Решение № 246 от 08.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Благоевград, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500037 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба, депозирана от И. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д. О., общ. С., чрез адв. Е. П., служебен адрес: гр. Б., ул. „В. М.“ № , ет., офис № против Разпореждане от 18.10.2024 г. на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 330/2024 г., с което съдебният изпълнител е: отказал да прекрати на изпълнителното производство по изп. дело № 330/2024 г.; отказал да вдигне запора на банковата сметка на длъжника в „Ю. Б..“ АД; отказал да намали приетото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.; отказал да намали дължимите пропорционални такси по изпълнителното дело.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и немотивираност на постановеното разпореждане.

Твърди се, че дължимите суми са изплатени на предходния взискател, поради което незаконосъобразно ЧСИ А. Ц. е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 330/2024 г.

Сочи се, че неправилно и незаконосъобразно е изложеното от ЧСИ по отношение на направеното от длъжника искане за прекратяване на изпълнителното производството. Твърди се, че на гърба на представения изпълнителен лист били посочени сумите в размер на 487,00 лв. и сумата в размер на 50,00 лв., както и към депозираното възражение били представени извлечение от банкова сметка за заплатена сума в размер на 537,00 лв. по сметка на ЧСИ Т. по образувано изпълнително дело № 163/2013 г. и писмо от взискателя „БНП П“ от 26.03.2013 г., с което потвърждавал плащане от длъжника И. К. на сумата от 60,00 лв. (общо платена сума 597,00 лв.). Посочва се, че с оглед обстоятелството, че от 1 предходния взискател „Б.“ изпълнителните действия били изоставени и производството било прекратено, съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по проведеното изпълнително производство по описа на ЧСИ В. Т. не били за сметка на длъжника.

На следващо място, се твърди, че длъжникът не е уведомен за извършената между двете дружества цесия, посочена с дата 04.07.2024 г., нито преди образуване на изпълнителното производство, нито дори и към моментна на изготвяне на жалбата. Същевременно, липсвали данни длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не били ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело от настоящия взискател и уведомяване за извършената цесия.

Твърди се, че в оспореното разпореждане липсвали каквито и да е мотиви относно възражението на длъжника И. К. за недължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и по отношение на евентуалното възражение за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение.

Според длъжникът възнаграждение за юрисконсулт не било дължимо, тъй като дългът бил изцяло заплатен на предходния взискател и длъжникът не е дал повод за образуване на делото. По отношение на евентуалното искане за намаляване на приетото юрисконсултско възнаграждение се сочи, че по изпълнителното делото, освен депозираната молба за образуване, други действия не са извършвани, доколко по безспорен начин се установявало, че след запор на банкови сметки на длъжника, по същите са налични суми, които по размер са достатъчни за покриване на претендираните суми. Изтъква се, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност.

Твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ е отказал да намали начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Според длъжника дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на 54,45 лв. Сочи се, че от ЧСИ не е изготвена сметка, която да е доведена до знанието на длъжника.

Моли се да бъде отменено изцяло постановеното от ЧСИ А. Ц. разпореждане от 18.10.2024 г.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В. Й. Твърди се, че изтъкнатите от жалбоподателя основания за прекратяване на изпълнителното производство не кореспондират с фактическата и правна обстановка по казуса. Сочи се, че цедираната сума представлява остатък от задължение, което не е изцяло погасено. Твърди се, че остатъчната дължима сума е ясно опредЕ. съгласно прекратеното изпълнително дело № 163/2013 г. по описа на ЧСИ В Т. Пояснява се, че към датата на цесията 13.07.2020 г. цедираните от предходния взискател „БНП Париба Пърсънал Файненс“ суми са в общ размер на 421,03 лв., от които: главница- 264,87 лв. и лихва-291,01 лв., дружеството било заплатило такси по образуване на изпълнителното дело в размер на 128,60 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба.

В мотивите си ЧСИ Александър Цанковски навежда доводи за неоснователност на жалбата.

Окръжен съд- Благоевград след като съобрази материалите по делото и 2 приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2024 г. по молба на „ЕОС М“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 3234/2012 г. по описа на Районен съдБлагоевград в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу длъжника И. А. К. е образувано изпълнително дело № 20247010400330 по описа на ЧСИ А.

Ц., с рег. № 701 от РКЧСИ. Към молбата са приложени заверени копия на: изпълнителен лист от 13.12.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 3234/2012 г. по описа на Районен съд- Благоевград; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД; Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г.; потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД; пълномощно, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. упълномощава „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведомят всички длъжници за сключения договор за цесия; уведомление за извършено прехвърляне на вземане, адресирано до длъжника И. К.; удостоверение за актуално състояние от Агенция по вписванията.

На 29.04.2024 г. ЧСИ е издал фактура № 53525 на стойност 76,60 лв., в която са начислени такси без ДДС, както следва: т. 1- образуване на изпълнително дело20,00 лв.; т. 3- извършване на справка за длъжника и неговото имущество- 23,83 лв.; т. 5- изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК- 20,00 лв. На същата дата (29.04.2024 г.) от ЧСИ е издадена и фактура № 53526 на стойност 4,00 лв., начислени допълнителни разноски по т. 31.

С писмо от 14.05.2024 г. ЧСИ е изискал от взискателя да посочи актуален дълг по новообразуваното дело, тъй като по изпълнителния лист имало предходни плащания. С молба от 09.07.2024 г. взискателят е посочил, че към 04.07.2024 г. актуалният размер на задължението е 771,85 лв., от които: главница- 264,87 лв., лихви- 276,38 лв., разноски в размер на 150,00 лв. и такси в размер на 80,60 лв.

С разпореждане от 12.07.2024 г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

По изпълнителното дело са извършени справки НБД „Население“ за длъжника, изискани са справки от НАП.

Видно от кориците на изпълнителното дело е, че съдебният изпълнител на осн. чл. 428 ГПК е изготвил ПДИ до длъжника с изх. № 6006/06.08.2024 г.

На 26.08.2024 г. ЧСИ е издал фактура № 55140 на стойност 48,00 лв. с ДДС за начислени такси, както следва: т. 4- изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа- 10,00 лв. и т. 9- налагане на запор без извършване на опис- 30,00 лв.

На 27.08.2024 г. от взискателя е постъпила молба, с която е направено искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Към молбата е приложен платежен документа за заплатени такси в размер на 48,00 лв.

На 28.08.2024 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до ОББ АД и Юробанк България АД за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Видно от кориците на изпълнителното дело е, че с писмо от 02.09.2024 г. длъжникът е поискал информация относно наложените запори, коя институция е издала запори и от кога е наложен запора.

3

На 17.09.2024 г. длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело, с което е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като задължението е изцяло заплатено след заплащане на сума от 60,00 лв. на 26.03.2013 г. и сума от 537,00 лв. на 08.05.2013 г. От длъжника е направено възражение, че не дължи разноски по изпълнителното дело в размер на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение и искане за намаляването му до размера на 50,00 лв. Оспорен е размера на начислената такса по т. 26, както и е направено искане за вдигане на наложения запор на банкови сметки на длъжника в Юробанк България, тъй като по сметката постъпват единствено суми от инвалидна пенсия. С възражението са представени копие от извлечение от банкова сметка и разписка за извършено безкасово плащане на задължения към НАП в размер на 95,89 лв.

По депозираното възражение е постъпила молба от взискателя, в която е посочен актуален размер на задължението на длъжника от 828,63 лв. и е направено искане за отхвърляне на възражението.

С обжалваното разпореждане от 18.10.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение: искането за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело, искането за вдигане на запора на банковата сметка в „Юробанк България“, възражението за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение и намаляване на дължимите пропорционални такси.

С определение от 07.03.2025 г. съдът е изискал от ЧСИ В Т информация кои са страни по изпълнително дело № 163/2013 г., какви суми са постъпили по изпълнителното дело, какви суми са разпределени и за погасяване на какви вземания- главница, лихви, разноски, такси. От ЧСИ е постъпило писмо, в което сочи, че на 22.02.2013 г. в кантората на ЧСИ В Т по искане на БНП П ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 3234/2012 по описа на РС- Благоевград е образувано изп. дело № 163/2013 г. Страни по изпълнителното дело са БНП П ЕАД- взискател и И. А. К.- длъжник. По изпълнителното дело на 08.05.2013 г. е постъпила сума в размер на 537,00 лв., от която в полза на ЧСИ е разпредЕ. сума в размер на 50,00 лв. за начислени и дължими такси съгласно ТТР към ЗЧСИ и сума в размер на 487,00 лв. в полза на взискателя, с която на основание чл. 76 ЗЗД е погасено задължение за такси и разноски по изп. дело и разноски по изп. титул. Изпълнително дело № 163/2013 г. по описа на ЧСИ В Т е прекратено с постановление от 31.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на 05.05.2020 г. изпълнителният титул е върнат на взискателя.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

По отношение на жалбата срещу разпореждането в частта, в която ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело.

В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК са уредени основанията, при настъпването на които, изпълнителното производство се прекратява с постановление на ЧСИ.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява 4 с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая такова доказателство не е представено. Жалбоподателят твърди, че по предходно образувано изпълнително дело № 163/2013 г. по описа на ЧСИ В Т е погасил задължението по издадения изпълнителен лист. Действително, в кориците на изпълнителното дело е приложено извлечение от банкова сметка на длъжника, видно от което на 08.05.2013 г. е преведена по сметка на ЧСИ В Т сума в размер на 537,00 лв. с основание за плащане изп. дело № 163/2013 г., но същевременно от писмо от ЧСИ В Т се установява, че постъпилата сума в размер на 537,00 лв. е разпредЕ. за погасяване на дължими такси съгласно ТТР към ЗЧСИ (50,00 лв.) и сума в размер на 487,00 лв. в полза на взискателя, с която на основание чл. 76 ЗЗД е погасено задължение за такси и разноски по изп. дело и разноски по изп. титул.