Решение № 49 от 28.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000797 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260206 от 18.05.2021 година, постановено по т. дело № 122/2020 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град П., ул. „С."*, да заплати на „ Н.Т. 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., Община В., Р. област, със съдебен адрес град С., ул. „П."** чрез адв.А.Т., сумата 24 000 лв., представляваща неизплатена стойност на доставената стока, за която е издадено дебитно известие *****/17.10.2019 г. към фактура *****/20.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1617 лв. разноски по делото.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Н.Т. 2017“ ЕООД против „Б.“ ООД, искове за заплащане на следните суми: сумата 2044.44 лв., 1 представляваща неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена фактура **********/01.12.2019 г.; сумата 32 903.04 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена фактура **********/01.12.2019 г. и сумата 10 439.04 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена стока, за която е издадена фактура **********/01.12.2019 г.

Осъдено е „ Н.Т. 2017“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв.Р.К.

К., ЕГН **********, при условията на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1891 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Н.Т. 2017“ ЕООД в отхвърлителните части, отнасящи се за сумата 2044.44 лв. по фактура **********/01.12.2019 г., сумата 32 903.04 лв. по фактура **********/01.12.2019 г. и сумата 10 439.04 лв. по фактура **********/01.12.2019 г . Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за постановяване на ново по същество, с което да се уважат в пълен размер предявените искове, отхвърлени от първоинстанционния съд. Претендират се и разноски за първата и за въззивната инстанция.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, не съответства на събраните по делото доказателства, поконкретно на представените фактури, приемо-предавателния протокол, складовата разписка и кантарната бележка № 42, всички от дата 26.06.2019 година, както и на кантарна бележка № 16/20.05.2019 година и кантарната бележка за 543,70 килограма липов цвят. Не били съобразени и свидетелските показания, които съответствали изцяло на събраните по делото писмени доказателства. Не била обсъдена и приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, според която ищецът бил внесъл изцяло в републиканския бюджет дължимото ДДС по процесните три фактури.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Б.“ ООД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните доказателства, съдът приема следното:

2 и събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове При подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По същество съдът намира, че решението на ОС – П. в обжалваните части е правилно и законосъобразно.

Съображенията на съда са следните:

Предмет на предявените осъдителни искове от „Н.Т. 2017“ ЕООД срещу „Б.“ ООД, които са отхвърлени с обжалвано решение, са суми, представляващи стойността на билки – липа и глог, които ищецът твърди, че е доставил на ответника въз основа на неформални договори помежду им и установени търговски отношения, а ответникът не му е заплатил.

Първата от исковите претенции е за сумата от 2044,44 лева по фактура № *****/01.12.2019 година със срок за плащане 01.12.2019 година. Твърди се, че тази фактура обективира извършена доставка от ищеца на ответника на 567,9 килограма червен глог с листа съгласно кантарна бележка № 16/20.05.2019 година, която не е заплатена от ответника в изпълнение на задължението му по чл. 327 ал. 1 от ТЗ.

Втората искова претенция, предмет на настоящото производство, е за сумата от 32903,04 лева, дължима по фактура № ****** от 01.12.2019 година, с падеж 01.12.2019 година, отнасяща се за доставен цвят липа 1713,7 килограма по кантарна бележка №42/26.06.2019 година.

Предмет на въззивното производство е и исковата претенция за сумата от 10439,04 лева по фактура № *****/01.12.2019 година, отнасяща се до доставката на 543,7 килограма цвят липа с кантарна бележка от 25.07.2019 година.

В исковата молба се твърди, че тези фактури съдържат всички необходими реквизити по чл. 7 от Закона за счетоводството, че ищецът е изправна страна, като е доставил фактурираните от него стоки и че липсва плащане от страна на ответника, на когото са доставени, въпреки че падежът 3 за плащане е настъпил.

Ответникът „Б.“ ООД оспорва така предявените искове. Поддържа, че не дължи плащане по процесните три фактури. Твърденията му са, че търговските му взаимоотношения с ищеца са прекратени през месец юли 2019 година, когато е закрит пункта за изкупуване на билки в село С.. Оспорени са представените с исковата молба кантарни бележки, като се твърди, че фактурите въз основа на тях са издадени едва половин година по-късно, след преустановяване дейността на пункта, респ. на търговските взаимоотношения между страните и за същите не е ползван данъчен кредит. По отношение на представената с исковата молба бележка от 25.07.2019 година счита, че тя не представлява кантарна бележка, не е посочен доставчик и получател, няма пореден номер. Поддържа, че процесните фактури не са му били предоставени за плащане ведно с надлежните документи за издаването им до датата на завеждане на делото и налагане на обезпечението, не са фигурирали в базата му данни, не са били осчетоводени, като копия от тях му били изпратени от ищеца по имейл едва на 18.02.2020 година.

Ответникът оспорва връзката между фактурите и кантарните бележки, представени от ищеца с доводите, че фактурите не са му предоставени за плащане и не е знаел за тяхното съществуване до завеждането на делото.

Сочи също, че практиката в отношенията между страните била към всяка кантарна бележка да бъдат издавани приемо-предавателни протоколи, каквито в случая липсвали.

Според ищеца самите кантарни бележки имали характер на приемопредавателни протоколи и данните в тях съвпадали с отразените във фактурите стоки по вид и количества.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 от ГПК ответникът е посочил, че описаната в кантарна бележка № 42/26.06.2019 година и във фактура № ******/01.12.2019 година липа сух цвят 1713,7 килограма е част от фактурирано с предходна фактура № *****/20.06.2019 година количество от общо 10 000 килограма на стойност 168 000 лева, към която се отнасяла тази кантарна бележка и която била заплатена от ответника на ищеца с няколко вноски, като плащането приключило на 17.10.2019 година.

По отношение на фактурираното с фактура № *****/01.12.2019 година 4 количество липа цвят твърденията на ответника са, че става дума за липа, доставена от ищеца на друго дружество - „Б. О.“ ООД, което също имало разрешително и изкупувало билки и стоки. Твърди се, че това количество е върнато впоследствие от „Б. О.“ ООД на „Н.Т. 2017“ ЕООД с кантарна бележка № 1/08.01.2020 година поради лошото качество на стоката.

Ответникът се позовава и на извършени заверки от РИОСВ за количеството и вида на стоките, които могат да бъдат закупувани от дружеството , според които към 21.06.2019 година и към 21.01.2020 година не е посочена никаква продукция. Това според него доказвало, че е било невъзможно той да приема стоки от доставчици.

Със събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Между страните са съществували търговски отношения през 2019 година, при които дружеството – ищец „Н.Т. 2017“ ЕООД е доставяло на ответника „Б.“ ООД определени стоки – билки в събирателен пункт в село С..

Изводи в тази връзка могат да се правят въз основа на представената с исковата молба фактура № *****/20.06.2019 година за 10 000 килограма липа на стойност 168 000 лева с доставчик „Н.Т. 2017“ ЕООД и получател „Б.“ ООД с включено ДДС. В хода на процеса ответникът не е оспорил получаването на посоченото количество липа. Безспорен между страните е фактът, че сумата от 168 000 лева е изцяло изплатена от ответника на ищеца.

Ответникът не е оспорил и предявеният срещу него иск за заплащане на увеличената стойност на стоката по тази фактура с 24 000 лева с ДДС въз основа на дебитно известие № *****/17.10.2019 година към фактура № *****/20.06.2019 година. По този иск е постановено осъдително решение на ОС – П. по т. дело № 122/2020 година, което не е обжалвано и е влязло в сила.

Въз основа на тези доказателства и поддържаните пред първоинстанционния съд становища на страните може да се направи категоричен извод за наличие на договор за доставка на 10 000 килограма липа от ищеца на ответника с уговорена единична цена 16 лева без ДДС на килограм / или 19,20 лева с ДДС/, за осъществяването на тази доставка от страна на ищеца и за частично изпълнено задължение на ответника да заплати доставената стока, както и за признато задължение за остатъка до пълния 5 дължим размер за нея.

Отношенията между ответника „Б.“ ООД и РИОСВ, по-конкретно заверките от РИОСВ на книгата на ответника за изкупуване, реализиране и налични количества билки в пункта в село С. на дати 21.06.2019 година и 21.01.2020 година, без вписани в тях данни за изкупувана продукция, нямат отношение към спора между страните по настоящото дело. Същото важи и за представеното на стр. 114 писмо от „Б.Б.“ ООД, в което е отразено че за периода от 03.04.2019 година до 03.04.2020 година по отношение на ответника „Б.“ ООД е наложена мярка 5.4. – отнемане на документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент /ЕО/ 889/2008 година. Обстоятелствата дали дейността на ответника е била разрешена или не и дали е съответствала на изискванията на РИОСВ, са относими към евентуална негова административна отговорност. В случая от значение е дали ответникът е имал договорни отношения с ищеца и дали дължи плащане за доставена стока по процесните фактури.

Във връзка с отношенията между страните по повод на доставката на глог и липа, чиято стойност се претендира в настоящото производство въз основа на описаните по-горе три броя фактури от 01.12.2019 година с номера *****, ****** и *****, е безспорно между страните, че няма сключени писмени договори.

Писмените доказателства, представени от ищеца и послужили като основание за издаване на трите фактури, са оспорени от ответника. Става дума за две кантарни бележки и една бележка, която не съдържа никакви други данни, освен дата – 25.07.2019 година, подпис, без да е посочено чий е, както и количеството и вида на стоката – 543,7 килограма липа цвят.

Въз основа на последната бележка без данни за лицата, от чието име е извършено предаването и приемането на стоката, е издадена фактура № ***** от 01.12.2019 година с получател „Б.“ ООД и доставчик „Н.Т. 2017“ ЕООД на обща стойност 10439 лева с ДДС / 543,7 килограма липа с единична цена 16 лева за килограм без ДДС/. Твърденията на ответника, че получател на тази стока не е той, а друго дружество, което също е изкупувало билки в село С., а именно „Б. О.“ ООД не е оспорено от ищеца и не се опровергава от събраните по делото доказателства.