Решение № 911 от 08.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Шумен, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Х.а като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20223630100370 по описа за 2022 година

Предявени са субективно и обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД и осъдителни искове по чл.240, ал.2, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

В молбата си до съда, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, излага, че по ч.гр.д.№3116/2021 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците К. А. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Д. И.

Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, за сума в общ размер на 3 809, 83 лева, от която 2382, 48 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните; 822, 55 лв. договорно възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 536,37 лв. - лихва за забава дължима за периода от 26.03.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/; 68, 43 лв. законна лихва за периода от 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021 г. Съдът бил отхвърли заявлението на ищеца в частта, в която последният е претендирал сума в размер на 648, 77 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 977, 84 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Съдът е връчил на ищеца разпореждане, с което му е указал, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 15.11.2019 г. между дружеството, като кредитор и ответниците, като солидарни длъжници е сключен Договор за потребителски кредит №30040668415, по силата на който на последните е предоставен кредит в размер на 3 000.00 лева, с насрещното задължението на ответниците да върнат така получената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, 1 уговорена при сключване на договора на сума от 1 444, 42 лева. Срокът на договора бил 24 месеца. Ищецът заявява, че ответникът дължал и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 900.00 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1 350.00 лева, които задължения също били разсрочени, като общият размер на месечната вноска се равнявал на сума от 278, 94 лева, с падежна дата на същата двадесет и пето число на месеца. Тези услуги били закупени по желание на длъжника.

Ищецът бил изпълнил задължението си по договора да предостави на длъжника К. Г. парична сума от 3 000.00 лева. На 27.04.2020 г. между страните бил подписан Анекс №1 към договора за кредит, с който същите се договорили да се отложи плащането на една вноска по договора /вноска №5/, като същата следва да бъде заплатена в края на погасителния план. Така погасителните вноски станали 25 броя. На 03.07.2020 г. отново между страните бил подписан Анекс №2 към договора за кредит, с който същите се договорили да бъде намален размера на погасителна вноска №7 и №8, като същите следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Така погасителните вноски станали 27 броя. Длъжниците спрели да изпълняват поетите с договора задължения, като към датата на подаване на заявлението, респ. към датата на подаване на настоящата искова молба били погасили осем пълни вноски и една непълна, като последното плащане било извършено на 30.10.2020 г. Съгласно договора кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжниците били уведомени.

Предвид забавата за плащане на сумите по договора, ответниците дължали и обезщетение за забава.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответниците, в условията на солидарност, дължат на ищеца сумата 3 809, 83 лева, от която 2382, 48 лв. главница по Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните; 822, 55 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 536,37 лв. - лихва за забава дължима за периода от 26.03.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/; 68, 43 лв. - законна лихва за периода от 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. За посочените суми е издадена Заповед № 1164 от 30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3116/2021 г. по описа на Районен съд Шумен.

Ищецът предявява и субективно съединени осъдителни искове, с искане да се осъдят ответниците, солидарно, да платят на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните: 648, 77 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 977, 84 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от 2

ГПК, ответниците, действащи чрез процесуалния им представител депозират писмен отговор, в който заявяват, че считат предявените искове за допустими, но основателен само за главницата и частично основателен за законната лихва. Излагат аргументи за неоснователност на останалите предявени искове, позовавайки се на нищожност на клаузи от договора за кредит.

В хода на делото поддържат възраженията си.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№3116/2021 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответниците, като е разпоредено длъжниците, в условията на солидарност, да заплатят следните суми: 2 382, 48 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №30040668415 от 15.11.2019 г., сключен между страните; 822, 55 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.09.2020 г. до 05.10.2021 г.; 536,37 лв. - лихва за забава дължима за периода от 26.03.2020 г. /датата на изпадане в забава/ до 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/; 68, 43 лв. - законна лихва за периода от 05.10.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 25.11.2021 г., като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. С Разпореждане №3056/30.11.2021 г., съдът е отхвърлил заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

648, 77 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 977, 84 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 20.00 лева- непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими до 09.08.2020 г.

Заповедта е получена от длъжниците, като в законоустановения едномесечен срок същите подават възражение по чл.414 от ГПК.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между ищцовото дружество, от една страна и ответниците /солидарни длъжници/, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №30040668415 от 15.11.2019 г., по силата но който на ответниците е предоставен паричен кредит в размер на 3 000.00 лева, с насрещното задължение за последните да върнат сумата по начин и срок, предвидени в договора, ведно с възнаградителна лихва, в размер на 41% /годишен лихвен процент/ и 0, 11% /лихвен процент на ден/. Със същия договор е уговорено и заплащане на допълнително възнаграждение на кредитора за избран и закупен от ответника пакет от допълнителни услуги в общ размер на 2 250.00 лева /900.00 лева- за услуга „Фаст“ и 1 350.00 лева- за услуга „Флекси“/. Ответникът К. А. Г. е вписан в договора като клиент, а другият ответник Д. И. Х. е вписан като солидарен длъжник. Срокът на договора е 24 месеца, като е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ 48, 03 %. Общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, се равнява на 6 694, 42 лева, а общият размер на вноската е 278, 94 лева. На 27.04.2020 г. между страните е подписан Анекс №1 към договора за кредит, по силата на който страните са се договорили, че отлагат изплащането на вноска №5 от погасителния план, като 3 същата следвало да се заплати в края на договора. На 03.07.2020 г. между страните е сключен Анекс №2 към договора за кредит, по силата на който страните са се договорили, че намаляват размера на вноски №7 и 8 от погасителния план на сума от 85, 94 лева, като длъжниците следвало да изплащат задълженията си по договора по нов погасителен план, като остатъкът от намалените вноски следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Няма спор, че длъжниците са спрели плащанията по договора. Ищецът е изпратил писма до ответниците, с които ги уведомило, че считано от 05.10.2021 г. размерът на задълженията по договора за кредит е предсрочно изискуем, като общата дължима сума към датата на писмото е 5 890, 69 лева, която сума включва лихви за забава и такси. Получаването на писмата е отказано от адресатите. Няма спор, а се установява и от заключението по извършената ССЕ, че по договора са извършвани плащания, като общият размер на платената сума е 1 903, 40, като последното плащане е извършено на 30.10.2020 г. лева, от които кредиторът е погасил сума от 1 848, 65 лева по кредита /617, 52 лева- главница, 607, 74 лева-договорни лихви и 623, 39 лева- за допълнителните пакети/, 24, 75 лева- лихви за забава и 30.00 лева- такси.

Безспорно, предвид договорната обвързаност между страните, основно задължение на ответниците е да върнат предоставената в кредит парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при условията и в сроковете, предвидени в договора. Както е посочено по- горе размерът на възнаграждението на кредитора е 41% /годишен лихвен процент/ и 0, 11% /лихвен процент на ден/, т.е. съдът приема, че е уговорен фиксиран размер на възнаградителната лихва. Ето защо счита за неоснователни възраженията на ответниците, че клаузата за договорна лихва е нищожна, тъй като в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент, както и промяната на същия. На следващо място, съдът счита за неоснователни и възраженията за нищожност на същата клауза, поради противоречие с добрите нрави, предвид прекомерност на договорната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е 48, 03%, т.е. в по-нисък от законоустановения размер. Цитираната от ответниците съдебна практика касае казуси, развили се преди промяната на ЗПК, определяща максимално допустимия размер на ГПР, включващ и размера на възнаградителната лихва.

По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за закупен от длъжника пакет от допълнителни услуги, имащо характер на главно вземане, предявена като осъдителен иск, за да се произнесе съобрази следното:

Видно от текста на договора, се установи, че за кредитора е предвидено възнаграждение в общ размер на 2 250.00 лева за избран и закупен от длъжника пакет от допълнителни услуги /900.00 лева- за услуга „Фаст“ и 1 350.00 лева- за услуга „Флекси“/. Прави впечатление фактът, че сборът от тези възнаграждения, макар и наименувани поотделно, е в размер, близък до предоставената в заем парична сума и в размер, по –висок от уговорената 4 възнаградителна лихва. От общите условия по договора става ясно, че услугата „Фаст“ дава право на потребителя да получи приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит, като липсва уточнение какъв е срокът за тези, които не са закупили тази услуга.