Решение № 13150 от 20.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13150 гр. София, 20.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110141644 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска, както следва:

- 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за сумата от общо 551,03 лева - неплатени наемни вноски за периода м. 11.2018 – м. 12.2018 г. и м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за сумата от 727,79 лева, представляваща неплатени консумативни разходи за осветление и ел. енергия за обекта в периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 237,63 лева, представляваща лихва за забава върху главниците, считано от момента на изискуемоста на всяка от тях, първата от които настъпила на 16.11.2018 г., до 30.11.2020 г. В условията на евентуалност исковете са предявени като осъдителни.

Ищецът „Транспортно строителство и възобновяване“ ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. П. М. за горепосочените суми.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че в качеството му на наемодател, на 27.03.2017 г. с ответницата, в качеството й на наемател, бил сключен договор за наем № Д-31 за недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. ", жилищно помещение 305, състоящо се от две стаи и сервизни помещения, с обща полезна площ от 41,92 кв. м.

Поддържа, че съгласно сключения договор за наем наемателят се задължил да заплаща до определено число на текущия месец наем за жилищното помещение и да заплаща всички разходи свързани с използваното на същото - консумативи /раздел Ш, чл. 5 и чл. 6 от договора/. Ответницата не заплащала месечна наемна цена за периодите 1 месец ноември и декември 2018 г. и месец февруари - април 2019 г. включително и консумативни разходи - стълбищно осветление за периода от м. декември 2018 до м. април 2019 г., както и ел. енергия за периода от м. декември 2018 до м. февруари 2019 г. включително, които М. дължи на основание чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от сключения договор. По пера сочи, че дължимите суми в лева са, както следва:

НАЕМ

Ноември 2018 г. - 129,53

НАЕМ

Декември 2018 г. - 129,53

НАЕМ

Февруари 2019 г. - Остатък 32,91

НАЕМ

Март 2019 г.

- 129,53

НАЕМ

Април 2019 г.

- 129,53

ОСВЕТЛЕНИЕ Декември 2018 г. - 5,15

ОСВЕТЛЕНИЕ Януари 2019 г.

- 3,30

ОСВЕТЛЕНИЕ Февруари 2019 г. - 3,51

ОСВЕТЛЕНИЕ Март 2019 г.

- 3,17

ОСВЕТЛЕНИЕ Април 2019 г.

- 2,66

ЕЛ. ЕНЕРГИЯ

Декември 2018 г. - 385,00

ЕЛ. ЕНЕРГИЯ

Януари 2019 г.

- 282,00

ЕЛ. ЕНЕРГИЯ

Февруари 2019 г. - 43,00

Твърди се освен това, че ответницата изпаднала в забава за плащане на горепосочените суми, поради което дължи заплащането и на мораторна лихва в общ размер от 237,63 лева, изчислени върху всяка от дължимите суми, както следва:

- Мораторна лихва в размер на 26,85 лева /върху наема за месец ноември 2018 г. 129.53 лева/ за периода от 16.11.2018 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 25,77 лева /върху наема за месец декември 2018 г. 129.53 лева/ за периода от 16.12.2018 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 5,98 лева /върху остатък от наема за месец февруари 2019 г. - 32,91 лева/ за периода от 16.02.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 22,52 лева /върху наема за месец март 2019 г. 129.53 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 21,41 лева /върху наема за месец април 2019 г. 129.53 лева/ за периода от 16.04.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 0,98 лева /върху задължението за осветление за месец декември 2018 г. - 5,15 лева/ за периода от 16.01.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 0,60 лева /върху задължението за осветление за месец януари 2019 г. - 3,30 лева/ за периода от 16.02.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 0,61 лева /върху задължението за осветление за месец февруари 2019 г. - 3,51 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 0,52 лева /върху задължението за осветление за месец март 2019 г. - 3,17 лева/ за периода от 16.04.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 0,42 лева /върху задължението за осветление за месец април 2019 г. - 2,66 лева/ за периода от 16.05.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 73,26 лева /върху задължението за потребена ел. енергия за месец декември 2018 г. -385,00 лева/ за периода от 16.01.2019 г. до 30.11.2020 г.;

- Мораторна лихва в размер на 51,23 лева /върху задължението за потребена ел. енергия за месец януари 2019 г. -282,00 лева/ за периода от 16,02.2019 г. до 30.11.2020 г.

2

- Мораторна лихва в размер на 7,48 лева /върху задължението за потребена ел. енергия за месец февруари 2019 г. -43,00 лева/ за периода от 16.03.2019 г. до 30.11.2020 г.

Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № № 59897/2020 г. на СРС. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответницата, чрез назначения й по делото особен представител, оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не се легитимира като правоимащ да претендира заплащане по процесния договор за наем. Оспорва исковете както по основание, така и по размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника държането на процесния имот, изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена.

Договорът за наем е консенсуален по своя характер и се счита за сключен с постигането на съгласие между страните за предоставяне на определен недвижим имот за временно възмездно ползване. По делото е представен договор от 27.03.2017 г., от който се установява, че страните са се уговорили ответникът да получи от ищеца ползването на описания имот – жилищно помещение № 305, находящо се в гр. София, кв. "Илиянци", ул. "Военно общежитие", бл. №1, вх. Б, ет. 3, състоящо се от две стаи и сервизни помещения, с обща полезна площ от 41,92 кв.м. Уговорено е, че договорът се сключва за срок от 5 години /чл. 3 от договора/, считано от датата на подписването му, но не по-късно от срока на настанителната заповед. Постигнато е съгласие месечният наем да е в размер на 86,36 лева, която сума е платима от наемателя до 15-то число на текущия месец /чл. 4-5 от договора/. С допълнително споразумение между страните от 29.06.2018 г., било уговорено, че считано от 08.06.2018 г. месечната наемна цена за процесния имот следва да е 129,53 лева, като останалите клаузи в договора останали непроменение. Съдът намира, че така изразената воля на страните в договора за наем и доъплинтелното споразумение към него е ясна и разкрива възникването на наемно правоотношение между тях.

По делото е представена и Заповед № СДС-01-23/22.07.2016 г. за настаняване на ответницата в процесния имот, издадена от Главно управление на ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, като същата е за срок от 5 години.