Определение № 5715 от 23.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5715 гр. София, 23.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Д. Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20241100513049 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №123177/11.11.2024г. по описа на СГС от Д. А.

Д. срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 15.08.2024г. по изпълнително дело №20198440402049, с което е оставено без уважение подаденото от това лице възражение с вх. №67893 от 15.08.2024г., с което е направено искане да бъде прекратено изпълнителното производство.

Жалбоподателят - Д. А. Д. твърди, че от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент взискателят не е възложил на съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия, поради което моли да бъде отменен обжалвания акт и да бъде върнато изпълнителното дело за издаване от съдебния изпълнител на постановление за неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Взискателят – „Еос матрикс“ ЕООД е депозирал писмени възражения относно подадената частна жалба. В него се поддържа, че подадената частна жалба е неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба. В него са описани подадените от взискателя молби и извършените въз основа на тях изпълнителни действия, поради което се поддържа, че между тях доколкото няма изминал период от две години и повече, липсва и основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

1

Производството по изпълнително дело №20198440402049 е образувано на 20.09.2019г. въз основа на подадена молба от „Еос матрикс“ ЕООД, в качеството му на взискател, срещу Д. А. Д., в качеството й на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 21.07.2017г. издаден по гр. д. №46834/2017г. по описа на СРС, 159 състав за сумите:

-13 911, 01 лв. – представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 05.11.2009г., ведно със законната лихва за периода от 11.07.2017г. до изплащане на вземането, -6 788, 88 лв. – наказателна лихва за периода 05.06.2013г. – 10.07.2017г. и -1 590, 60 лв. – разноски по делото.

На гърба на изпълнителния лист има извършени отбелязвания от съдебния изпълнител за извършени плащания на 31.05.2022г., 21.07.2022г. две, 29.07.2022г., 09.11.2022г. и 05.06.2023г.

На л. 45 - 46 са приложени по изпълнителното дело запорни съобщения изпратени на 04.12.2019г. до „Централна кооперативна банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД. Видно от приложения отговор от втората банка на л. 51 от изпълнителното дело е наложен запор върху една от банковите сметки на длъжника, извършен е превод на посочената сума и е отбелязано, че по тази банкова сметка длъжникът получава месечното си трудово възнаграждение.

По искане на взискателя, направено в молба от 07.01.2020г. – л.53, са вдигнати наложените запори на банковите сметки в посочените банки на длъжника.

На 05.10.2020г. – л. 63 е подадена молба от взискателя с искане за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.

На 05.10.2021г. е подадена нова молба от взискателя – л. 70, в която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те – Дже Зираат Банкасъ“ – клон София.

На 12.10.2021г. е подадена молба от взискателя – л. 80, в която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 29.10.2021г. е изпратено запорно съобщение – л. 88 до „Уникредит Булбанк“ с искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

На 04.11.2021г. е подадена молба от взискателя с искане да бъде вдигнат запора върху банковите сметки на длъжника, тъй като между него страните в изпълнителното производство е подписано споразумение на 30.10.2020г., препис от което е приложено на л. 90.

На 07.02.2022г. е подадена молба от взискателя – л. 98, в която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, евентуално получавано трудово възнаграждения/пенсия. Молба със същото съдържание е подадена от взискателя и на 09.02.2022г. – л. 102.

2

На 15.02.2022г. е изпратено /връчено на 17.12.2022г./ запорно съобщение до „Сън еър България“ АД – работодател на длъжника, за налагане на запор върху получаваното от това лице трудово възнаграждение – л. 121. От изпратения отговор от работодателя се установява, че не могат да бъдат правени удръжки, тъй като същото е под размера на минималната работна заплата.

На 24.02.2022г. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Електра Еъруейс“ ООД – л. 123 – 124.

На 26.04.2022г. е подадена молба от взискателя, към която е приложено ново споразумение, сключено на 04.03.2022г. с длъжника – л. 126.

От извършените преводни нареждания се установява, че са постъпили на следните дати суми за погасяване на задължението по това изпълнително дело както следва: на 26.05.2022г. – л. 134, на 16.12.2019г. – л. 135, на 20.07.2022г. – л. 140, на 28.07.2022г. – л. 145, на 08.11.2022г. – л. 147, на 02.06.2023г. – л. 154.

На 16.04.2024г. е постъпила молба от взискателя – л. 157, в която е посочено, че е сключено трето по ред споразумение за разсрочване на задължението с длъжника на 02.08.2023г., което е приложено, както и са посочени направените доброволно от длъжника плащания в периода 2018г. – 2024г. От описаното следва, че всяка година са постъпвали доброволно плащания от страна на длъжника в полза на всискателя.

На 04.05.2023г. е подадена молба от взискателя с искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника, получавано трудово възнаграждение/пенсия – л. 162.

На 08.08.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД и „Търговска банка Д“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника – л. 171, 173.

На 15.08.2024г. е подадено възражение от длъжника, в което е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело, евентуално производството да бъде спряно до установяване, че е изтекла погасителната давност относно вземането, предмет на изпълнителното производство.

На 15.08.2024г. е издаден обжалвания акт, който е връчен на длъжника чрез неговия процесуален представител на 26.08.2024г.

Жалбата е подадена до съдебния изпълнител на 09.09.2024г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в 3 срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е неснователна, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите към т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В разглеждания случая взискателят е подавал молби с искане за извършване на изпълнителни действия всяка календарна година – 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. /като конкретно същите са описани по-горе/.

При тези данни категорично се установява, че към датата на депозиране на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело длъжника не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма две годишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал извършване на изпълнителни действия.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №123177/11.11.2024г. по описа на СГС подадена от Д. А. Д. срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 15.08.2024г. по изпълнително дело №20198440402049, с което е оставено без уважение подаденото от това лице възражение с вх.

№67893 от 15.08.2024г., с което е направено искане да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5