Определение № 3431 от 21.10.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3431

Окръжен съд – Варна

21.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20203100502955 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № при ВРС266062/15.09.2020 г. на Н.Г. против Определение № 260467/31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 7082/2020 г. по описа на същия съд, с което е отказано спиране изпълнението по изпълнително дело № 20207110400610 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с район на действие ОС Варна, образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени в заповедното производство по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД против солидарно задължените „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД и Н. Г. Г. .

Жалбоподателят моли за отмяна на определението на ВРС и спиране на изпълнението като твърди, че са налице всички предпоставки по чл. 420 ал.2 т.1, 2 и 3 от ГПК, защото на първо място е поръчител по договора за кредит, на следващо място е потребител и се ползва от специалната потребителска защита по ЗЗП, а са налице неравноправни клаузи по договора и на следващо – вземането е недължимо предвид последващо сключения Договор за банков револвиращ кредит №

0313/301/01082019/0108.2019 г., в чиято разпоредба на чл. 9.2. изрично е предвидено, че се прекратява договора за кредит, от който банката черпи права в заповедното производство.

Становището на „УниКредит Булбанк“ АД е за неоснователност на жалбата поради отсъствие на предпоставки по чл. 420 от ГПК за спиране изпълнението – Г. не е поръчител, не е потребител, а договорът от 2019 г., чието сключване се признава от банката, се твърди да не е произвел действие, тъй като не е осчетоводен при банката, предвид констатираното непосредствено след подписването му, че са наложени блокировки от обслужващата сметка на дружеството-кредитополучател за задължения към НАП, чийто размер надхвърля този на получените средства по договора за кредит. Твърди се, че кредитополучателят не е поискал да усвои сумата по новия договор, респективно същият макар да е сключен не действа в отношенията между страните. Удостоверението, издадено персонално на Г. от банката не удостоверява нищо друго, освен липса на банкови сметки, което е ирелевантно и не 1 обвързва кредитната институция.

Частната жалба е подадена от легитимирано чрез правен интерес лице, в срока по ГПК и е допустима за разглеждане, а по същество е неоснователна по следните съображения.

Пред ВРС е подадено и уважено заявление от „УниКредит Булбанк“ АД и издадена Заповед по чл. 417 от ГПК за солидарно осъждане на „НД- ХЕЛИКОМ“ ЕООД и Н.Г. за задължения, произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит № 0080/301/11072017/11.07.2017 година.

Жалбоподателят Г. е подал възражение против заповедта в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК и в същия е депозирал искането за спиране по чл. 420 от ГПК като се е позовал на хипотези по ал.2 на цитираната разпоредба.

Съдът по правото приема следното:

Н.Г. нито е поръчител, нито е потребител по процесния договор за кредит.

Не е поръчител, защото в нито една клауза от договора не се твърди, че същият лично обезпечава вземането на кредитора като поръчител. Напротив, обезпеченията, предвидени в полза на банката, изчерпателно изброени в т.8 не предвиждат поръчителство, а Г. е съдлъжник и поради това солидарен. Още повече в ОУ на банката по предоставяне на кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност е направено разграничение в чл. 12.2. и чл. 12.3. относно качеството, в което лицата участват и отговарят за задълженията по договора и физическото лице попада в тези по чл .12.2., доколкото няма сключен, по изискване на банката, нарочен договор за поръчителство с него. Нещо повече, съгласно чл.

12 от ОУ /л. 31 по делото на ВРС/ за осигуряване погасяването на кредита банката може да изисква от кредитополучателя или предварително одобрено от банката лице да участва /чл.

12.2/ като страна по договора в качеството на солидарен длъжник като това е лице, което на осн. чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ поема да отговаря солидарно. Никъде закона не изисква встъпването в дълг да е последващо сключване на договора, а съгласно чл. 304 от ТЗ поетото общо задължение води и до солидарна отговорност. В ОУ освен задължени поради встъпване в дълга и задължени на основание договор за поръчителство, други хипотези на участие на физически лица при кредитополучател – юридическо не са предвидени. Затова и Н.Г. не може да бъде третиран като поръчител за чуждото задължение по см. на чл. 138 от ЗЗД.

Физическото лице не е и потребител, не само защото не е поръчител, а защото е съдлъжник по договор, по който юридическо лице потребява финансовите средства на банката, чийто управител е именно Н.Г. към момента на сключване на договора.

Юридическите лица са страни, изключени от потребителската защита по ЗЗП, предоставена на икономически по-слабата страна – физически лица в отношенията им с 2 търговците. С оглед дадените разрешения в Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1 от ДР на ЗЗП досежно понятието «потребител» както и установената практика на СЕС, когато физическо лице отговаря в качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД, както в случая, или в качеството си на поръчител по чл. 147 от ЗЗД /каквато не е настоящата хипотеза/ и същото е тясно функционално свързано с юридическото лице, не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Н.Г. е управител и съдружник в дружеството, поради което и функционалната обвързаност с кредитополучателя е очевидна.

Съдът приема, че не се ползва от потребителска защита по ЗЗП. Изводът е, че не се обсъждат релевираните възражения относно неравноправни клаузи в договора.

Следователно не са налице основания за спиране изпълнението на осн. чл. 420 ал.2 т.2 и 3 от ГПК.

Неоснователно е и поддържаното възражение, че вземането не се дължи поради последващо сключен договор за револвиращ кредит № 0313/301/01082019/01.08.2019 г., в чиято разпоредба на чл. 9.2. изрично е предвидено, че се прекратява договора за кредит от 2017 година, за вземания по който е издадена заповедта за изпълнение.

Договорът е консенсуален. Съгласно чл. 3 от договора целта е вътрешно рефинансиране на банков револвиращ кредит по договора от 11.07.2017 г. и допълване на оборотни средства на дружеството. В чл. 15.1.6. от договора /л. 60 по делото/ е записано, че сключването на договора и изпълнението му не води до неизпълнение на задължения по друг договор или до влизане в противоречие с него.

В чл. 9 ал.2 от новия договор е записано изрично, че с рефинансиране на задълженията към банката съгласно установеното с договора, се прекратява действието на стария договор от 2017 година. Разпоредбата недвусмислено сочи, че не сключването на консенсуалния договор от 2019 г., а фактическото рефинансиране на задълженията към банката по предходния, водят до прекратяване на правоотношенията по първия договор.

Това е положителен факт, който жалбоподателят не доказва, което от своя страна води до извода, че не се установи и хипотезата на чл. 420 ал.2 т.1 от ГПК.

Представеното още към искането по чл. 420 от ГПК удостоверение, издадено от банката на 06.02.2020 г., че лицето не е клиент, нито създава права, нито задължения, поради което е ирелевантно за преценката на съда.

В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение, макар по други мотиви ще бъде потвърдено.

„УниКредит Булбанк“ АД не претендира разноски за настоящото производство.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260467/31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 7082/2020 г. по описа на същия съд, с което е отказано спиране изпълнението по изпълнително дело № 20207110400610 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с район на действие ОС Варна.

Определението е окончателно.

Заповедното производство да се задържи във ОС Варна до приключване на производството по частната жалба на Н.Г. с правно основание чл. 419 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4