Решение № 75 от 11.06.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Разград, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20243330200195 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ Пави - Ко ” ЕООД – Разград/ в несъстоятелност/, ЕИК 116590125, с седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Управител Н.П.П. ЕГН **********, против наказателно постановление № НГ – 1-16-01550275/06.03.2024г. на Ръководител на ТП на НОИ – Разград, с което на основание чл. 349, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 1000,00 лв., за неизпълнение на задължителни предписания по смисъла на чл. 108, ал.1, т.3 от КСО, в която счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява упълномощен процесуален представител, който навежда доводи за нарушение на процесулните правила при издаване на атакуването НП, поради грешка в субекта на административнонаказателна отговорност.

Въззиваемата страна – ТП на НОИ – Разград , чрез процесуалния си представител – юрк. В., счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

За периода от 24.11.2020г. до 16.12.2023г. / Заповед № ЗГ -5-1601466018/24.11.23г. на Ръководител на ТП – НОИ/ в дружеството – жалбаподател, контролен орган по спазване на осигурителното законодателство извършил проверка по документи. В хода на проверката били констатирани нарушения на КСО, за отстраняването, на които на дружеството били издадени задължителни предписания с Разпореждане № ЗД-1-1601534505/02.02.2024г., връчено на Представляващия дружеството лично на 02.02.24г. - Н.П.П.. Задължителните предписания не били обжалвани по реда на чл. 117, ал.2, т.2 вр. чл. 117, ал.1, т.3 от КСО. След изтичане двуседмичния срок за изпълнение на задължителните предписания, била извършена проверка относно изпълнението им, при която се констатирало, че дружеството не е предприело действия по изпълнението. Това адм. нарушение било отразено в АУАН № АН-1-16-01543592, съставен на 20.02.2024г., връчен срещу подпис на представляващия дружеството на 21.02.2024г. В АУАН адм. нарушение било описано по посочения начин от фактическа страна, актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 108, ал.2 от КСО, за нарушител посочил Н.П.П., не посочил посочил дата и място на осъществяване на адм. нарушение.

На база съставения АУАН, на 06.03.2024г. било издадено и процесното НП, в което адм. наказващия орган по идентичен с АУАН начин описал словесно нарушението, също го квалифицирал по чл. 108, ал.2 от КСО, не посочил времето и мястото на извършване на нарушението, но „ НАКАЗАЛ „ Н.П.П. ЕГН ********** с адм. наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв., на основание чл. 349, ал.1 от КСО.

НП било връчено на жалбоподателя по пощата с пощенско клеймо от

21.03.2024г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 28.03.2024г.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима, по същество основателна.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че на представляващия дружеството на 2

02.02.2024г. редовно са връчени задължителни предписания с Разпореждане № ЗД-1-16-01534505/02.02.2024г., от който момент тече двуседмичния срок по чл. 117, ал.2, т.2 вр. чл. 117, ал.1, т.3 от КСО за обжалването им или същия срок за изпълнението им. След изтичане на този срок, считано от 16.02.2024г. задълженото лице изпада в забава, с което от материалноправна страна осъществява нарушение на чл. 349, ал.1 от КСО, която в случая се явява и материално – нарушената норма и санкционната такава, доколкото съдържа в себе си и задължение за поведение и санкцията за неизпълнението му. От посочената дата, жалбоподателят осъществява състав на адм. нарушение.

От друга страна с посочените задължителни предписания с Разпореждане № ЗД-1-16-01534505/02.02.2024г., контролния орган посочва задълженото лице „ Пави - Ко ” ЕООД – Разград/ в несъстоятелност/, ЕИК 116590125, с седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Управител Н.П.П. ЕГН ********** , което да изпълни предписанията. КСО предвижда, че задълженото лице е „ Пави - Ко ” ЕООД – Разград/ в несъстоятелност/, ЕИК 116590125 , а не физическото лице Н.П.П. ЕГН **********, макар и негов Управител, защото дружеството може да изпълни задължението си както, чрез представляващия, така и чрез трето, редовно упълномощено лице / негов служител или не/.

Поради неточното определяне на задълженото да извърши действията лице / в случая не е било необходимо, доколкото същото се сочи от Закона – КСО /, то както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП е допуснато грубо нарушение на процесуалните правила за провеждане на адм. наказателното производство, а имено чл. 42, т.3, т.5 и т.6 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал.1, т.4,т.5,т.6 и т.7 от ЗАНН. Това е така, защото, както беше вече изложено, не са посочени дата и място на извършване на нарушението, материалната норма, която жалбоподателят е нарушил с бездействието си, НО и личността на самия нарушител. Така определено по размер – 1000,00лв., наложеното адм. наказание по чл. 349, ал.1, пр. последно от КСО, визира осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, в същото време, адм. наказващия орган – „ НАКАЗВА „Н.П.П. ЕГН **********, т.е. физическото лице, при положение, че отговорността е обективна, безвиновна на дружеството „ Пави - Ко ” ЕООД – Разград/ в несъстоятелност/, ЕИК 116590125 . Съдът счита, че при определяне основанието за налагане на адм. отговорност наказващият орган не е 3 изпълнил задължението си да направи преценка в какво качество ангажира администртративнонаказателната отговорност на жалбоподателя, при което да приложи и съответстващата на това адм. санкция- " глоба" или "имуществена санкция".На следващо място, задължителното съдържание на АУАН и НП включва времето, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението /чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН /.

Сочените реквизити са необходими за да бъде изяснено нарушението.

Обратното би довело до неяснота относно това за какво нарушение се наказва нарушителят и по този начин би се накърнило правото му на защита.

В чл. 42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да посочат датата и мястото на извършване на нарушението.

Допуснатите нередовности в акта са възпрепятствали упражняването правата на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН, тъй като същия е бил лишен от възможността да разбере точно, какво, къде и кога е нарушил още от началото на административното производство започнало със съставянето на АУАН.

Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление е посочено времето на извършване на нарушението. А това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Касае се за нарушение на императивни изисквания на чл. 42, т.3 и чл.

57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е абсолютно недопустимо датата да бъде установявана по логически път. Нарушението е съществено, защото пряко засяга правото на защита на наказаното лице и прави невъзможна проверката за спазване на преклузивните и давностните срокове в административнонаказателното производство.

Отделно от всичко изложено в съставения АУАН липсва посочване на поне един свидетел, присъствал при съставянето му – друго грубо 4 нарушение на процесуалните правила, единствено водещо до отмяна на обжалваното НП.

В тази връзка съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, ч е атакуваното НП е незаконосъобразно, за основателни.

От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От този изход на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на предявения – 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН.

Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я В А Наказателно

Постановление № НГ – 1-1601550275/06.03.2024г. на Ръководител на ТП на НОИ – Разград, с което на основание чл. 349, ал.1 от КСО на Н.П.П. ЕГН ********** от гр. ** е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 1000,00 лв., за неизпълнение на задължителни предписания по смисъла на чл. 108, ал.1, т.3 от КСО, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Н.П.П. ЕГН ********** от гр. ** сумата 300,00/ триста / лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5