Решение № 4639 от 20.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110100760 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД /с предходно наименование „С.Б.С.“ АД/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М., срещу Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 301 лв., представляваща платена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***** и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД /с предишно наименование „С.Б.С.“ АД/ поради неплащане на дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по сключения между него и „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане от *****2020 г. за устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 66.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.12.2021 г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на заповед № *****2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от заявителя като дължими солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК *****.

В исковата си молба ищецът „Мъни плюс корп” ЕАД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. К.

Н. по образуваното ч. гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав. В 1 законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, което обуславя правния му интерес от воденето на настоящия иск, предявен в срока по чл. 415 ГПК. Твърди, че на *****2020 г. между „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България“ ЕАД/ и ответника е сключен договор за продажба на изплащане, по силата на който последният е закупил апарат Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC. Съгласно т. 10.2.1 от договора купувачът се е задължил да заплати на продавача продажната цена на вещта, съобразно погасителния план към договора. Поради неплащане в срок, договорът между „А1 България“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно, на основание чл. 12.3 от договора. Поддържа, че непогасената сума до края на срока на договора за изплащане, в размер на 301 лв., е станала предсрочно изискуема, на основание чл. 12.3 от договора. Посочва че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „С.Б.С.“ АД /с ново наименование „Мъни плюс корп“ ЕАД/ бил сключен договор за поръчителство. На основание чл. 3 от договора за поръчителство поел да обезпечи задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане с „А1 България“ ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство, заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата 301 лв., представляваща дължимата от Н. Н. сума по договора за продажба на изплащане от *****2020 г. Поддържа, че плащането е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т. 2.2.3 от договора за поръчителство. Твърди, че до ответника е изпратено уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че задълженията му към „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане са прехвърлени на ищеца. Посочва, че ответникът му дължи и мораторна лихва за забава за периода от датата на плащане на главницата до 30.11.2023 г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.

К. Н., чрез процесуалния му особен представител – адв. Р. Ж.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между него и „А1 България“ ЕАД е сключен процесният договор за продажба на изплащане от *****2020 г. Твърди обаче, че въпреки че е изпаднал в забава за плащане на дължимите суми по договора, впоследствие е заплатил задължението си наведнъж. Поради изминалия период от време не пази платежния документ за извършеното плащане. Посочва, че от приложените по делото материали не става видно на коя дата е прекратен договорът му за продажба на изплащане и как той е бил уведомен за това. От приложеното по делото уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 ЗЗД е видно, че го уведомяват за това, че считано от 03.12.2021 г. задължението на Марио Василев Бошнаков /трето за производството лице/ към „А1 България“ ЕАД е прехвърлено на ищеца.

Счита, че не е налице валиден договор за поръчителство между „Мобилтел“ ЕАД /“А1 България“ ЕАД/, от една страна, и ищеца, от друга страна, с който да е обезпечено вземането на оператора по процесния договор за продажба на изплащане, доколкото в договора за поръчителство не са посочени основните параметри, индивидуализиращи главния дълг. Твърди, че договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. е нищожен поради невъзможен предмет. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.11.2024 г.

2 ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. С. П., поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ******2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Исковата молба е подадена в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на валидно облигационно правоотношение между „А1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника Н. К. Н. по сключен Договор за продажба на изплащане от *****2020 г., по силата на който последният е закупил и съответно получил апарат Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC; 2. че дължимите по договора суми са станали предсрочно изискуеми поради неплащане от страна на ответника на най-малко две последователни месечни вноски, съгласно уговореното в погасителния план към договора, съответно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора и какъв е размерът на предсрочно изискуемите суми по договора; 3. че между „А1 България“ ЕАД и ищецът е сключен валиден договор за поръчителство от 07.11.2014 г., обезпечаващ именно вземането на мобилния оператор по процесния договор за продажба на изплащане от *****2020 г.; 4. че ищецът е заплатил в полза на мобилния оператор процесната сума 301 лв., съответно на коя дата е извършено плащането; 5. изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия размер.

По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между „А1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника Н. К. Н. е сключен Договор за продажба на изплащане от *****2020 г., по силата на който последният е закупил и съответно получил апарат Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC.

От представения договор от 07.11.2014 г. между „Мобилтел“ ЕАД /към настоящия момент с наименование „А1 България“ ЕАД/ и „С.Б.С.“ АД /понастоящем „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД/ се установя, че между тези лица е сключен договор за поръчителство – за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на МОБИЛТЕЛ от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит /съгласно уговореното в Раздел II – Предмет на договора, т. 1, б. „б“/.

Съгласно уговореното в чл. 21 от договора, срокът на същия е една година от датата на подписването му. С последователни анекси, приложени към исковата молба срокът на договора е продължен до 30.09.2020 г. /в този 3 смисъл е последният Анекс от 08.08.2020 г./.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи, че този договор е продължен след посочената крайна дата 30.09.2020 г.

В случая, съгласно и установеното от заключението на вещото лице Е. Т. по приетата по делото без възражение съдебно-счетоводна експертиза, плащането на ищеца /към този момент с наименование „С.Б.С.“ АД/ към „А1 България“ ЕАД по договора за продажба на изплащане № 501281590/*****2020 г. в общ размер от 301 лв. /за главница – 291.52 лв. и за договорни лихви – 9.48 лв./ е извършено на 03.12.2021 г. Установява се още, че след дата 20.06.2021 г. по така сключения договор няма извършени плащания от страна на ответника, като преди това е заплатил главница в размер на 199.90 лв. и договорни лихви – 15.10 лв.

Съгласно заключението, договорът за продажба на изплащане е прекратен на 10.11.2021 г., когато е начислена последната фактура от същата дата на обща стойност 193.50 лв. с всички оставащи вноски до края на договора.

Съобразявайки обстоятелството, че сключеният между ищеца и „А1 България“ ЕАД договор за поръчителство е прекратен на 30.09.2020 г., съдът приема, че извършеното от същия плащане от 03.12.2021 г. е без основание, тъй като към тази дата ищецът вече не е имал качеството на поръчител, предвид липсата на действащ договор за поръчителство.

Следва да се отбележи, че при наличие на данни по делото, че към момента на извършеното от ищеца плащане срокът на договора за поръчителство е бил изтекъл, то не е доказано твърдението на ищеца за наличие на соченото основание за плащане /посочения договор за поръчителство/, за да заплати вместо ответника остатъкът от неплатените вноски от цената на закупеното от последния устройство на изплащане, тъй като, както вече се посочи, не е бил налице действащ договор за поръчителство.

В този смисъл, при идентична фактическа обстановка са и разрешенията, дадени в постановеното решение № 267/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 281/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил, IV състав.

Извод за наличие на действащ договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД не може да се направи и от представените приемо-предавателни протоколи №№ 371/13.12.2021 г. и 373/09.12.2021 г. /прави впечатление, че първият номер е по-малък, но е от по-късна дата/, доколкото в тях е посочено, че са съгласно сключеният договор от 07.11.2014 г., за който обаче няма данни да е продължен след 30.09.2020 г.

Ето защо и доколкото в производството ищецът не установи една от основните предпоставки за основателността на така предявения иск – наличието на валиден /действащ/ договор за поръчителство, то и само на това основание съдът приема, че така предявеният главен иск е неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Неоснователна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Неоснователна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главното вземане, поради което така предявеният иск също подлежи на отхвърляне.