Определение № 12876 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12876 гр. Варна, 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110103445 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 66362/20.08.2026г. от молителя С. З. И., чрез адв. К. В., за изменение на постановеното дело в частта на разноските. Излага твърдение, че държавната такса върху определената издръжка на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК следва да бъде заплатена изцяло от П. С. И.. Иска съдът да я освободи от заплащане на 90 евро, дължими като държавна такса и обективирани в Решение № 3255/12.08.2026г. Приема, че при внасяне на държавната такса и от двамата молители, размерът й ще възлиза в размер на 4%, което ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Моли за уважаване на молбата и освобождаване от заплащане на държавната такса.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от П. С. И. .

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което се явява процесуално допустима.

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение, в частта за разноските, е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

1

Предявена е молба за развод по взаимно съгласие от молителите С. З. И. и П. С. И., ведно с приложено споразумение по чл. 51 от СК. Съдът, с Решение № 3255/12.08.2026г., е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на брака по взаимно съгласие и утвърждаване на така подаденото споразумение.

Между молителите е постигнато съгласие за размер на издръжката в размер на 250 евро месечно, като същата ще бъде заплащана от П. С. И. чрез майката на непълнолетното им дете - С. З. И..

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК по дело за развод, включително по взаимно съгласие, се събира такса в размер на 2 на сто върху тригодишните платежи за издръжката, определена в споразумението.

От представеното споразумение за развод по взаимно съгласие (чл. 51 от СК) е видно, че определената издръжка възлиза на 250 евро. Така пресметната дължимата държавна такса върху нея е в размер на 180 евро. В точка 15 от същия документ страните са уговорили, че всички съдебни разноски по производството и издръжката ще бъдат поети поравно. В съответствие с тази воля, с постановения съдебен акт съдът е разпределил плащането на публичното вземане по равно – по 90 евро за всеки от съпрузите.

Доколкото определената с решението обща държавна такса възлиза на 180 евро, същата е разпределена при запазване на общия размер, съобразно предвиденото в ТДТССГПК, а именно: 2 на сто върху тригодишните платежи за издръжка. При заплащане на присъдената сума от всеки от молителите, общият размер на таксата няма да надхвърли така установената граница.

Производството по чл. 51 от СК е охранително и се основава изцяло на свободно изразената и обща воля на съпрузите. Видно от мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, съдът не е действал служебно или произволно, а в пълно съответствие с постигнатото между страните съгласие, обективирано в т. 15 от представеното споразумение. Тъй като с решението си съдът е възпроизвел и уважил именно тяхната воля относно поравното разпределение на разноските, липсва каквото и да е правно основание за ревизия или промяна на съдебния акт. Промяна в първоначалните намерения 2 на една от страните, настъпила след приключване на производството, не съставлява валидно основание за изменение на влязло в сила съдебно решение.

По изложените мотиви съдът приема, че следва да остави молбата на С.

З. И. без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 66362/20.08.2026г. от молителя С. З. И., чрез адв. К. В., с искане за изменение на Решение 3255 / 12.08.2026 г., постановено по гр.д. № 3445/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, VII-ми състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните;

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл.

248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3