Решение № 2119 от 21.11.2022, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 2119 Година

2022, 21.11. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 19.10.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР К.

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР К. к. адм. де­ло но­­­мер 2137 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Н.Д. ***, чрез адв.Д., срещу Решение №59/29.04.2022г., постановено по АНД №582/2021г. по описа на Районен съд – Карлово, II н. състав, с което е потвър­дено Наказателно постановление/НП/ №20-0281-001358 от 15.12. 2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, с което за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.174 ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата възра­жения и се настоява за отмяна на съдебното решение и отмяна на НП. Допълни­телни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки, а в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя навежда твър­дения за наличие на основания за отвод на състава на районния съд, постановил процесния съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – РУ Карлово редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП

№20-0281-001358 от 15.12.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, К. е бил санкциониран с „Глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за това, че на 30.10.2020г. в 18,10 часа в село Васил Левски на ул.“Първа“ до №47 с посока на движение север юг управ­лява лек автомобил Рено Клио с рег.№***, собственост на И.М.Б., като при последвала проверка на място в 19,33 часа е установено, че е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,02 промила на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510 с номер ARDM-0250.Вода­чът не е приел показанието на техническото средство, пожелал е да даде кръв за медицинско изследване, за което е издаден талон за изследване номер 071224, като в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина №678/03.11.2020г. на УМБАЛ Пловдив е определено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето, се доказва етилов алко­хол в кръвта 0,71 на хиляда – нарушение по чл.5 ал.3, т.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд, комуто делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване на дадените от касационната инстанция указания, е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извърш­ване от страна на К. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противо­правна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В реше­нието са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поот­делно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената факти­ческа обстановка, са направени обосновани изво­ди относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с твърденията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че К. не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. До извод в обратната насока не водят и твърденията му, че е употребил алкохол след като е слязъл от МПС-то, както и ангажираните в тази връзка показания на свидетелката К., която е негова съпруга, тъй като, както правилно е приел и КРС, същите са в противоречие с останалите събрани по делото кредитирани доказателства, в т.ч. са в противо­речие и с обясненията на самото наказано лице, поради което и не следва да бъдат кредитирани. В подкрепа на този извод е отчетено и обстоятелството, че тези свидетелски показания са насочени към поддържане на тезата на жалбопо­дателя, чиято съпруга е свидетелката. Предвид това, правилно КРС е приел, че лицето безспорно е осъществило състава на вмененото му с НП нарушение.

За пълнота следва да бъде съобразено, че показанията на свидетелите С. и Г. не са оспорени в хода на първоинстанционното производство, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят, поради което и правилно КРС ги е кредитирал като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи си с писмените доказателства по делото. Ето защо, изложените възражения в тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

И не на последно място, с оглед наведените твърдения, че за съдебния състав, постановил оспореното решение, са налице основания за отвод, е необхо­димо да се посочи, че видно от протокола за проведеното първо съдебно заседа­ние, касаторът не е направил искане за отвод в срока по чл.31 ал.2 НПК, нито в настоящото съдебно производство навежда твърдения, че основанията са му ста­нали известни на по-късен етап, впрочем, не ангажира и доказателства в тази връзка, поради което и същите следва да се приемат за неоснователни.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като валидно, до­пус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

Р Е

Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №59/29.04.2022г., постанове­но по АНД №582/ 2021г. по описа на Районен съд – Карлово, II н. с.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.