Решение № 1 от 04.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500453 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 269511/17.03.2021 г. от Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН – **********, двамата с адрес град П., ***, представлявани от адвокат Е.Б. Т., АК – П. против Решение № 260269/24.02.2021 г. по гр.д. 1343/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН **********, и М. Б. ВЛ. с ЕГН – ********** - и двамата с адрес: град П., ул.

„Н. В.“ № 92, бл. Е-211, ет. 5, ап. 96, КР. Д. ГР. с ЕГН - **********, ЦВ. Н.

ГР. с ЕГН - **********, и К. Д. ГР. с ЕГН – ********** - и тримата с адрес: град П., ***, СН. Т. Б. с ЕГН - ********** с адрес град П., ул.

„Й.Ш.“ № 8а, П.Т. Б. с ЕГН - ********** и М.А. Б. с ЕГН – ********** - и двамата с адрес: село К., община П., област П., ул. „..“ № 5, Й. В. Б. с ЕГН ..... и Т. Б. Н. с ЕГН – ********** - и двете с адрес: град П., ж.к. Т. № 73, вх.

А, ет. 6, ап. 16, че З. СТ. Г. с ЕГН - **********, П. АНГ. Г. с ЕГН ********** и К. АНГ. Г. с ЕГН – ********** - и тримата с адрес: град П., ул.

„П.“ № 19, ет. 1, с а съсобственици, на основание придобивна давност, упражнявана през периода от 1994 г. до 08.03.2012 г . от ищцата З. СТ. Г. и съпруга й А.З. Г., починал на 08.03.2012 г. и наследяване на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор 1 на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019 г., с адрес на самостоятелния обект: град П., район „.“, п.к. ..., ул. “П.” № 19, ет. 2, находящ се в сграда с идентификатор № ...., с предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 149.95 кв.метра, с прилежащи части: изба № 6, с площ 9,10 кв.метра, изба № 5, с площ 5,95 кв.метра, таван № 1, с площ 26.80 кв.метра и 21,78% идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ......2.7, ...., ....9, ....5 и ....6, под обекта: ....2; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: от 15.10.2019 г., с адрес на самостоятелния обект : град П., район „.“, п.к. ..., ***, ет. 1, гараж За, находящ се в сграда с идентификатор № .... с предназначение — жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 17.24 кв.метра, с прилежащи части: 2.05% ид. части от общите части на сградата, ниво: 1, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти и сградата: на същия етаж: ..., ... , под обекта: няма, над обекта:*** 6 7 . 2 . 1 ; 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на град П., община П., област П., одобрени със Заповед РД-18-48/05.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение н а кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот: от 17.05.2016 г., с адрес: град П., район „.“, ул.

„П.“ № 19, с площ: 745 кв.метра, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ..., квартал 65, парцел: ..., при съседи - поземлени имоти с идентификатори: ......, за който поземлен имот е отреден УПИ ...., в кв. 65 по плана на гр. П., при квоти в съсобствеността – 4/6 идеални части за З. СТ. Г. и по 1/6 идеални части за П. АНГ. Г. и К. АНГ. Г., като са осъдени Н. ЯН. ВЛ. с ЕГН - ********** и М. Б. ВЛ. с ЕГН – ********** - и двамата с адрес град П., ***, бл. Е-211, ет. 5, ап. 96, да заплатят на З. СТ. Г. с ЕГН - **********, П. АНГ. Г. с ЕГН - ********** и К. АНГ. Г. с ЕГН – ********** сумата от 7521,20 лева /седем хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 1343/2020 г. по описа на Окръжен съдПловдив. Изразява се становище, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат доводи, че ищците не са 2 доказали непрекъснато, спокойно и необезпокояване владение с намерение за своене в продължение на десет години. Не е било доказано и кога сградата е завършена в степен „груб строеж“. Счита се, че искът би бил допустим само когато, след постановеното по него решение не би било необходимо провеждане на друго производство за уреждане на собствеността. Не е имало достатъчно доказателства, установяващи владение, включително и по отношение на изби, тавански помещения и гараж. Цитират се решения на ВКС, анализират се събрани по делото доказателства. Твърди се наличие на ЖСК. Коментира се, че присъждането на разноските в първоинстанционното производството следвало да бъде съразмерно между всички ответници. Моли се за отмяна на атакуваното решение.

Въззиваемите страни КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР., СН. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н., П.Т. Б. и М.А. Б. изразяват становище за правилност на първоинстанционното решение, както и че следва въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Възразяват против искането на въззивниците да бъдат присъждани разноски в тяхна тежест, тъй като са признали исковете и с поведението си не са дали повод за завеждане на делото.

Постъпил е отговор от първоначалните ищци и въззиваеми З. СТ. Г., П.

АНГ. Г. и К. АНГ. Г., в който считат, че въззивната жалба е неоснователна, а решението - валидно, допустимо и правилно, като молят същото да бъде оставено в сила. Излагат аргументи, опровергаващи доводите в жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предявени са пред Окръжен съд - Пловдив искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС с ищци З. СТ. Г., П. АНГ. Г. и К. АНГ. Г.. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н. ЯН. ВЛ. и М. Б. ВЛ., както и по отношение на КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР., СН. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н., П.Т. Б. и М.А. Б., че ищците са съсобственици на основание придобивна давност, упражнявана през периода от 26.01.1994 г. до 08.03.2012 г. от ищцата З.Г. и съпруга й А.З. Г. (починал) и наследяване на следните недвижими имоти намиращи се в град П., ул. „П.“: жилище, апартамент с идентификатор № .. с площ от 149.95 кв.метра, с прилежащи части: изба № 6, с площ 9,10 кв. метра, изба № 5, с площ 5,95 кв.метра, таван № 1, с площ 26.80 кв.метра и 21,78% идеални части от общите части на сградата; гараж с идентификатор № ....7 с площ от 17.24 кв.метра, с прилежащи части: 2.05% ид. части от общите части на сградата; 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ....., с площ от 745 кв.метра при квоти – 4/6 идеални части за З. СТ. Г. и по 1/6 идеални части за ищците П. АНГ. Г. и К. АНГ. Г.. В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че положителния установителен иск е недопустим, е направено искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между ищците и ответниците, че ответниците Н. и М. В.и не са 3 собственици на гореописаните недвижими имоти.

Първоначалната искова претенция се основава на твърдения, че през 1990 г. М.Т. и С.Б., в качеството си на собственици на гореописаното дворно място, незастроено към онзи момент, са продали по 1/8 идеална част от него на Д.П. Г., К.П. Г., К. Д. ГР., Б.Т. Б., П.Т. Б. и Н. ЯН. ВЛ. срещу насрещното задължение приобретателите да построят четириетажна жилищна сграда, като всяка от прехвърлителките получи по един апартамент от втори жилищен етаж – съответно от източната и от западната част на проектираната в парцела жилищна сграда, и по един гараж, а останалите апартаменти – три в западната и три в източната част на проектираната сграда, ведно с гаражи и прилежащи избени и тавански помещения да останат в собственост на приобретателите.

Твърди се, че сградата е била изградена в груб строеж към 1993 г., като съсобствениците тогава били постигнали съгласие как да се разпредели жилищната площ. Твърдят, че в дял на Н.В. се паднал „жилищен етаж първи, гараж от западната част на сградата между гаражите на М.С.Т. и П.Т. Б., таванско помещение под наименование /по план/ таванско складово помещение, избено помещение - откъм ул. „С. и ч.“ под гаража на Б.Т. Б.. В исковата молба се сочи, че на 26.01.1994 г. ответниците Н. и М. В.и сключили с А.З. Г. – съпруг на ищцата З.Г. и баща на останалите двама ищци, предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който В.и продали на Г. 1/8 идеална част от дворно място, цялото с площ 738 кв.метра, застроено и незастроено, находящо се в град П., ***, съставляващо парцел .... в кв. 65 по действащия регулационен план на кв.

Х.С. – юг-П., заедно с 1/8 идеална част от построената в същото дворно място четириетажна масивна жилищна сграда, построена съгласно одобрен архитектурен проект и строително разрешение, като купувачът е заплатил в деня на подписване на предварителния договор сумата от 450000 лева.

Твърди се, че владението на имота било предадено в деня на сключването на предварителния договор, като страните по предварителния договор се уговорили, че при извършване на делба на жилищната сграда купувачът ще може да претендира за жилището на първия жилищен етаж от западната част на сградата, за гараж от западната част на сградата, между гаражите на М.С.Т. и П.Т. Б., таванско помещение под наименование по плана „таванско складово помещение“, избено помещение откъм ул. „П.“ под гаража на Б. Б..

Сочи се, че от 26.01.1994 г., когато е предадено владението върху процесните имоти, до настоящия момент ищците владеят описаните по-горе недвижими имоти; че от 1997 г. били декларирали имоти и оттогава плащали данъци за тях. Твърдят, че през годините никой не е оспорвал владението им и не е имало претенция от трети лица, включително от ответниците. Твърди се в исковата молба, че ответниците са извършили доброволна делба на построената в описания поземлен имот жилищна сграда само между тях и без участието на ищците. Оттук произтичал и правният им интерес за предявяване на исковете, като се сочи че доброволната делба е фактическо действие, което смущава тяхното право на собственост.

4

В срока по чл. 131 ГПК ответниците КР. Д. ГР., ЦВ. Н. ГР., К. Д. ГР., СН. Т. Б., Й. В. Б., Т. Б. Н., П.Т. Б. и М.А. Б. са подали отговори, в които са заявили, че признават придобитото по давност и по наследство право на собственост на ищците върху процесните недвижими имоти, както и че твърдят, че ответниците Н. и М. В.и са собственици на процесните обекти. Не оспорват, че ищците живеят в процесното жилище от 1994 г., като до смъртта на А. Г. всички ищци са живели там, около 2-3 години след неговата смърт неговите деца са заминали да живеят в Америка, а ищцата З.Г. продължава да живее в жилището и досега. Не оспорват, че ответниците Н. и М. В.и никога не са живели в това жилище. Твърдят, че А. и З. Г.и са влезли във владение на построената в груб строеж сграда и те са извършили всички довършителни работи в описаните в исковата молба апартамент и гараж. Смятат, че с поведението си те не са дали повод за завеждане на настоящото дело, че извършването на доброволна делба е необходимо на самите тях, доколкото сградата е построена в съсобствено дворно място и по приращение става съсобствена на всички съсобственици на земята, да може всеки от съсобствениците да стане изключителен собственик на обектите, които ползва. Твърдят, че независимо от това те не оспорват правото на собственост на ищците по отношение на процесните обекти и че спор относно правото на собственост върху процесните обекти ищците имат само с ответниците Н. и М. В.и.

Разпечатката съдържа 29 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32ec3027-d0c7-4356-a1f6-a2a85346d888