Решение № 73 от 19.04.2023, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Харманли, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20235630200078 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „А. I“ № 6, представляван от адвокат В. П., против Наказателно постановление № 22-0271-001419 от 29.11.2022г., издадено от ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в законоустановения срок е постъпила жалба от М. М., депозирана чрез адвокат В. П. от АК-Хасково, редовно упълномощен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че същото е издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон, при нарушения на правото му на защита и в противоречие със закона.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М.

М., редовно призован, се явява лично и с адвокат П.. В хода на съдебните прения се пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че не е осъществено твърдяното административно нарушение. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установявало, че жалбоподателят не бил водач на МПС по смисъла на ЗДвП, поради което липсвал елемент от обективна страна от състава на процесното административно нарушение и неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Въззиваемата страна ВПД Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.11.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 818375 от свидетеля Я. Г. Я. на длъжност младши автоконтрольор при РУ –Харманли, ПУ-С. в присъствието на свидетелите В. В. Г. и Ц. Б. Г. срещу М. М. за това, че на 09.11.2022г. в 15:30 часа в гр. С. на ул. „Д.“ управлявал електрическо превозно средство марка Uper черно на цвят двуколесно, като водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARKF-0022 в 17:05 часа на 09.11.2022г. и отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от него. На същата дата – 09.11.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-001419 от 29.11.2022г. от Х. А. А. на длъжност ВПД Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на М. Х. М. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя Я. Г. Я. и на свидетелите В. Г., Ц. Г. и М. Г. .

Изложените от свидетелите факти и обстоятелства не следва да бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното административно нарушение.

Следва да се отбележи, че свидетелят Я. Я. е очевидец на двата отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, като свидетелят посочва и даденото обяснения за отказа от жалбоподателя, а именно, че не бил управлявал МПС, а електрическо двуколесно превозно средство.

Свидетелските показания досежно двата отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, а именно – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за медицинско изследване. В първия документ е отразен отказът на жалбоподателя да му бъде взета кръв и урина за медицинско изследване, а във втория (талон за медицинско изследване) е отразен както отказът му да бъде тестван с техническо средство, така и отказът да бъде изследван чрез доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване (жалбоподателят е отбелязал, че не желае).

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 03.02.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 24.01.2023г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да 2 провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори, а наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 09.11.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишния срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 29.11.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на съставянето на процесния АУАН.

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите, посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 09.11.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.

Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма, но не и на тези предписващи задължителното им съдържание.

В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната 3 квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.

По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. № 2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.

В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Т. 10 от § 6 от ДР на ЗДвП гласи, че "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а съгласно т. 11 на § 6 от ДР на ЗДвП - "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

Следователно в описанието на нарушението следва да се съдържат твърдения за качеството на водач на жалбоподателя на моторно превозно средство. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят е управлявал електрическо превозно средство – марка UPER черно на цвят двуколесно. Законодателят обаче изрично е изключил от групата на моторните превозни средства индивидуалните електрически превозни средства. Съгласно т. 18б от § 6 на ДР на ЗДвП за да бъде определено като и ндивидуално електрическо превозно средство пътното превозно средство следва да бъде оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.