Разпореждане № 257 от 16.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 257 гр. П., 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело частен характер № 20265220200187 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Наказателното производство от частен характер е образувано по постъпила по куриер в Районен съд- П. на 11.02.2026 г. тъжба от Е. Й. В. от гр. Б. чрез адв. Т. Б. от АК- Б. против С. Р. Д. от с. Т., общ. С., обл. П. за извършено престъпление по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Към частната тъжба са приложени в заверени копия на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.08.2025 г. по пр. пр. Вх. № 1107/25 г. на РП- П., ДП № 3790/25 г. по описа на РУ- П., резултати от рентгеново изследване и амбулаторен лист за преглед на пациент от 10.02.2025 г. Тъжбата ведно с приложенията е с преписи за насрещната страна.

Съдията докладчик като се запозна с изложеното в частната тъжба и с приложенията към нея, намира, че не следва да бъде даден ход на частната тъжба и да внася делото за разглеждане в о.с.з., тъй като са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Съображенията на съда са следните:

Първо следва да се каже, че частната тъжба страда от нередовности, тъй като на първо място към нея не са приложени доказателства за това, че адв. Т. Б. е надлежно упълномощен от тъжителката Е. В. да подаде частната тъжба пред съда, т.е. не е представено надлежно пълномощно.

На второ място- не е представен документ, че е заплатена дължимата ДТ за образуване на делото. По делата от частен характер се дължи ДТ в размер на 6,14 евро (равностойността на 12 лева) съгласно Тарифа 1 за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието към Закона за държавните такси, която се заплаща от частния тъжител. В тъжбата не са изложени обстоятелства, водещи до освобождаване на частния тъжител от заплащането на ДТ, съгласно чл.5 от ЗДТ. При това положение частният тъжител дължи ДТ за образуване на 1 делото, която следва да заплати и да представи надлежно доказателство за това.

На трето място- въпреки изложената в тъжбата фактология, в нея не е очертана конкретно и ясно рамката на обвинението, тъй като не са посочени съставомерните факти, касаещи мястото на извършване на престъплението, тъй като е посочена единствено улица, но не е посочено населеното място, въпреки че в диспозитива на тъжбата е посочено гр. П., то предвид липсата на посочени факти в обстоятелствената й част е неясно от къде е направен изводът за това населено място. Освен това на съда е известно, че в гр. П. улица с име „Х.К.“ не съществува (има улица „Х.К., така както е посочено в постановлението на прокурора.). По-нататък не са посочени факти относно данни за МПС, с което тъжителката е блъсната, както и от кого е управлявано то, поради което отново е неясно при липсата на факти в тази насока защо в диспозитива е посочено конкретно МПС, както и защо се обвинява лицето С. Р. Д.. В тъжбата не са изнесени и факти, нито аргументи защо частният тъжител счита, че лицето което е предадено на съд й е причинило умишлено описаните в тъжбата телесни наранявания.

Вярно е, че всички посочени по-горе нередовности на частната тъжба би могло, каквато е практиката на съдилищата, да бъдат изправени след предоставен срок от съдията докладчик при оставяне на тъжбата без движение. Това би било процесуално оправдано, ако след изправяне на нередовностите, би бил даден ход на тъжбата и делото насрочено за разглеждане в о.с.з.

В конкретния случай обаче, както се посочи по-горе, наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, тъй като с оглед на изнесените факти в тъжбата, а и от обстоятелствата посочени в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и данните от приложената медицинска документация, е видно че на тъжителката е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, вследствие на възникнало ПТП- настъпил удар между МПС- лек автомобил, управляван от лицето спрямо което е подадена частната тъжба и пешеходец в лицето на частната тъжителка. Тъй като не е налице извършено престъпление по смисъла на чл.343 ал.1 бук.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, за което престъпление е било образувано ДП, и поради липса на състав на престъпление по НК, прокурорът е прекратил наказателното производство и е сезирал Началника на РУ- П. за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновното за ПТП лице. Това решение на прокурора според съдията докладчик е напълно правилно, тъй като е налице евентуално извършено административно нарушение.

Фактите, изнесени в частната тъжба не сочат на извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и това е така, независимо, че на тъжителката е била причинена лека телесна повреда. За да е съставомерна тя, законът изисква да е извършена умишлено. В случая липсват каквито и да е данни че телесните наранявания на частната тъжителка са причинени умишлено от предаденото на съд лице- С. Д., като например че се познават, че имат някакви взаимоотношения, най-малкото, че съвсем целенасочено на процесната дата и място Д. е искала да причини лека телесна повреда на тъжителката В. блъскайки я с управлявания от нея лек автомобил. Напротив от всички изнесени факти става ясно, че леката телесна 2 повреда е причинена по непредпазливост, вследствие на ПТП. В НК не е предвиден състав на престъпление- причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост. В тези случаи на виновното лице, предизвикало ПТП, може да се търси единствено административно наказателна отговорност за извършеното адм. нарушение, а пострадалото лице да потърси обезщетение за причинените му вреди по граждански ред.

Затова и прокурорът правилно е прекратил наказателното производство, като е преценил че извършеното деяние освен че не съставлява престъпление от общ характер, не е и такова от частен характер. В противен случай, ако бяха налице данни за престъпление от частен характер, щеше да спре производството и да съобщи на пострадалото лице за възможността му по чл.50 от НПК да упражни правата си по чл.81 от НПК и подаде тъжба.

С оглед на изложеното и като прецени, че деянието, описано в тъжбата не съставлява престъпление, съдията докладчик счита, че следва да прекрати наказателното производство и не следва да оставя тъжбата без движение и дава указание за отстраняване на нередовностите й.

Така мотивиран и на основание чл.250 ал.1 т.2 от НПК, съдията докладчик РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 187/2026 г. по описа на Районен съд- П. и ВРЪЩА тъжба от Е. Й. В. от гр. Б., подадена от адв. Т. Б. от АК- Б. против С. Р. Д. от с. Т., общ. С., обл. П., на частния тъжител.

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава 22-ра от НПК в 7- дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд П..

Препис от разпореждането да се изпрати на тъжителя на съдебния адрес, посочен в тъжбата.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3