Решение № 163 от 21.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. ЛЕВСКИ, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100012 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;

В исковата молба се твърди, че на 10.11.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит по силата на който е получил в заем сумата от 2000 лв.

Твърди се, че съгласно договора, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 5671,65 лв., като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Заявява се, че в случая нестойката няма присъщата на неустойката обезщетителна функция, а чрез нея се кумулира скрито оскъпяване на кредита и се създава единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Навеждат се твърдения, че в настоящия случай недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към потребителя неизпълними изисквания относно лицата, които може да поръчителстват, за да обоснове получаването на допълнителна печалба и е даден неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – три дни след сключване на договора. Заявява се също така, че кредиторът има задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита, но същия не е сторил това, а е отправил към заемателя допълнителни и непосилни изисквания, за които изначално знае, че са 1 неизпълними и за неизпълнението на които е предвидил задължение на потребителя за плащане на неустойка, която неустойка е включил и в погасителния план към момента на сключване на договора, въпреки дадения последващ срок за осигуряване на поръчители.

Твърди се, че процесния договор е недействителен, тъй като в същия не е посочен действителния годишен процент на разходите, тъй като в посочения в договора ГПР не е включена сумата за неустойка, която сума е била известна на кредитора още към момента на сключване на договора и която е задължително да бъде включена при изчисляване и посочване на ГПР.

Моли се съда да постанови решение, с което:

1.Да прогласи сключения между страните договор за кредит от 10.11.2024 г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД, като противоречащ на закона.

2.Да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо платени от него суми по Договор за кредит от 10.11.2024 г., сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба.

В отговора на исковата молба е заявено, че претенцията на ищеца за обявяване нищожност на договора и отделни негови клаузи е неоснователна.

Излага се твърдение, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, че същата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя и твърдението за нищожност на целия договор, поради това че не е включена в ГПР е неоснователно. Заявява се, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, че са изпълнени всички изисквания на ЗПК, както и тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор.

Заявява се, че потребителят предварително се е запознал с всички условия и след това е подписал договора, чрез съответните опции в системата на Кредитодателя и с подписването е приел всички условия по договора.

Обстоятелството, че кредитополучателят е имал възможност на всеки етап от преддоговорните отношения да се запознае подробно с условията, включително и с детайлна информация за дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита и да се откаже от сключването на договора, но не го е сторил, води до извода, че клаузите на договора се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител и при добросъвестно договаряне от страна на Кредитодателя

По отношение на твърдението в исковата молба, че не са спазени всички изисквания на ЗПК при формиране на ГПР е заявено, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 66,10 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 42,58% е видно, че в случая ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава и не е налице нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Заявява се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, както и че кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е предвидена в случай, че кредитополучателят не осигури 2 обезпечени на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, което прави изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Наведени са твърдения, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от обезпеченията, посочени в договора и кредитополучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което се твърди, че е получил още със Стандартния европейски формуляр. Заявява се също така, че условията за предоставяне на обезпечени са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната и не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.

Заявява се, че всички изложени твърдения в исковата молба за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2023 – 2024 г. ищецът е сключил общо 14 договора с ответното дружество, че ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им и по този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедливост са уговорили условията на договора.

Излага се твърдение, че към исковата молба не са представени никакви доказателства за плащане на процесните суми и в тежест на ищеца е да докаже фактът на плащане на същите. Възразява се срещу искането на ищцовата страна за допускане извършването на експертиза, тъй като към исковата молба не са представени никакви доказателства за плащане на процесната сума.

Моли се съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1201622/10.11.2024 г. е, че между „Стик Кредит“ АД като кредитор и Н. Л. Н. като кредитополучател на 10.11.2024 г. е сключен договор за предоставяне на кредит № 1201622, съгласно който кредиторът е отпуснал на Н. кредит в размер на 2000 лв., със срок на кредита – 24 месеца, с начин на плащане: съгласно погасителния план, който е неразделна част от Договора, че общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя за целия период на кредита е 3134,19 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000 лв. и лихва при лихвен процент 36%. В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 42,58%.

В договора изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с Поръчител или банкова гаранция и че информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски е посочена в погасителен план към договора.

3

Съгласно чл. 19 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 19 от договора е посочено, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в общите условия и се одобрява от кредитора и че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 29 от договора е предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Видно от представения погасителен план е, че в същия е посочено, че сумата на кредита е 2000 лв., че общо дължима сума по кредита главница + лихва е 3134,19 лв., а общо дължима сума по кредита главница + лихва + неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 8805,84 лв. Посочено е, че срока на кредита е 24 месеца, че датата на първата вноска е 10.12.2024 г., както и че размера на месечната фиксирана вноска е 366,91 лв. От приложената в погасителния план разбивка по месеци и конкретизиране на задълженията по кредита е видно, че месечната вноска от 366,91 лв. е с включена неустойка. От изложеното е видно, че още към момента на сключване на договора, кредитора е имал информация какъв би бил конкретния размер на задълженията на кредитополучателя и изрично е посочил месечните вноски с включена неустойка.

Въпреки знанието си за размера на неустойката и включването й в погасителния план, кредиторът не е изпълнил задължението си при посочване на годишния процент на разходите по договора за кредит да посочи действителния процент на тези разходи.

По делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, по която е представено писмено заключение, което се поддържа от вещото лице в съдебно заседание. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът е приел същото като пълно и компетентно изготвено.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза е, че при обща дължима сума по договора за потребителски кредит в размер на 8805,84 лв., включваща главница, лихва и неустойка, размера на ГПР би бил 581,23 %. От договора представен по 4 делото е видно, че в същия, ГПР е посочен, че е 42,58%.

От изложеното е видно, че в ГПР посочен в договора не е включен размера на предвидената с договора неустойка.

Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.