Решение № 2262 от 06.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2262 гр. Бургас, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120103758 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против П. А.

С., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 547,39 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия в обект на потребление гр. ...., ап. 3, ИТН: ....с кл. № ...., за периода от 23.08.2022 г. до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане и сумата от 26,11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 11.10.2022 г. до 05.04.2023 г., за които е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния обект на потребление е потребител на електроуслуги, доставяни от ищеца. Сочи се, че за процесния период ответникът не е заплатил потребената в обекта електроенергия, поради което се претендира същата, ведно с обезщетение за забава и законна лихва, считано след депозиране на заявлението в съда. Поддържа се, че вследствие неизпълнението на длъжника, заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обуслувили правния интерес от предявяване на настоящите искове.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира молба от 05.10.2023 г., в която иска да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ответницата не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от 07.09.2023 г., в която се твърди, че сумите по издадената заповед за изпълнение са заплатени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.

Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г., която е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането си.

По делото ответницата е представила системни бонове от л. 27 до л. 32 от делото.

С молба от 21.09.2023 г., депозирана от ищеца, същият признава погасяването на сумите по заповедта за изпълнение, с изключение на тези за разноски.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника, последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявени от ищеца са искове, с правно основание основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки -че процесния обект на потребление е бил електроснабден от дружеството-ищец през процесния период /не се спори/, валидно облигационно правоотношение с ответника по повод доставяне на ел. енергия в процесният обект за процесния период; количеството ел. енергия доставена в обекта за процесния период и паричната равностойност, размера на претенцията си и че същата е изискуема, изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По делото не е спорно, а и от представените по делото системни бонове от л. 27 до л.

32, всички с дата на плащане 07.09.2023 г., тоест след завеждане на делото, се установява, че в хода на настоящото дело сумите по заповедта за изпълнение за главница и лихва са погасени чрез плащане от ответницата. Това обстоятелство се потвърждава и от направеното от ищеца признание с молба от 21.09.2023 г.

По тези съображения, съдът приема, че предявените искове за главница и лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради заплащането им от ответницата, извършено в хода на настоящото производство.

С оглед обстоятелството, че плащането от ответницата е извършено едва в хода на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер от 75 лв. за .

2 заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски в размер от 75 лв. за заплатена държавна такса.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. .. ...против П. А. С., ЕГН ********** с адрес гр. ....., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 547,39 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия в обект на потребление гр. ...., ИТН: ...с кл. № ..., за периода от 23.08.2022 г. до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 06.04.2023 г., до окончателното изплащане и сумата от 26,11 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 11.10.2022 г. до 05.04.2023 г., за които е издадена Заповед № 1046/07.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН ********** с адрес гр. ..... да заплати на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. ..... сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща направени в ч. гр. д. № 2102/2023 г. на РС – Бургас съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3