Определение № 977 от 25.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. Ловеч, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500667 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 2570/06.10.2024г., пост.по ч.гр.д. №1727/2024г. по описа на РС-Ловеч.

Обжалва го изцяло,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Представя сведение за отпуснатите суми по кредита – 7000лв.-предоставени на кредитополучателя, 1839.58лв.предоставена в кредит за заплащане на застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 359.65лвзастраховка „Bank пакет 3 сметка“. Акцентира,че застраховките са избрани от кредитополучателя.

Така общият размер на предоставения ресурс е 9199.23лв. Уговореният ГПР е 39.25%. Твърди,че застраховките са включени при изчисляване на ГПР.Включена е в главницата,тъй като е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя,а не е изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя при сключване на договора.Твърди,че сумата за застраховка не е и услуга,която се дължи на потребителя от кредитополучателя,а е сума,която последният отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума,поради това не попада в категорията на разход към кредита,а е отпусната главница. Независимо,че представляват застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със свои средства,а от отпуснатия финансов ресурс. Като допълнителен аргумент сочи,че застраховката не е със задължителен характер и е изцяло избор на потребителя,поради което не е включена в ГПР. За възнаградителната лихва сочи,че е начислявана върху общия предоставен финансов ресурс,включващ отпуснатата сума и тази за застраховките.Счита,че тези договорни 1 ангажименти са изяснени подробно в извлечението и направеното в последствие уточнение пред заповедния съд. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 07.10.2024г., а жалбата е подадена на 11.10.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№1727/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 27.3.09.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1727/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Д. А. С. от с.***Лов.област, ул.“Деветашка пещера“№5, за следните вземания - главница от 5977.95лв., договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)- 1074.88лв. за периода от 15.01.2024г.до 07.08.2024г., обезщетение за забава от 345.46лв. за периода от 15.01.2024г. до 11.09.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7053277068 от 08.04.2022г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053277068 от 08.04.2022г., Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 170532770682022, Общи условия за ползване на застраховки,Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане № 2488/27.09.2024г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение с указания за конкретизирано как е формирано всяко от вземанията, какви суми се включват в главницата,при какъв годишен процент на разходите и как е формиран,как е формирана договорната и лихвата за забава, има ли просрочени вноски-в какъв размер и период са.

Заявителят своевременно е представил писмено становище,в което уточнява, че претенидраната главница от 9199.23лв. включва предоставеният кредит от 7000лв., застраховки1839.58лв. „Bank Пакет 3 + сметка“ и 359.65лв- застраховка „Bank пакет 3 сметка“. Общата дължима сума е 14 817.24лв.и включва главницата и уговореното възнаграждение от 34.12%.

Договорната лихва е съобразена с типа кредит,срока му,кредитната история на длъжника и високия риск за кредитора от гл.т.на събираемост на кредита.ГПР е на стойност 39.25% и в него са включени разходите по кредита,съгласно законовите изисквания.Представя в таблица извършените от кредитополучателя погасявания по кредита-общо в размер на 7 212.66лв.,от която сума за погасяване на главницата е отнесена сумата 3 221.28лв., на договорната лихва -3 825.75лв. и за наказателна лихва -66.04лв.Представено е уточнение на погасяването по отделни компонентиглавница, застраховки, начисление на лихвите.

2

С обжалваното Разпореждане №2570/06.10.2024г.,пост.по ч.гр.д.№ 1727/2024г. РСЛовеч е приел клаузата за застраховки за неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Посочил е,че с оглед задължителния им характер разходите по това задължение трябва да се включат в ГПР по кредита, което не е сторено. Така на кредитополучателя е отнета възможността да вземе решение дали да сключи договора при знание на всички относими факти за стойността му и поетите задължения, преди да го сключи. Позовал се е на Реш. На СЕС от 21.04.2016г. по дело №С337/14,т.4. Развил е мотиви за същественото значение на ГПР за преценката на кредитополучателя дали да сключи договора за кредит,поради което е приел,че неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката санкция-недействителност на договора.Дори и са е спазен законовия лимит от 5 пъти законната лихва,ако при определяне на този компонент не са включени всички разходи по кредита,отново е налице неправилно посочен ГПР и съотв.въвеждане в заблуждение на потребителя при избора му. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.23 от ЗПК ие приел,че с оглед наличието на неравноправна клауза, се дължи само чистата сума по кредита.

Съобразявайки посочената в уточнението общо погасена сума 7212.66лв.,е приел,че кредитополучателят вече е изплатил предоставената му чиста сума по кредита-7000лв.,поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховка и отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е ргламентирана възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена в негова вреда, тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергава. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност. С оглед на предназначеността на тези суми за покриване на разходи във връзка с кредита, неправилно е включването им и в главницата,каквито съображения са развити в частната жалба.

На следващо място- този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по 3 кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е, че при определяне на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 пъти законната лихва,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Още по-голяма неяснота в начина на съобразяване на застраховките по договора внася твърдението,че са включени в ГПР. От това следва,че е налице двойно отчитане - като „разход“съотв.в ГПР, а също така и като главница-т.е. база за формиране на останалите договорни задължения(лихви), което отново не спомага за разбиране на приетата правна характеристика и отражението върху договора.

Съставът се съгласява с приетото от заповедния съд,че договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вид и размер на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална

В допълнение- от представените документи не става ясно за какво са сключени двете застраховки- озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с конкретния потребител.

По изложените съображения ОС-Ловеч споделя извода на първоинстанционният съд и намира,че обжалваното Разпореждане №2570 от 07.10.2024г., пост.по ч.гр.д.№1727/2024г.на РСЛовеч, следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2570/07.10.2024г., пост.по ч.гр.д. №1727/2024г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Мартин Недков, заявление по чл.417 от ГПК срещу Д. А. С. от с.***Ловешка област,ул.“Деветашка пещера“№5, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №7053277068 от 08.04.2022г., като правилно и законосъобразно.