Решение № 50 от 07.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кюстендил, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500428 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл..ГПК.

С решение №329/06.07.2023г. постановено по гр.д.№1698/2022г. на Дупнишкия районен е отхвърлен, като неоснователен иска на М. Б. П., гр.Дупница срещу БДЖ“ Пътнически превози“ ЕООД гр.София, ул.“Заводска“№1 за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.П. е осъден да заплати на БДЖ „Пътнически превози“ деловодни разноски в размер на 300.00 лв.

В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.Р. А., като пълномощник на М. Б. П..В жалбата се твърди нищожност, недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Изразено е недоволоство и относно размера на присъдено юрисконсултско възнаграждение, като жалбоподателят е изложил своето виждане за начина по който следва да се изчисли дължимото възнаграждение.Без да се оспорва факта, че страните са в трудово – правна връзка, по силата на която въззивникът заема длъжността„кондуктор“, възпроиизведено е почти изцяло съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с констатирано при проверка неизпълнение на трудови задължения, в това число с описание на извършеното нарушение и наложеното наказание и се твърди , че съдържащите се в заповедта мотиви не удовлетворяват законовото изискване относно пълнотата на мотивите в подобен акт.Подчертано е, като са преповторени изложените в първонистанционното производство доводи, че в заповедта не са посочени имената на лица, които са пътували в проверения влак без надлежен документ, явяващи се трети облагодателствали се лица, н е става ясно, какви са били задълженията на служителя по длъжностна 1 характеристика, какво точно от вменените му задължения не е изпълнил.Доколкото в заповедта е посочено, че проверката е извършена в участъка „Гара Симитли – гара София“,позовавайки се на известната му длъжностна характеристика, въззивникът поддържа, че липсва изискване за незабавно издаване на билет за пътуване във влака, а изискването е по възможност да бъде издаден такъв.Разяснява, че в случая не е било съобразено и времето необходимо за снабдяване на всички пътници с билети, както обстоятелството, че преди спирка Градешница на ищеца му прилошало – почувствал отпадналост, слабост в крайниците мрежена на погледа, залитане,отишъл и седнал във втори вагон, в първа кабинка надлежно посочено в писменото обяснение, потвърдено при извършен надлежен медицински преглед., за което бил уведомен Началник влака.Н е било отчетено обстоятелството, че изпълнявайки служебните си задължения, непосредствено след напускане на гаровия район, била направена проверка на пътуващите в обслужваните от него вагони, при което били установени нередовности.

Прави се оплакване за неизвършен доклад, недадени задължителни указания във връзка с подлежащи на доказване обстоятелства и без да е указано на страните, за кои от твърдените факти не са посочени доказателства, липса на разграничение досежно безспорни и спорни обстоятелства.Във връзка с посочените оплаквания се сочи съдебна практика - даденото в практиката на ВКС тълкуване на изискването за мотивиране на съдебните актове и във връзка с липсващ или неправилен доклад: решение №886/23.12.2010г- гр.д.№1553/2009г., р.№486/23.11.2011г. гр.д.№73/2011г., решение №700/06.12.2010г. гр.д.№304/2010г., р.№429/25.11.2011г. гр.д.

№3/2011г., р.№307/20.03.2012г. гр.д.№284/2011г. и др.Дадените разрешения са свързани с искане за нов доклад от въззивния съд, като с тези нарушения и обективна невъзможност за осигуряване на допуснатия до разпит свидетел е обосновано искане за изслушване на свидетеля във въззивното производство..

Във връзка с нарушението, възпроизведена част от съдържанието на заповедта, относно: извършена на 23.06.2022г. внезапна проверка, от И.М. и И.Д. – старши инспектори, контрол отдел“Сигурност“, на „БДЖ- ПП“ ЕООД на влак №50244 в участъка „Симитли – гара София“ влакът се е обслужвал с превозна бригада от Превозна служба Дупница към ППП София, в състав – Б.

Б. – началник влак, М. П. – кондуктор, състав на влака : 1В, !АВ, 1В с населеност 24 пътника.При извършена проверка старши инспектори, контрол са установили следното – във втори втори вагон проверяван от ищеца, са пътували 14 пътника, от които 9 са били без превозни документи.Пътниците са заявили пред старши инспектори , контрол, че пътуват както следва – трима от Градешница до гара Благоевград, четирима от спирка Кресна – гара Благоевград, един Чернича- гара Благоевград, един Кресня – Дупница.След разпореждане от контролни органи за уреждане на пътниците с билети били издадени влакови билети от Началник влак,, образец – 310 – в трети вагон, в който пътували трима пътника, от които трима били без превозни документи.Пътниците заявили пред старши инспектори, контрол, че пътуват Стара Кресна – Благоевград, гара Симитли – Гара Дупница.След разпореждане на контролните органи да уреди пътниците началник влака Б.

Б. издал влакови билети – образец 310.

Във връзка с посочените нарушени в заповедта разпоредби на чл.14 т.2 от инструкция за кондуктори, чието съдържание е възпроизведено, както следва:Проверка по редовността на документите за пътуване на пътниците се извършва т.2: за всички категории пътнически влакове, след заминаването от начална гара и след всички гари и спирки, в които влака спира по разписание“ и чл.15 т.6 от Инструкция за кондуктори“Влаковият кондуктор е длъжен да извършва проверки по отношение редовността на документите за пътуване на пътниците в определената за него част от влака, след излизането 2 на влака от изходните стрелки, както следва т.6 Частична обща проверка на отделен вагон купе или пътник, при съмнение от негова страна, за редовността на документите за пътуващите“ .Т.17.5 според която“ при проверките, влаковият кондуктор е длъжен да спазва следното т.5- при установяване пътник без билет, влаковият кондуктор първо уточнява с пътника началната и крайна гара на пътуване, след което го уведомява за нормативно определената цена, която следва да заплати и веднага издава влаков билет, съгласно“ Тарифа за превоз на пътници и ръчен багаж по железопътния транспорт във вътрешно Съобщение“ - въззивникът противопоставя твърдение, че всичките му действия са били насочени единствено и само в интерес на работата и работодателя .Сочи нарушения на правилата във връзка с осъществяване на дисциплинарното производство, като заявява, че лицето поискало обяснение - Иванка Колева на длъжност „ръководител отдел „ОДО“, не разполага с правомощия да извършва преценка на изложеното в представените писмени обяснения, при недоказаност на обстоятелството, че преди налагане на наказанието работодателят – субект на дисциплинарна власт се е запознал с дадените обяснения.( решение №20 от 19.02.2018г. по гр.д.№182282017г. на Върховния касационен съд на Република България). Преповторени са с подробности, изложените в първоинстанционното производство обстоятелства, относно здравословно неразположение на въззивника, настъпила по време на пътуване и изпълнение на служебните му задължения, преди спирка Градешница, когато му прилошало, почувствал отпадналост, слабост на крайните, мрежена на погледа, залитане заради което отишъл и седнал във втория вагон в първа кабинка.Ищецът описва условията по време на пътуване – топло, без система за охлаждане, с неотваряеми прозорци.На гара Благоевград отново се почувствал зле и помолил Началника да уведоми компетентния орган.Поради невъзможност да бъде освободен от работа продължил да изпълнява служебните си задължения до гара София, където бил закаран на преглед в МЗ Център за спешна помощ София, издаден фиш за спешна медицинска помощ, и установени показатели на кръвно налягане както следва 180/100, ускорен пулс, слабост в крайниците.За тези обстоятелства, въведени своевременно в първоинстанционното производство работодателят не е изразил становище.Разстоянието между гарите и спирките е определено, като недостатъчно да бъдат проверени всички пътници. Като нарушение в осъществяване на действия по проверка се сочи обстоятелството, че инспекторите са имали задължение да се впишат в документите на влака и пътния лист, но това задължение не е изпълнено, останало недоказано поради неуважаване на доказателственото искане за представяна на преписката във връзка с извършената проверка.Въззивникът поддържа, че работодателят не е изложил съображения относно субективните признаци на нарушението, не е посочена форма на вина, доколкото нарушението на трудовата дисциплина винаги трябва да е виновно( арг.чл.186 КТ) и повтаря твърденията си, че не е нарушил трудовите си задължения и то виновно. Като извод от изложените доводи, аргументирани подробно с посочване на съдебна практика„ решение №201/17.03.2010г. гр.д.№38/2009г. ВКС, решение №260/22.07.2011г. гр.д.

№793/2010г. , решение №45/29.01.2010г. гр.д.№344/2009г., ВКС, решение №92/16.03.2011г. гр.д.№910/2010г. ВКС, решение №49/15.02.2012г. гр.д.

№624/2011г. приложими законови и вътрешноведомствени норми, въззивникът поддържа становище за незаконосъобразност на заповедта с която му е наложено“ дисциплинарно наказание“.Изискването относно задължителните реквизити на заповедта според въззивника не е съобразено – в заповедта липсват сведения за нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективни признаци, правното основание въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.Липсата на само един от посочените реквизити е определено, като достатъчно да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй 3 като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна.Липсата на мотиви е определено, като обстоятелство, което поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.Неизпълнението на императивна норма по чл.195, ал.1 КТ При издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, според въззивника не може да бъде санирано с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им, т.е липсата на изискуеми от закона реквизите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор , тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма.Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание според въззвника обосновава невъзможен съдебен контрол при оспорване на наказанието.

Въззивникът твърди нарушение на разпоредбите на чл.6 и сл. ЕКПЧ, гарантираща „процесуална“ справедливост, като необходимост от състезателно производство, в хода на което да се изслушат доводите на страните, те да се поставят при равни условия, пред националната юрисдикция, като твърди, че не е осигурено равенство на страните в случая.Тъй като е бил лишен от възможността да се яви в с.з. въззивникът твърди нарушение на чл.8, чл.9 ГПК както и чл.6 ЕКПЧ, водещо до обезсилване на обжалвания съдебен акт. Във връзка с размера на присъдените разноски за юрисконсулт поддържа, че за определяне размера на възнаграждението е необходимо, да бъдат определени часовете необходими на юрисконсулт за подготовка и извършване на действия по процесуално представителство във всеки конкретен случай, при съобразяване на правна и фактическа сложност на производството и качество на положения труд, да събере данни за брутното трудово възнаграждение на юрисконсулта, а при непредставяне на доказателства от заинтересования, да направи справка в НСИ за съответната година.Въз основа на брутното трудово възнаграждение да бъде определен размера на реалните разноски, подлежащи на обезщетяване на представляваната от юрисконсулта страна.Въззивникът счита, че размерите на възнагражденията съгласно приложимата Наредба следва да бъдат отчитани от съда само, като ориентир при определяне на разноските. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на атакуваната Заповед №Д-122/05.08.20222гт. на Директора на ППП – София, като незаконосъобразна. Жалбоподателят прави искане и за заплащане на деловодни разноски.