Решение № 606 от 28.10.2011, Районен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

28.10.2011 година, град Монтана

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД

МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 30.09.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Ц. при секретаря Т.В. и с участието на прокурора .........................................................., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 439 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 357 от Кодекса на труда.

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последната във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ.

На основание чл. 212 ГПК, е приет за

РАЗГЛЕЖДАНЕ ИНЦИДЕНТЕН ИСК, с който Районен съд Видин моли съда да приеме за установено и доказано, че заради наложеното й дисциплинарно наказание " уволнение " и прекратя­ването на трудовото й правоотношение на основание чл. ЗЗО, ал. 2, т. 6 от КТ, П.Д.П. им дължи обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на едномесечното си брутно трудово възнаграждение, а именно в размер на 1779, 74 лв. и да постанови, че същата сума следва да бъде прихваната от вземането на ищцата към Районен съд гр.

Видин, претендирано от нея на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава до окончателното издължаване.

Ищцата П.Д.П.,xxx, твърди в исковата си молба, че с ответната страна – Районен съд град Видин е била в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях Трудов договор № 17 от 01.12.1998 година.

Със Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин, трудовото и правоотношение е прекратено с правно основание чл. ЗЗ0 ал. 2, т. 6 от КТ - "дисциплинарно уволнение".

Счита така издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което обжалва същата в законният срок.

Основанията и са следните:

Първо: Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин е издадена при несъобразяване с разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, която изисква същата да съдържа посочените в закона реквизити. Заповедта е немотивирана, поради което е нарушено изискването на закона, и със същата е нарушено правото и на защита.

Твърди, че не е извършила сочените в заповедта нарушения.

Второ:

Горепосочената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал.

1 и ал. 2 от КТ, която изисква от работодателя, преди налагането на дисциплинарно наказание, да изслуша работника или служителя и да изиска от тях съответните обяснения.

Трето: Горепосочената заповед не и е връчена лично и срещу подпис, както предвижда закона - чл. 195, ал. 2 от КТ.

Същата е оформена с подписите на двама свидетели, което не е предвидено от закона.

Неправилно и незаконосъобразно е прието от работодателят, че датата на прекратяване на трудовото и правоотношение е 10.01.2011 год. - видно и от оформянето на трудовата и книжка. В действителност, считано на тази дата е в отпуск поради временна нетрудоспособност, който отпуск продължава и към настоящият момент, видно от приложените болнични листове (Болничен лист № 73/13.01.2011 год. издаден от МБАЛ „Св. Петка" -гр. Видин и Болничен лист № 163/10.02.201 1 год. издаден от МЦ „БИОМЕД" -гр. Видин).

Първият от посочените болнични листове е оспорен от ответната страна, но правилността и законността му е потвърдена от ТЕЛК - Общи заболявания при МБАЛ „Св. Петка" - гр. Видин с Експертно решение № 0242 от заседание № 22 от 02.02.2011 год. На датата, приета от работодателя за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, тя е била в отпуск, поради което уволнението се явява незаконосъобразно и неправилно.

Работодателят, в грубо нарушение на задълженията си по Кодекса на труда, въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите и задължения, не и е изплатил дължимите обезщетения:

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение и дължи и обезщетение за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск в размер на 108 (сто и осем) дни - 28 (двадесет и осем) работни дни за 2008 год., 40 (четиридесет) работни дни за 2009 год. и 40 (четиридесет) работни дни за 2010 год. Обезщетението за неизползваният полагаем се платен годишен отпуск е в размер на 9 900.00 лв.

До предявяването на настоящия иск трудовите възнаграждения и дължимите се обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ не са изплатени от ответника въпреки нееднократните и искания и покани към работодателя.

Моли съда да ги призове с ответната страна - РАЙОНЕН СЪД - ГРАД ВИДИН, и след като докаже исковата си претенция по основание и размер, да постанови решение, с което:

1. Да се отмени Заповед № 4/10.01.2011 год. на административен ръководител на Районен съд - Видин, с която трудовото правоотношение е прекратено с правно основание чл. ЗЗ0 ал. 2, т. 6 от КТ - "дисциплинарно уволнение”, като неправилна и незаконосъобразна;

2. Да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност -„главен счетоводител";

3. Да бъде осъден ответника да и изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ - за времето, през което е останала без работа – шест месеца (от 10.01.2011 год. до 10.07.2011 год. ) в размер на 10 680.00 лв. ;

4. Да бъде осъден ответника да и изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - за неизползвания полагаем се платен годишен отпуск в размер на 108 (сто и осем) дни - 28 (двадесет и осем) работни дни за 2008 год., 40 (четиридесет) работни дни за 2009 год. и 40 (четиридесет) работни дни за 2010 год., в размер на 9 900 лв., както и да и се присъдят и направените деловодни разноски.

Ответникът РАЙОНЕН СЪД гр. Видин, представляван от Председателя Д. Н. Д., чрез адвокат Анжела Милева, вписана в Адвокатска колегия Видин, взема становище по исковете.

Оспорват по основание иска на ищцата за обявяване прекра­тяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, как­то и иска й с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ.

По отношение на твърденията на ищцата за незаконност на прек­ратяване на трудовото й правоотношение молят да се има пред­вид следното:

Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е из­вършено при пълно спазване на нормите на трудовото законодател­ство.

Първото твърдение на ищцата за допуснато нарушение на чл. 195 ал. 1 от КТ не отговаря на истината. Видно от самата заповед, приложена към исковата молба, в същата са изложени допуснатите от ищцата нарушения на трудовите й задължения от правна и от фактическа страна конкретно, подробно и мотивирано. При това положение по никакъв начин не може да се приеме, че е налице липса на мотивиране на заповедта за уволнение, нито, че е наруше­но правото на защита на ищцата.

Оспорват твърденията на ищцата, че не е извършила сочените в заповедта нарушения.

Доказателствата за грубото неизпълнение на основни и срочни задължения, вменени на един главен счетово­дител на една съдебна институция са безспорната липса на надлежно и срочно извършена инвентаризация за 2010 г., съобразно изисква­нията на чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството и Решение № 10.1.1. по Протокол № 33 от заседанието на Висшия съдебен съвет и безспорното не въвеждане на счетоводната информация в програм­ния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство", описа­ни в атакуваната заповед за дисциплинарно наказание. До крайният срок за извършването на инвентаризацията за 2010 г. - 31.12.2010г., такава не е била инициирана и организирана от ищцата.

Доказателство за продължителното неизпълнение на трудовото задължение на ищцата да извършва ежедневно осчетоводяване в утвърдения от Висшия съдебен съвет единен програмен продукт за въвеждане на счетоводната информация "Бизнес процесор- WEВ версия счетоводство" е направената констатация от комисия "Бюджет и финанси" на Висшия съдебен съвет в заседание на същата, проведено на 08.12.2010 г. С писмо изх. № 11-07.1469 на Висшия съдебен съвет до Председателя на РС- Видин, получено на 16.12.2010 г. е приложено извлечение от заседанието от 08.12.2010 г. на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, в което е посочено, че: „ЕДИНСТВЕНО Районен съд Видин има частично въведена инфор­мация и то само за м. I. 2010 г. ".

В писмото се посочва също така, че: Това ще затрудни изготвянето на годишния отчет за касово изпъл­нение на съдебната система" и председателят на РС- Видин е извикан от същата комисия да даде обяснения за това неизпълнение на Решението на Висшия съдебен съвет, взето с Протокол № 24/10.06.2009г за въвеждането на Програмния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство.

Във връзка с отправената критика от ВСС за пропуските в осчетоводяване на ищцата е била издадена нарочна заповед № 338/09.12.2010 г. за въвеждане на сче­товодната информация за Районен съд Видин за 2010 г. в програмния продукт "Бизнес процесор WЕВ версия счетоводство" в срок до 17.12.2010 г., която е била надлежно връчена на ищцата. Доказател­ство за това, че посочения единен програмен продукт "Бизнес про­цесор WЕВ версия счетоводство" е започнал да функционира нормално и правилно при РС- Видин едва след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, представлява сключения по принуда граждански договор с външен изпълнител срещу заплащане.

Второто твърдение на ищцата за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 от КТ е напълно несъстоятелно. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на 10.01.2011 г. по време, когато ищцата е полагала труд и не се е намирала в законно разрешен отпуск.

Особената закрила при уволнение по чл. 333, ал.

1, т. 4 от Кодекса на труда, се отнася само до работник или служител, който е започнал реалното ползване на разрешения му отпуск. Това изискване означава, че той не трябва да се явява на работа, ако му е разрешен отпуск, но когато работникът или служителят се явява на работа, особената закрила не се прилага.

Право на отпуск по болест ищцата е получила на

10.01.2011 г., но след като е работила същия ден като главен счетоводител в Районен съд Видин до момента на връчването на заповед № 4/ 10.01.2010 г., която е отказала на подпише в присъствието на свидетели. Преди това към ищцата е било отправено писмено искане да представи декларация, дали се ползува от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ и в писмен вид да заяви - ползува ли се от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ. Ищцата категорично е отказала да декларира дали се ползува или не от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ. Тези изрични откази на ищцата са били оформени в присъствието на двама свидетели върху предоставеното й писмено искане с дата 10.01.2011г. на 10.01.2011г. в 15ч и 10 минути и върху предложената й писмена декларация на 10.01.2011 г. в 15ч и 20 минути.

Работодателят има задължение съгласно Наредба

№ 5 да събере предварителна информация за заболяванията по чл. 1 от същата наредба. Но той няма задължение, без да му е представена такава медицинска документация да извършва медицински изследвания на работниците и служителите.

Когато работодателят е изправен по отношение на задължението си, посочено в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г., да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК декларира, че не страда от такова заболяване или откаже да даде такава информация, последиците по ал. З на чл. 344 КТ (признаване на уволнението за незаконно само на това основание), не настъпват.

След посочените откази, от които е станало ясно, че ищцата не се ползува от закрилата на чл. ЗЗЗ от КТ й е предоставена и заповед № 4 / 10.01.2011 г. Ищцата отново е отказала да получи доку­мента и този й отказ също така е бил надлежно оформен в присъст­вието на двама свидетели на 10.01.2011г. в 15ч и 45 минути.

При това положение не е налице не само приписваното им нарушение на чл. ЗЗЗ от КТ, но и приписваното им нарушение на чл. 193, ал. I от КТ.

Третото оплакване на ищцата е за това, че заповедта за прек­ратяване на трудовото й правоотношение не й е била връчена лично. При положение, че ищцата е отказала да получи посочената заповед в присъствието на двама свидетели, не е налице никакво наруше­ние на чл. 195, ал. 2 от КТ. Основен принцип в гражданското право е, е никой не може да черпи права от собственото си недобросъвест­но поведение. В чл.

Разпечатката съдържа 54 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32e790f0-cf30-4c23-8526-aa922eb12f13