Определение № 394 от 22.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Враца, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500314 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7174/19.05.2025 г. на Д. А. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв.Д.

Г., против Определение № 771/23.04.2025 г. по гр.д.№ 2268/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по същото дело Решение № 66/31.01.2025 г., като е присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката в размер от 100,00 лв. и е отхвърлено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

На първо място в жалбата се изразява несъгласие с извършеното от районния съд аргументиране на размера на определеното адвокатско възнаграждение със служебно известен факт, че адв.Д. Г. е процесуален представител по множество идентични претенции, а именно – 6 бр. еднотипни искови производства пред Районен съд-Враца. Процесуалният представител на жалбоподателката оспорва това твърдение и заявява, че същото не отговаря на истината. Излага съображения, че доколкото насрещната страна в спора и към момента продължава да сключва с най-уязвимата част от потребителите договори за кредит, в които умишлено включва еднотипни клаузи, противоречащи на добрите нрави, нормално е защитата срещу тях по заведените от него две дела пред РС-Враца да бъде сходна.

На второ място в жалбата се посочва, че своевременно е било направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., чиято основателност следва да бъде преценена с оглед факта, че пълномощникът му го е представлявал по 35 еднотипни дела само за м.07.2024 г. и произтичащата от това фактическа и правна сложност за него по този тип искове.

Прави се обобщение, че атакуваното определение е неправилно, а 1 оценката на адвокатските възнаграждения е крайно несправедлива, поради което същите следва да бъдат уеднаквени в размер по преценка на съда.

Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Д. Г. и намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна до определени от съда размери.

Постъпил е отговор вх.№ 10027/04.07.2025 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подаден от упълномощеното Адвокатско дружество „Н., У., М.“, БУЛСТАТ ***, чрез преупълномощения адв.Х. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Навеждат се доводи, че поисканото от процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ е следвало не само да бъде редуцирано, но дори да не бъде присъждано от съда на три самостоятелни основания – договорът за правна помощ не е индивидуализиран, доверителят по него не е материално затруднено лице, а поведението му представлява злоупотреба с право.

Излагат се аргументи, че при липсата на индивидуализация в представения договор за правна помощ, същият не може да бъде свързан с настоящето дело и да породи желаните от ищеца правни последици, като в тази насока се извършва позоваване на практика на СГС. Посочва се, че Д. Б. е следвало да плати адвокатското възнаграждение на своя процесуален представител авансово, съобразно изискванията на ЗА, а не да декларира неверни данни за своето имуществено състояние. Сочи се също, че формалното наличие на отделни правоотношения, въпреки пълния идентитет на страните, на оспорените клаузи от идентичните договори, на обстоятелствата, на които се основават исковете, на доказателствените искания и на петитумите, е използвано, за да се образуват две граждански дела – гр.д.№ 2266/2024 г. и гр.д.№ 2268/2024 г. по описа на РС-Враца. В тази връзка се прави искане за прилагане на гр.д№ 2266/2024 г., за да се оцени общият икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на претендираните разноски по всяко от делата. Навеждат се доводи, че въз основа на общия материален интерес по тези еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела да бъдат оставени без уважение, съобразно цитирана практика на съдилища в страната.

Ответната по частната жалба страна счита за неоснователно искането за намаляване на присъдените в нейна полза разноски. Изтъква, че от значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като в тази насока се позовава на практика на СЕС и на ВКС. Сочи също, че разпределянето на разноските съгласно чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде съразмерно с уважената част от иска, а в случая предявената насрещна искова претенция е уважена изцяло, поради което правилно районният съд е присъдил в цялост претендираните разноски.

Прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем 2 съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 2268/2024 г. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на Д. А. Б., подадена чрез пълномощника й адв.Д.

Г., с която против "СИТИ КЕШ" ООД е предявен иск за признаване за установено, че чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2024 г., предвиждащ начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожен. Претендира се присъждане на разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

С исковата молба са представени пълномощно и договор за правна помощ, от които е видно, че е извършено упълномощаване на адв.Д. Г. за процесуално представителство на ищцата Д. Б. по дела във връзка с договори за потребителски кредити и договори за предоставяне на гаранция/поръчителство, по които тя е страна, като адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е подал отговор чрез адв.Х. М., преупълномощен от упълномощеното Адвокатско дружество „Н., У., М.“.

При подаването на отговора е предявен и насрещен иск от „СИТИ КЕШ“ ООД против Д. А. Б. за сумата 950,00 лв., представляваща парично задължение за главница по Договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

Към отговора и насрещния иск са приложени пълномощно от „СИТИ КЕШ“ ООД за упълномощаване на Адвокатско дружество „Н., У., М.“ за процесуално представителство по образуваните съдебни производства, както и пълномощно за извършено преупълномощаване на няколко адвокати, сред които и адв.Х. М.. В хода на съдебното производство е представен и договор за правна защита и съдействие между „СИТИ КЕШ“ ООД и Адвокатско дружество „Н., У., М.“, от който е видно, че е договорено възнаграждение за всяко отделно производство в размер, определян съгласно Наредба № 1/2004 г.

Приложени са фактура и опис, от които се установява, че по конкретното дело е определено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с вкл.ДДС, както и преводно нареждане за извършено плащане на това възнаграждение.

По делото е представен отговор на насрещната искова молба от адв.Д.

Г., като пълномощник на Д. Б..

Проведени са две съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали, но преди всяко от тях са депозирали писмени становища.

С постановеното по делото Решение № 66/31.01.2025 г. главният и насрещният иск са уважени изцяло. Със същия съдебен акт районният съд е осъдил "СИТИ КЕШ" ООД да заплати на Д. А. Б. сумата 50,00 лв., представляваща направени по делото разноски по главния иск, като същевременно е осъдил Д. А. Б. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД съдебноделоводни разноски по насрещния иск в размер на 50,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждения.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от адв.Д. Г., като процесуален представител на Д.

3

Б., с която моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива за осъщественото безплатно процесуално представителство, както и да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

От ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез пълномощника му адв.Х. М., е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на тази молба.

Районният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 771/23.04.2025 г., с което е уважил частично подадената молба за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и е отхвърлил молбата по чл.248, ал.1 ГПК в останалата й част.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Първият спорен въпрос касае дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата Д. Б..

Както бе посочено, между ищцата и пълномощника й адв.Д. Г. е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Настоящият съдебен състав споделя утвърдената практика на ВКС – напр. Определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т.д.№ 2370/2022 г., І т.о., Определение № 2277 от 13.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 4150/2023 г., ІV г.о. и много други, с която се приема, че наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗА, а именно - адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от този адвокат – чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.78 ГПК. При осъществяване на тези предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА предвижда, че съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за безплатно представляваната страна, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ следва да е само негова.

Според посочената практика на касационната инстанция, взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се обосновава с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от 4

ЗА случаи, като на основание чл.9 ЗЗД във вр. с чл.20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения. Ето защо, дори и при заявено от другата страна възражение за липса на материална затрудненост и ангажирани по него доказателства, същото не подлежи на обсъждане за опровергаване приложението на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Преценката да престира безплатна помощ е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице, а съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. Освен това за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.