Решение № 423 от 08.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110200012 по описа за 2026 година МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от П. Е. П. от гр.Варна, с ЕГН ****, против НП№25-0819-004169/06.10.2025г.на Началник Гр у п а в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което на П. Е. П. от гр.Варна, с ЕГН **** е наложена ГЛОБА в размер на 400.00/четиристотин/лева - /204.52евро/ на осн. чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка, а също и твърди за допуснати процесуални нарушения и неправилна правна квалификация на нарушението. Прави искане за отмяна на глобата, която и е наложена.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлявасе от процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество иска отмяна на НП. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Депозирано е писмено становище от гл.ю.к.К.Л.А. с което оспорва жалбата и по същество моли да бъде потвърдено процесноото НП като правилно и законосъобразно. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор ПП към ОД МВР – Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2025г. около 22.00часа, въззивницата управлявала МПС – л.а.

„****” с Рег.№ ****. Същият се движел в гр.Варна, по бул.“Осми Припорски полк“, до кръстовището с ул.“Студентска“ в посока бул.“Васил Левски“. Св.И. и св.Д. и двамата служители на СПС при ОД МВР Варна, възприели движението на описаното МПС - л.а. „****” с Рег.№ **** и спрели автомобила за извършване на проверка на водача. Органите на полицията са установили, че въззивницата управлява автомобила, поискали и документите за проверка и започнали извършването на такава. Тъй като било констатирано, че управлявания от въззивницата автомобил е собственост на трето лице – Е.П.П. и за същия, към момента на проверката не е имало валидна задължителна застраховка „ГО“, на въззивницата бил съставен АУАН, за описаното нарушение.

За констатираното нарушение на въззивника му бил съставен и АУАН № GA3968408/13.09.2025г., за това, че е управлявал автомобила без да е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката. Нарушението било квалифицирано по чл. 638 ал.3 от КЗ.

АУАН бил надлежно представен за запознаване и връчване на въззивника, като същата го подписала без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП, като е възприел описаната по-горе фактическа обстановка, и е посочил, че въззивника е управлявал процесният автомобил без задължителната застраховка ГО и направил правна квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложил глоба в размер на 400.00лева – фиксиран размер 2 предвиден от закона за това нарушение.

При издаването на обжалваното Наказателно постановление, АНО не е допуснал процесуално нарушение. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН и имат съответното съдържание.

Съдът намира, че в административното производство безспорно е установено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал като водач на МПС.

Правилно е квалифицирано нарушението и правилно е ангажирана отговорността на въззивника, за това че е управлявал МПС без за същото да е имало сключена застраховка ГО.

Съдът намира, че възражението относно фактическата обстановка е неоснователно. Съдът намира, че в НП ясно са изразени мотивите на АНО, защо приема, че П. е извършила описаното нарушение. Нарушението е установено по възможния за това начин, чрез спиране за проверка по време на движение МПС и извършване на проверка – на водача, автомобила и документите за автомобила. По делото не са представени доказателства оборващи факта описан в АУАН, че процесния автомобил е управляван без за него да има сключена задължителна застраховка ГО. По делото липсват нарушения водещи до нарушаване правото на защита на въззивника, като същото е реализирано в пълен обем.

От приложената справка за нарушителя П. се установява, че на същата са налагани и други наказания за извършвани нарушения на ЗДвП и процесната проява не се явява инцидентна или случайна и същата не се отличава с пониска степен на обществена опасност.

Съдът кредитира като достоверни, обективни и взаимно допълващи се показанията дадени от св. И..

Предвид изложеното и съдът намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН правилно не е била приложена от АНО и не следва да се прилага и от съда. В действителност по делото липсва изрично произнасяне от АНО в тази насока, но становището на АНО по въпроса може да бъде изведено по безспорен начин от факта, че е ангажирана отговорността на въззивника.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на АНО, съдът намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Предвид сложността на производството съдът определи възнаграждението в минимално предвидения 3 от закона размер.

Направените възражения в жалбата съдът намвира за неоснователни и неотносими към предмета на делото. Същите са базират на свободни съждения, но не и на факти, поради което и съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно. С възраженията безспорно се цели оневиняване на П., но съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана нейната адмитнистративнонаказателна отговорност. Доколкото П. е правоспособен водач на МПС, същата е следвало да знае, че носи отговорност за това, че управлява МПС, за което не е сключена валидна задължителна застраховка „ГО“. З$а водача не съществува пречка да установи наличието или липсата на застраховка за автомобила, като за това именно служи и стикера на предното стъкло на автомобила.

Факта, че за предходен момент, за процесният автомобил е представено доказателство за наличието на дължимата застраховка „ГО“, съдът намира за ирелевантен.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2 5-0819004169/06.10.2025г.на Началник Група в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което н а П. Е. П. от гр.Варна, с ЕГН**** е наложена ГЛОБА в размер на 400.00/четиристотин/лева - /204.52евро/ на осн. чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА П. Е. П. от гр.Варна, с ЕГН *****, да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева - 40.90евро – юрисконсултско възнаграждение Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4

5