Решение № 60 от 01.04.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Свищов, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20254150100689 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата М. М. П., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за кредит №** / 07.04.2021 г. сключен с „К.“ ЕАД, по силата на който получила по Изи пей АД, сумата от 1000 лева. Заявява, че съгласно чл.4.1 от Договоза кредит №** / 07.04.2021 г. следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство е дружеството „**“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключения Договор за кредит. Сочи, че сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. с дружеството „**“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 800 лева. Твърди, че заплатила по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. към дружеството ,**“ ЕООД, сумата в размер на 100 лева. Счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. с дружеството „**“ ЕООД бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр. от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от 331 по 1 следните съображения:В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Посочва, че когато е налице явна нееквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Отделно от това, тази сума за поръчителство се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 60%, без каквато и да е насрещна престация. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. сключен с дружеството „**“ ЕООД бил нищожен поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая, възнаграждението което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство следвало да бъде отразен в определения ГПР. Съгласно чл. 19,ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, нито са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 2 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "**1' ЕООД бил "К." АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната, както и печалбата на "**" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД - със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "К." АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К." АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К." АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. с дружеството „**“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / ; договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и 3 да бъде осъдено ответното дружество ** ЕООД, да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г. ведно със законовата лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до изплащане на сумата.

Претендира разноски. След направено искане за изменение на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД чрез намаляване размера на иска, същият се счита предявен за сумата 79,26 лева – недължимо заплатена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство, което изменение на иска е допуснато. В хода на устните състезания на взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание взема становище да бъдат уважение исковете, тъй като процесният договор се явявал недействителен, а заплатеното по него като платено по недействителен договор за предоставяне на поръчителство следвало да бъде възстановено в размера, след направеното намаление размера на иска по чл. 55 от ЗЗД. Претендира разноски, съобразно списък на разноските.

Ответникът „**“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове срещу дружеството. Не оспорва, че действително е сключен Договор за потребителски кредит № ** /07.04.2021г. между К. ЕАД и ищцата, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021 г., по силата на който „**“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищцата дълга.

Посочва, че кредита е погасен предсрочно, поради което и ищецът не е дължал в пълен размер уговорената договорна възнаградителна лихва по договора за кредити и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Описва, че възнаграждението се дължало само за периода, за който било гарантирано задължението по кредити или предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото било налице в случая, същият не дължал възнаграждение по договора за поръчителство за периода след изплащане на кредита. Оспорва твърдението, че ищцата е заплатила възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 100 лева, твърдейки, че заплатеното възнаграждение по договора било в размер на 79,26 лева, за което представя счетоводна справка. Изразява становище, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3 б. ж. от ДиректИ. 2008/48/ЕО. Счита, че в случай че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, същият се включвал в ГПР само когато сключването на договора за услуга бил задължително условия за получаване на кредита. , а в случая предоставянето на обезпечение в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависело от избора на клиента, а сключването на този договор не бил задължително условие за получаване на кредита, поради което и възнаграждението на поръчителя не 4 следвало да бъде включено в ГПР. На следващо място К. ЕАД не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще бъде уговорено по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя **, по който бъдещ договор „К.“ ЕАД не е страна. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“. Посочва и, че наличието на свързаност между „К.“ЕАД и „**“ЕООД само по себе си не водело до „скрито оскъпяване на кредита“. Следвало да се отчете, че в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане по сметка на ответника или по сметка на „К.“ЕАД заедно с плащането на месечните вноски. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установи от приложения договор за потребителски кредит № **/07.04.2021г., че на 07.04.2021г. между М. М. П. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит , по силата на който ищцата е получила кредит в размер на 1000 лева, който трябвало да върне за срок от 12 месеца, размера на които вноски за главница и лихва са посочени в погасителен план съдържащ се в Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ** от 07.04.2021г.. , при ГПР 21,94 %. В чл. 4 от договора за потребителски кредит е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К. юридическо лице- гарант, в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл.4, ал. 3 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. Идентични разпоредби се съдържат и в раздел III т. 1 от Общи условия за предоставяне на кредити, приложени по делото.

По делото не се спори между страните, а това се установи от приложения договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2021г., страните по делото са сключили Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „**“ ЕООД, е поело задълженията да сключи договор за 5 поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. В чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 98,78 лева на месец за периода на действие на договора /или 12 месеца в размер на 951,12 лева/. Видно от договора за поръчителство, М. М. П. е следвало да заплаща възнаграждението, като „К.“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „**“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.