Решение № 260539 от 14.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е град София, 14. 10. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Маркова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Пепа Маринова-Тонева

2. младши съдия Любомир Игнатов като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 5580 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от „Г.-Б.Т.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, (въззивник) чрез процесуалния представител адвокат Н.А. към Пазарджишката адвокатска колегия, съдебен адрес ***., срещу Решение № 568099 от 21. 12. 2018 г., постановено от Софийския районен съд, 54-ти състав, по гр. д. № 52828 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. Пред първата инстанция въззивникът е предявил иск за плащане на застрахователно обезщетение в размер на 18 700 лева и 59 стотинки по твърдяна застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, както и обезщетение в размера на законната лихва за забава, считано от датата, на която е било отказано заплащането на застрахователното обезщетение (14. 03. 2017 г.) в размер на 733 лева и 88 стотинки. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил исковете изцяло.

Въззивникът намира, че оспореният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован поради неправилна интерпретация и оценка на доказателствата по делото, довели до необосновани фактически и правни изводи. Намира, че първата инстанция неправилно е приложила материалния закон и е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че правната квалификация, дадена от районния съд, е непълна, защото не е направена връзка с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС, известна още като „ЧМР“). Освен това ставало въпрос не за застраховка „Гражданска отговорност“, а за застраховка „Отговорност на превозвача“ по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ). Твърди, че двете застраховки са различни и че районният съд неправилно е приел за приложими материалноправните изисквания за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Добавя, че ако той (ищецът) не е бил правно легитимиран, искът му е трябвало да се приеме за недопустим и районният съд да прекрати делото, а не да го отхвърли с решение. Тези изисквания всъщност не се отнасяли до застраховката „Отговорност на превозвача“, каквато била процесната. Подчертава, че искът е предявен на договорно основание. Противопоставя се на извода, че предпоставка за заплащането на застрахователното обезщетение е застрахованият да е обезщетил увреденото лице, което определя като разширително тълкуване и прилагане на материалния закон в интерес на ответника и в директен ущърб на интересите на ищеца и на третото лице помагач и иска по този въпрос въззивният съд да се произнесе по чл. 236., ал. 2. от ГПК. Оплаква се, че районният съд не се е произнесъл ясно и категорично по въпросите, свързани с погасяването на задължения чрез преводи и прихващане между въззивника, третото лице помагач „Г.Т.“ ЕООД и възложителя „Д.Б.“ ЕООД. Освен това в мотивите било изследвано новиране, което нямало отношение към предмета на делото. От така развилите се отношения между търговците намира, че по делото е налице обезщетяване (макар и принудително) на увреденото лице от страна на ищеца. Твърди, че с липсата на задълбочен анализ и обсъждане на представените по делото доказателства, факти и аргументи, първата инстанция е съществено е нарушила съдопроизводствените правила. Позовава се на съдебна практика.

Иска обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него въззивния съд да постанови решение, с което да уважи исковете. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.

263., ал. 1. от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** Б (въззиваемо дружество) чрез процесуалния представител адвокат И.И.-С., адрес за съобщения и призовки град София, ул. „******. (надпартер), ап. 11. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение намира за валидно, допустимо и правилно.

Твърди, че изводът на районния съд, според който застрахованият ищец не се явява материалноправно легитимиран да получи застрахователно обезщетение, е правилен, подробно обоснован, подкрепен със задълбочено обсъдените поотделно и в съвкупност доказателства и съответстващ на материалния закон. Намира дадената правна квалификация от първата инстанция за правилна и че добавянето на КДМАПС към нея не може да промени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по КЗ. На мнение е, че въззивникът неправилно смесва както материалноправна и процесуалноправна легитимация, така и договорът за застраховка „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ (т. 10. 2. от Раздел II на Приложение № 1 „Класове застраховки“ към КЗ) и договорът за застраховка на самия товар срещу рисковете, на които е изложен при превоза. Позовавайки се на съдебна практика посочва, че след първоначалния извънсъдебен отказ да заплати застрахователното обезщетение, застрахователят може да приведе и допълнителни основания за отказ при развитието на съдебния процес в законоустановения срок. На мнение е, че районният съд правилно е приложил нормата на чл. 435. от КЗ, като е съобразил, че в случая материалноправната предпоставка е обезщетяването на купувача на стоката „А.с.“ („Aldi stores LTD“), а не обезщетяването на някое друго лице. Поддържа, че първата инстанция подробно е разгледала и твърдението на третото лице помагач „Г.Т.“ ЕООД за сключен новационен договор с ищеца и дружеството „Г.Р.“ СРЛ и правилно е приела, че фактическият състав на новацията е недоказан. Намира също така, че първата инстанция правилно е приела, че погасяването на задължението на ищеца към „Г.Р.“ СРЛ би било в изпълнение на нововъзникналото след новацията правоотношение, а не на задължения по процесния договор за превоз, така че подобно изпълнение без одобрението на ответника застраховател не обвързва последния. Позовава се на съдебна практика, съгласно която застрахователният договор, сключен със застраховател от превозвач и с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно чл. 434. и чл. 435. от КЗ са приложими към процесния застрахователен договор.

Затова иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Въззиваемото дружество също така претендира и сторените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.

263., ал. 1. от ГПК е постъпило писмено изявление и от третото лице помагач „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адвокат М.Б., адрес за призоваване и съобщения град София, Бизнес център „България“, бул. „******. Намира, че липсата на процесуална легитимация води до недопустимост на иска и прекратяване на делото, докато липсата на материална легитимация обуславя неоснователност на иска. По останалите въпроси подкрепя твърденията на въззивника: приема, че дадената от районния съд правна квалификация не е съвсем правилна и би следвало да е свързана и с КДМАПС; че нормата на чл. 435. от КЗ определя суброгаторния характер на правото на застрахования, чийто фактически състав включва удовлетворяването на трети лица като условие за възникването му и че тя не може да бъде тълкувана разширително, като приложното ѝ поле да обхване застраховки, различни от застраховката „Гражданска отговорност“. Позовава се на съдебна практика. На мнение е, че удовлетворяването на третото лице няма отношение към правото на застрахователно обезщетение, но все пак посочва, че от събраните пред първата инстанция доказателства и признанието във въззивната жалба това обстоятелство е безспорно. Присъединява се към твърденията на въззивника, че районният съд не е взел предвид всички относими към предмета на делото обстоятелства и че неправилно е разтълкувал правната норма, както и че незадълбоченият анализ обуславя наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска въззивната жалба да бъде изцяло уважена по основание и размер, обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

След като обсъди становищата на страните и като взе предвид събраните от първата инстанция доказателства, въззивният съд направи следните фактически и правни изводи.

Въззивният съд е длъжен служебно да провери валидността и допустимостта на обжалваното решение. Твърдяното в исковата молба договорно правоотношение е с международен елемент, защото се посочва настъпване на застрахователно събитие в град Кале, Франция. Съобразно чл. 11., пар. 1., б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година международно компетентен да разгледа иска е съдът по „местоживеенето“ на застрахователя.

Следователно, имайки предвид, че седалището на

„ДЗИ - О.З.“ ЕАД е в България, Софийският районен съд е бил компетентен да разгледа исковете. Що се отнася до възражението на въззивника и срещу дадената от районния съд правна квалификация, въззивният съд намира следното.

Районният съд правилно е квалифицирал предявения иск по чл. 435. от КЗ.

Доколкото застрахователното правоотношение е относително самостоятелно, не е нужно да се прави връзка с КДМАПС, която урежда договора за превоз.

Затова въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.

Пред районния съд са приложени доказателства и се установява, че между въззивникът и въззиваемото дружество е бил сключен застрахователен договор, по силата на който „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е застраховало отговорността на превозвача на товари по шосе на територията на Европа. Застраховката била във връзка с превози на товари, осъществявани с моторното превозно средство модел „Скания“, регистрационен номер ******, и ремаркето с регистрационен номер М 3451 ЕЕ (нататък за краткост „товарна композиция“). Застрахователните полици са номер 510216111000011 от 25. 03. 2016 г. (за моторното превозно средство) и номер 510216111000001 от 07. 01. 2016 г. (за ремаркето), като съвпадащият интервал на застрахователно покритие е от 01. 04. 2016 г. до 13. 01. 2017 г. Установено е плащането на застрахователните премии.

Установено е и не се спори, че между производителя „Д.Б.“ ЕООД и купувача „А.с.“ („Aldi stores LTD“) е бил сключен договор за покупко-продажба на стоки. Обект на договора са били ароматизатори (в заверения превод на български език на международната товарителница те са обозначени като „дифузери на букови семена Mistik“). С оглед твърдяното от ищеца и някои от представените писмени доказателства, районният съд е приел наличието на уговорката “CPT“ от Инкотермс (“Carriage paid to”, на български език: „Превоз, платен до местоназначението“). Според тази клауза продавачът поема разноските по превоза на стоката до местоназначението, а рискът от погиването преминава върху купувача от момента на предаването на стоката на първия превозвач. Освен това съгласно уговорката „Превоз, платен до местоназначението“ продавачът не е длъжен да застрахова стоката. Като местоназначение е бил уговорен Лутъруърт, Великобритания (л. 172. от делото на районния съд).

Установено е и не се спори също така, че продавачът „Д.Б.“ ЕООД е сключил договор за превоз с „Г.Т.“ ЕООД (за краткост „първи превозвач“), заверен препис от който е приложен на л. 34. от делото на районния съд. Съгласно уговореното първият превозвач поема задължението да превози товар от 33 палети с тегло от 6 700 килограма от село Стряма до Лутъруърт, Великобритания. Договорът препраща към правилата на КДМАПС („ЧМР“) в случаите на липса и увреждане на товара.