Решение № 118 от 26.04.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бяла Слатина, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО Г. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20221410100654 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Л. А. И. с ЕГН ********** от гр.В., ул.“Н.Вапцаров“ № 3, ет.1, ап.77, чрез пълномощника си адв.Д. М. от САК с адрес за призовки и съобщения гр.С., ж.к.“Манастирски ливади“ бл.122, вх.Б, ет.2, ап.11 против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Люлин ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от управителя П. Б. Д., с която се иска да се признае за установено по отношение на страните, че сключеният между тях договор за поръчителство № 4158684 е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД-поради накърняване на добрите нрави. Желае да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.С., чрез пълномощника си юрисконсулт М. К., е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва иска по основание и размер по изложените в него подробни съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Желае да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Л. А. И. е сключил на 28.05.2021г. договор за паричен заем № 4158684 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1

300.00 лева, видът на вноската е седмичен, броя на погасителните вноски е 12, посочено е ГПР в размер на 49%, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза па институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждения, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв„ да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищеца и ответното дружество са сключили договор за предоставяне па поръчителство № 4158684 от , по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията па кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищеца се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 92.79 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищеца е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесиия договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файнепшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя), Предвид това, именно „Файненшьл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция. Между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 300 дева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, го следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № 4158684 от 28.05.2021г., сключен между ищеца и ответника „Файнепшъл България" ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от 2 валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изн Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала па „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20, чл. 12, ад. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата па всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане па лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 4 от Договора ла кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

Прочитът на сьдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството па сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит н сравнително нисък размер (300 лева). Предвид това, не само правно, но п житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за конто е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма па обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъд България" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файнепшъл България" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето па поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга -условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на 3 разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредиг.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат па прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включна нотариалните такси". Предвид изложеното, го е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49 %, но от сьдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането па ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, по и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Следва да се посочи, че процесният договор за паричен заем е нищожен и на основание чл.

10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Нарушено е изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от договора ла него, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът следва да бъде подписан „в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора." В настоящия случай съдът приема, че това не е било извършено, тъй като няма доказателства по делото копие от договора да е било предоставено на Л. И.. Също така размерът на шрифта, с който е изготвен договорът, видимо е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12.

Самият Договор за предоставяне на поръчителство № 415868 от 28.05.2021г. е изначално 4 лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза па потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищеца не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.