Определение № 987 от 14.11.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. гр. Добрич, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500613 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.259 от ГПК въз основа на подадена от “ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК 202513690,със седалище и адрес на управление в гр.София бул. “Джавахарлал Неру“ №28 ет.2 ап.40- 46 частна жалба рег.№ 3268/15.07.2024 год. срещу определение № 344/26.06.2024 год. по гр.д.№ 229/2023 год. на Районен съд Балчик, с което е оставена без уважение като неоснователна и недоказана молбата му с рег.№ 2517/03.06.2024 год. за изменение на решение № 43/09.05.2024 год. в частта за разноските,представляващи адвокатски възнаграждения общо за сумата от 960 лв.,като бъдат намалени присъдените в полза на ищцата Г. К. С.

,ЕГН********** , от гр.Б. ул.*** общо 960 лв. (480 лв.+480 лв.),до размера от 200 лв. адвокатско възнаграждение.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му и намаляване на присъденото на адвоката на срещупоставената в процеса страна до справедлив размер от общо 200 лв.При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е било връчено на дата 08.07.2024 год., частна жалба рег.№3268/15.07.2024 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Ответникът по частната жалба адвокат Д. М. М. счита ,че определението на първоинстанционния съд не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Спори се между страните по въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 2 ал.5 и чл. 7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа,при съобразяване ,че е предоставена защита по претенции,чиито фактически състави са свързани,произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание –дължимост на 1 суми по договор за предоставяне на гаранция, предметът на доказване по които не предполага разнопосочни действия;съставлява ли присъждане на възнаграждение на адвокат,надвишаващо размера на исковете злоупотреба с право;обвързан ли е съда от размерите на възнагражденията ,посочени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа ;приложима ли е разпоредбата на §2а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа и следва ли да бъде начисляван ДДС върху възнаграждението на адвоката в случай, че то е определено от съда по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни доводи ,както следва:

С решение № 43/09.05.2024 год. по гр.д.№229/2023 год.,Районен съд Балчик е признал за установено ,че сключеният между Г. К. С. ,от гр.Б.

ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД,с ЕИК 202513690,със седалище и адрес на управление в гр.София бул.Джавахарлал Неру №28 ет.2 ап.40-46 договор за предоставяне на поръчителство № 4454269 е нищожен,поради противоречие със закона,на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,във вр.чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗЗП. ОСЪЖДА,на основание чл.55 ал.1пр.1 от ЗЗД,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 202513690,гр.София е осъдено да заплати Г. К. С., ЕГН********** ат гр.Б. сумата в размер на 82.37 лв., представляваща недължимо платена сума като възнаграждение за гарант по нищожен договор за поръчителство № 4454269, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-20.04.2023година до окончателното изплащане на вземането. Съдът е осъдил ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 202513690, гр.София да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, представлявано от Д. М. М. – Управител,сумата от 480 лв. с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита по иска по чл.26 от ЗЗД и сумата от 480лв. с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита по иска по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В решението и обжалваното определение за отказ за неговото изменение в частта за отговорността за разноски е посочено, че възнагражденията се определят и присъждат от съда съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата , установяваща минималния размер на адвокатското възнаграждение да е 400лв. Споделена е съдебната практика,съгласно която Директива № 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС не изключва възможността за присъждане на ДДС върху адвокатско възнаграждение, нито прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено при условията на свободно договаряне или при условията на осъществено безплатно представителство на материално затруднено лице, при уважаването на претенцията на което, се присъжда в 2 полза на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за сметка на насрещната страна. За всяко от възнагражденията е включен и данък ДДС ,който е 20 %,като по този начин адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е присъдено в размер от по 480 лв.

В качеството си на процесуален представител адв.Д. М. , предоставящ безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата е осъществявал защитата на ищцата по два иска с посочени цени от по 170 лв. и 10 лв.,като частичен иск от 100 лв.

Упълномощеният от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като е защитавал страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ,като в тази насока е представен договор за правна защита с молба от дата 17.11.2023 год. и списък на разноските ,в който е посочен претендиран размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от двата иска в размер на 480 лв. ,с включен ДДС.

Когато резултатът по спора е в полза на страната, представлявана от адвокат безплатно, т.е. когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.По правилото на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ,адвокатското възнаграждение се дължи направо на адвоката и цели да възмезди положения труд от адвоката съобразно постигнатия правен резултат,като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По правилото на чл. 7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа

,за процесуално представителство,защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв.Съгласно чл. 2 ал.5 от посочената Наредба ,за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съгласно решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от приетата от съсловна организация -Висшия адвокатски съвет НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа .Посочените в нея препоръчителни размери , както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Делото е с продължителност на разглеждане от една година,считано от датата на образуването (20.04.2023 год.,) до датата на постановяване на 3 съдебния акт по същество на спора (09.05.2024 год.)

Адвокат Д. М. е встъпил в производството 4 месеца след образуването му въз основа на подадена от ищцата молба рег.№ 3985/11.09.2023 год.,тъй като първоначалния й процесуален представител е бил лишен от адвокатски права.

Защитата на ищцата от процесуалния й представител адв.Д. М. е осъществявана без явяване в трите съдебни заседания по делото ,съответно на 17.11.2023 год.-непроведено по причина необходимостта тя да потвърди действия,извършени от първоначалния й адвокат, на 01.02.2024 год.-отложено поради необходимостта от уточнение от нея на претенцията й и на 16.04.2024 год. ,когато делото е било обявено за решаване.

Защитата на ищцата от процесуалния й представител адв.Д. М. е осъществявана само с подавани на електронната поща на съда писмени молби от дати 17.11.2023 год.,17.01.2024 год.,05.03.2024 год. и 10.04.2024 год.,с които съдът е бил известяван за невъзможността да се яви в съдебно заседание ,изразявано е становище по спора , направено е уточнение на претенциите и е заявено увеличение на осъдителния иск.

Предявените и разгледани по делото два иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност, обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищеца почти напълно се припокриват, исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от нищожния договор.Исковете имат сходен предмет на доказване,произтичат от едно правоотношение и възникват от един и същ правопораждащ факт – сключен потребителски договор.

Разликата е в търсената защита. Делото е едно от множество еднотипни дела,с вече формирана устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност, т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много .На съда е служебно известно ,че понастоящем в ДОС са висящи между същите страни въззивни частни граждански дела №№

610;612;613;615;616;617 и 618, всичките по описа за 2024 год. във връзка с отговорността за разноските по първоинстанционни дела на Районен съд Балчик,чийто предмет е идентичен : нищожност на сключените между тях договори за предоставяне на поръчителство и връщане на заплатените по тях възнаграждения за гарант, а представените договори за поръчителство са бланкови и с идентично съдържание на клаузите.Дейността на адвоката е с ниска правна сложност ,но изисква времеви и организационен ресурс,макар и незначителен, като възнаграждението което му се определя следва да съответства на професионалното положение на адвоката, на извършената от него работа, предприета очевидно уместно с оглед изхода от споровете ,но при отчитане и посочената еднотипност на делата и осъществявана защита на представляваната страна по идентичен начин.

Към датата на приключване на устните състезания, минималната 4 работна заплата за страната е била в размер на 933 лв., средната работна заплата в размер на 2 323 лв., минималната работна часова заплата е в размер на 5.58 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5 дневна работна седмица, т.е. претендираното от адвоката и присъденото му от съда възнаграждение по двата иска е в размера на минималната работна заплата ,респективно за 172 часа,т.е. за 21 работни дни.При съобразяване ,че пред Районен съд Балчик е била заявена осъдителна претенция в размер на 82.37 лв.,положителния финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител надвишава повече единадесет пъти ,този за страната,която защитава.

Възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.

С оглед на горното ,трудът на адвоката следва да бъде възмезден с присъждане на възнаграждение по всеки един от исковете в размер от по 100 лв.,т.е. общо 200 лв.

Еднолично адвокатско дружество“Д. ММ.“ е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност с ДДС № BG ***. Съгласно § 2а от Наредба № 1/09.01.2004 год. за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. С решение от дата 23.10.2025 год. по дело С-744/23 год. на СЕС е дадено тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл,че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.