Решение № 6479 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6479 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100502501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ф. Х. Д. срещу решение от 08.01.2024г., постановено по гр. д. № 44992/2023г. на СРС, 31 с-в.

С обжалваното решение СРС е признал за установено, на основание чл. 422 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че Ф. Х. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 97, дължи следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, абон. № 46369: сумата от 531,17 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 59,05 лв. за периода 15.09.2021 г. – 09.05.2023г.; сумата от 17,03 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.05.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 3,45 лв. за периода 16.07.2020 г. – 09.05.2023 г., представляващи припадащата се на ответницата част, съобразно притежаваната от нея квота от 1/4 от суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26723/2023 г. на СРС.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва наличието на облигационна връзка. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

1

Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е налице облигационна връзка между страните по делото.

Оплакването във въззивната жалба е единствено във връзка с установеното от първоинстанционния съд облигационно отношение между жалбоподателката и топлоснабдителното дружество. Изложени са съображения, че не е сключвала договор с топлофикационното дружество и не е живяла на адреса, а обстоятелството, че притежава 1/4 ид. ч. от топлоснабдения имот, не я прави автоматично длъжник.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.

2 от закона/.

Видно от представените пред СРС договор за продажба на държавен недвижим имот 2 от 21.04.1986г. и удостоверение за наследници, въззивникът Ф. Д. е собственик на ¼ ид. ч. от имота, което обстоятелство и не се оспорва от същата.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ето защо именно поради това, че е собственик на идеални части от имота, същата е клиент на топлинна енергия и между нея и топлопреносното предприятие е възникнало облигационно правоотношение. Законът не предвижда сключването на изричен писмен договор. Същият се сключва при общи условия.

Неотносимо към настоящия спор е дали въззивникът е живял в топлоснабдения имот в процесния период. Качеството му на собственик го прави потребител на топлинна енергия, съответно за него възниква задължение за заплащане на съответните суми за потребена енергия, съразмерно на притежаваните идеални части. В случай, че друго лице действително е ползвало имота, ответникът разполага с право на регресен иск срещу него в отделен процес.

С оглед изложеното, се налага извод, че въззивникът е потребител на топлинна енергия и е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. За процесния период е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника, поради което неоснователни са оплакванията в тази връзка.

Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивна инстанция, с оглед подаването на бланкетна молба за насроченото съдебно заседание пред въззивния съд и липсата на каквито и да било извършени други процесуални действия.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 08.01.2024г., постановено по гр. д. № 3

44992/2023г. по описа на СРС, 31 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4