момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 07.05.2020 г.

През времето докато траело наказателното производство, доверителят му Е. Г. Д. живял в непрекъснат стрес и притеснения, като в резултат на това се затворил в себе си, станал необщителен, загубил сън и апетит. Разколебана била вярата му в правосъдието в Република България.

Фактът на воденото срещу Е. Д. наказателно производство станал известен на 2 повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и съграждани. Всичко това се отрази изключително неблагоприятно върху доверителя му, като било накърнено неговото лично достойнство, доброто му име и репутация в обществото.

В определени моменти дори отношенията му с приятели и познати страдали в резултат на наказателното преследване срешу него. Редица негови близки, приятели се отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е преследван от закона за извършено умишлено престъпление.

През цялото това време Е. Д. бил принуден да понася и всички ограничения, и неудобства, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагало, а именно да се явява за провеждане на следствени действия по досъдебното производство и в съдебните заседания, както и да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има вина.

Моли на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор Б. С. да заплати на доверителя му Е. Г. Д. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу него за извършено престъпление по ПК, като е бил оправдан, обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 07.05.2020 г, ведно с направените разноски по делото.

Моли да се приемат като писмени доказателства заверени преписи от Присъда № 43/18.03.2019 г. по НОХД № 915/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, Присъда № 41/17.09.2019 г. но ВНОХД N368/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и Решение № 33/07.05.2020 г. по КНОХД № 58/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, 3 - то н. о. За установяване па всички твърдини от него факти във връзка с движението и развитието на наказателния процес, моли да се изиска и НОХД N 915/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик.За установяване на причинените на доверителя му неимуществени вреди моли да се допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ,чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита, че не са налице нарушения, водещи до недопустимост на иска.Не така стоят, обаче, нещата с неговата основателност.

От формална гледна точка, твърди се да е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.

293а от НК по ДП № 1437/2016г. на РУ на МВР Пазарджик, НОХД № 915/2018г. на PC Пазарджик, ВНОХД № 368/2019г. на ОС Пазарджик и КНД №50/2020г. на ВКС, наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда.Оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като недоказана по основание, по размер и като пряка последица от действия на Прокуратурата на Република България.

По отношение размера на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000, то намираме същата за прекомерна и не съобразена с принципа на 3 справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в подобни случаи, включително и тази на ЕСПЧ, както и с обществено - икономическите условия в страната.

Претендираното обезщетение не съответства и на описанието на вредите, които се сочат в исковата молба.

При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение.

Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на Република България, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата. Оспорваме всички твърдения за причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно-следствена връзка с обвинението и техния размер.

Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства.

Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото му обвинение той е изпаднал в различни негативни обичайни изживявания, като страх, срам, притеснения, психоемоционален стрес, безсъние и други, рефлектиращи в личен и професионален план и влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват доказателства за поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение. Липсват доказателства за неимуществени вреди извън обичайните.

Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и емоционални проблеми в личния и обществения живот, които да са в пряка причинноследствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди /Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKC,IV г.о./

Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е 4 прието, че като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението в страната към датата на увреждането.