Решение № 903 от 21.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Варна, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501582 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11183/16.03.2026г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Христо Георгиев, рег.№ 892 с район на действие ОС-Варна, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 – длъжник по изпълнително дело № 20268920400049 по описа на ЧСИ Христо Георгиев срещу разпореждане за разноски на съдебния изпълнител от 09.03.2026г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали поради прекомерност размера на възнаграждението на адвоката на взискателя. Твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност, предвид на това, че застрахователните дружества са нормативно задължени да поддържат финансов резерв, с който да удовлетворяват претенции за изплащане на застрахователни възнаграждения, т.е вземането е гарантирано събираемо. Посочва, че задължението е заплатено след наложен запор в срока за доброволно изпълнение, без да са прилагани различни изпълнителни способи. На това основание счита, че дължимо е само адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за образуване на изпълнително дело, но не и това по чл.10, т.2 за водене на изпълнителното дело. Моли се постановлението на съдебния изпълнител досежно приетите разноски да бъде отменено, а предвид на това, че същото е включено в общия размер на задължението, да се намали размера и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

1

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя К. В. Белберска, чрез процесуалния си представител. Заявява становище за неоснователността й. Поддържа, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е в минимален размер и на това основание не е прекомерно. Дължимостта му е обоснована с липсата на доброволно плащане на задължението от длъжника, както и факта, че за събирането му е приложен изпълнителен способ. Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Частният съдебен изпълнител Христо Георгиев в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Излага, че при образуване на изпълнителното дело взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение, за което е представил доказателства. Поради това, че сумата по изпълнителния лист е събрана след наложен изпълнителен способ, счита за дължимо договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство по изпълнителното дело, което е в минимален размер.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело 20268920400049 по описа на ЧСИ Христо Георгиев е образувано на 30.01.2026г. по молба на К. В. Белберска, чрез процесуалния й представител за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист № 15/23.01.2026г. издаден по в.т.д.№ 404/2025г. по описа на Ап.съдВарна дължими от длъжника „Дженерали Застраховане“ АД, а именно сумата от 30677,51 евро, ведно със законната лихва считано от 11.03.2022г.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от взискателя към адв. С. В. с предмет образуване и водене на изпълнително дело, с посочен размер на договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2092 евро.

До длъжника „Дженерали Застраховане“ АД е изпратена призовка за доброволно изпълнение изх.№ 02642/30.01.2026г. /без данни за датата на получаване/, с която на длъжника е указана възможността в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си.

На 30.01.2026г. в изпратено запорно съобщение до „Инг Банк Н.В.-клон София“, с което е наложен запор до размера на дълга на банковите сметки на „Дженерали Застраховане“ АД.

Видно от писмо изх.№ 22991/13.02.2026г. адресирано до ЧСИ Христо Георгиев, третото лице „Инг Банк Н.В.-клон София“ е уведомило, че запорното съобщение е получено на 09.02.2026г. и сумата от 50613,80 евро е преведена по банковата сметка на съдебния изпълнител на 13.02.2026г.

Приложено е и преводно нареждане за извършения кредитен превод.

2

На 18.02.2026г. пълномощникът на длъжника е депозирал възражение срещу приетия от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, с твърдения, че е прекомерен и следва да бъде намален до размера на дължимото такова за образуване на изпълнително дело. Във връзка с това е поискано и намаляване на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане от 09.03.2026г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело. Указал е, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер, а върху разноските за адвокатско възнаграждение не е начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размера на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

В случая съдебният изпълнител е приел за изпълнение и е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2092 евро включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело – 102,26 евро и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – 1989,74 евро.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя. Възраженията са срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Видно от материалите по изпълнителното дело, плащането по сметка на ЧСИ Христо Георгиев е постъпило от банковата му сметка на 13.02.2026г., т. е в срока за доброволно изпълнение /ПДИ е изпратена на 30.01.2026г./ Обстоятелството, че плащането е осъществено след като върху банковата сметка на длъжника е наложен запор, в случая е ирелевантно, предвид на това че плащането на целия дълг е осъществено в срока за доброволно изпълнение, което е довело до отпадане на необходимостта от предприемане от взискателя на каквито и да било последващи подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело действия, с който да се реализира вземането по 3 принудителен ред. Наложеният запор на парично вземане на длъжника е извършено успоредно с изпращане до длъжника на ПДИ, за което последният е уведомен съгласно чл.428, ал.2 от ГПК, има обезпечителен характер и цели да подготви последващите принудителни действия, в случай на липса на доброволно изпълнение от длъжника. Обезпечителният запор не съставлява действие по същинско принудително изпълнение именно защото е недопустимо срещу длъжника да бъдат извършвани изпълнителни действия в срока за доброволно изпълнение.

Нещо повече, посочването от взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело на конкретни способи, чрез който най-бързо и лесно ще бъде събрано вземането е елемент от редовността на молбата по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК и не представлява някаква различна от образуването на изпълнителното дело допълнителна работа, насочена към принудително събиране на паричното вземане. Аналогично и за извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника, доколкото то предхожда образуването на изпълнителното дело и обезпечава подаването на редовна молба по смисъла на чл.426, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на увеличен размер на адвокатското възнаграждение над минимално дължимия за образуване на изпълнителното дело, предвид постъпилото плащане на целия дълг от длъжника в срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като не се е наложило взискателят, респективно процесуалният му представител да предприемат реални изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

В тази смисъл заявеното от длъжника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и приетото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер от 102,26 евро.

Искането по отношение на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ в жалбата е за намаляването й в случай на намаляване на адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ сочи, че пропорционалната такса се събира за извършване на изпълнителни действия и е процент от материалния интерес.

В случая съобразно посочването от ЧСИ, при определяне на основата, върху която се начислява таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, не е включен размерът на адвокатското възнаграждение, следователно намаляването му не оказва влияние върху размера на таксата. На това основание посоченият размер на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ не подлежи на корекция.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, Разпореждане от 09.03.2026г. за разноски по изпълнително дело № 20268920400049 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, с което е оставена без уважение молбата на „Дженерали Застраховане“ АД за намаляване на претендирания от взискателя по същото изп. дело адвокатски хонорар И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

4

НАМАЛЯВА размера на дължимото от длъжника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 в полза на взискателя К. В. Белберска, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. дело № 20268920400049 по описа на ЧСИ Христо Георгиев от 2092 евро на 102,26 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Христо Георгиев по изпълнително дело № 20268920400049.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5