Решение № 241 от 22.05.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Търговище, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря С Й. Й. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100893 по описа за 2025 година

Предявен е иск, за сумата от 1000 лв., частично от 5000 лв., с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. На осн. чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същият е за сумата от 1500 евро ( левова равностойност 2933,74 лв.), частично от 2556,46 евро (левова равностойност 5000 лв.).

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.07.2024 год. около 20,40 часа, в гр. Търговище, бул. „Сюрен“, в района до № 52, в близост до бензиностанция „Йоана“ водачът М. М. А., управляващ МПС, марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № Т .... АМ, поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, в следствие на което напуска платното на движение от дясната страна и се удря последователно в пътен знак и крайпътно дърво, след което навлиза отново в платното на движение, като с предната лява част на МПС удря правомерно движещото се в насрещната лента за движение МПС, марка „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № Т ,,,, ВХ, управлявано от С.Й.М.. В молбата се твърди, че в следствие на удара е пострадала ищцата, която е пътувала в автомобила, управляван от С.М., която непосредствено след удара се е оплаквала от болки в областта на брадичката, левия хълбок, 1 лявата млечна жлеза и дясната мишница. Твърди се в молбата, че произшествието е посетено от органите на полицията и е съставен Констативен протокол, а на водача на лекия автомобил е бил съставен АУАН сер. АА с № 1331847 / 06.07.2024 год. Ищцата твърди, че за получените в следствие на ПТП травми е била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал, че е получила увреждания, причинили болки и страдания – охлузване в стадий на реепителизация по брадичката централно; кръвонасядания по вътрешната страна на лявата млечна жлеза, в областта на левия хълбок, в средната му трета и по вътрешната страна на дясната мишница в средната и трета. Твърди също, че се е възстановявала от травмите в домашни условия, като болките в наранените места продължили около месец, през който била затруднена в ежедневните си дейности, тъй като всяко движение било свързано с болки. Преживения стрес, в следствие на ПТП се отразил и психичното здраве на ищцата, която изпитвала тревожност и имала нарушения на съня, често сънувала кошмари, свързани с инцидента, като и към момента изпитвала страх да се качва в автомобил, като изпитвала тревога, че ще я сполети отново същото.

Твърди се в молбата, че лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № Т .... АМ, водача, на който, виновно е причинил ПТП е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 15.04.2024 год. до 15.04.2025 год. и номер на полицата BG/22/124001209961 в ответното дружество, поради което ищцата е депозирала писмена претенция за изплащане на обезщетение при ответника, но получил писмен отказ. Считайки, че са на лице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, ищцата моли съда да постанови решение, с което да го осъди да й заплати сумата от 1500 евро, частично от 2556,46 евро, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на извънсъдебната претенция – 07.11.2024 год. до окончателното плащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание подържа иска си, чрез процесуалния си представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор, като е оспорил предявения иск изцяло и по основание, и по размер.

Ответникът твърди, че не са на лице основания за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като липсвали доказателства ищцата да е участвала в 2

ПТП на 06.07.2024 год. Наведени са доводи за липса на кумулативните предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, като се оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования водач, оспорва се механизма на настъпване на ПТП, оспорва се причинно- следствената връзка между поведението на водача и вредите, претърпени от ищцата. Навежда доводи, че вредите, посочени от ищцата не са настъпили, или не са в следствие на пътен инцидент. В отговора ответникът е оспорил и размера на исковата претенция, считайки че същия е завишен и не съответства по размер на вредите. Оспорва и предявения иск за лихва, излагайки доводи за недължимост на същата. Претендира разноски. В съдебно заседание доводите, изложени в отговора се поддържат, чрез писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № 1832880 / 06.07.2024 год., съставен от органите на КАТ и АУАН № 1331847 / 06.07.2024 г., на същата дата - 06.07.2024 год., около 20.40 часа, в гр.

Търговище, бул. „Сюрен“, в района до № 52, водачът М. М. А., управляващ МПС, марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № Т .... АМ, поради движение с несъобразена скорост, с пътните условия при навлизане в лява крива, губи контрол над автомобила, излиза в дясно извън платното и се удря последователно в пътен знак и крайпътно дърво, като в следствие на удара автомобила се завърта и навлиза отново в платното на движение, в лентата за насрещно движение, като с предната лява част на МПС удря в преден ляв калник, правомерно движещото се в насрещната лента за движение МПС, марка „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № Т ,,,, ВХ, управлявано от С.Й.М..

Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищцата се е намирала в автомобила, управляван от С.М., на задна дясна седалка, към момента на удара. Безспорно се установи от гласните доказателства, че към момента на удара ищцата е била с поставен предпазен колан. Видно от приложената административна преписка, за допуснатото нарушение на ЗДвП на водача на автомобил „Ауди“ М. А., причинила с поведението си ПТП е взето административно отношение. Водачът не е направил възражения, при съставяне на АУАН и няма данни да е обжалвал издаденото Наказателно постановление.

Установи се от показанията на разпитаните по делото св. С.М. – водач на л.а. “Опел“ и св. В. В. – дъщеря на ищцата, която е била в автомобила и е 3 седял на задна лява седалка, че при удара са се отворили въздушните възглавници, а ищцата, при удара между двата автомобила се е ударила в предната седалка и в страничната врата, като непосредствено след това се е оплакала от болки в устата, която кървяла, изпитвала е болки в рамото, крака, гърдите и окото и било посинено, била е контакта. Установи се от показанията на свидетелите, че тримата от лекия автомобил „Опел“, както и водача на лекия автомобил „Ауди“ св. А., са били транспортирани до спешно отделение в МБАЛ гр. Търговище, където са били прегледни, но не се е наложило предприемане на конкретно лечение и прием в болница, и всички в това число и ищцата са били освободени. От показанията на св. Василена се установи, че при прегледа са казали на майка й, че има малко пукнато ребро, пукнато рамо, което обаче не налагало лечение и било изписано медикаментозно лечение хапчета. От приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение, се установи, че при извършен преглед на ищцата от съдебен лекар на 15.07.2024 год., е установено, че има повърхностно охлузване, в стадий на реепителизация по брадичката, централно, кръвонасядания по вътрешната страна на лявата млечна жлеза, в областта на левия хълбок, в средната му трета и по вътрешната страна на дясната мишница в средната и трета, които са и причинили болки и страдания. В показанията си св. В. заяви, че след произшествието, около месец свидетелката е живяла при ищцата за да и помага с ежедневните дейности, защото е изпитвала болки в крака и рамото, които в рамките на този месец са отшумяли, като не се е наложило да търсят отново лекарска помощ, а лечението е било с мехлеми и лекарства. От показанията на същата свидетелка се установи, че за кратък период след ПТП ищцата е имала страх от това да се качи в автомобил, който в последствие е преодоляла и към момента не изпитва такъв. В показанията си св. В. заяви, че отражение върху психиката на ищцата не е забелязала, последната се е оплаквала единствено от болки, докато е вървял процеса на оздравяване.

От заключението на СМЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установи, че при ПТП на 06.07.2024 год. ищцата е получила кръвонасядания по вътрешната страна на лявата млечна жлеза, в областта на левия хълбок и по вътрешната страна на дясната мишница, както и повърхностно охлузване в централната част на брадичката, като на база медицинската документация, приложена по делото вещото лице е дало заключение, че търпените от ищцата болки и страдания от получените травми 4 са в причинно-следствена връзка с катастрофата. Отново само въз основа на медицинската документация вещото лице е дало заключение, че търпените от ищцата болки и страдания в следствие на травмите са били интензивни в първите няколко дни, а възстановителният период е около две седмици. От заключението се установи, че при ищцата след ПТП не е установен функционален дефицит и ако е имала затруднения в ежедневието, те са били минимални и свързани само с болка. В съдебно заседание вещото лице обясни, че част от травмите на ищцата са от поставения предпазен колан, който при удара странично не може да спре движението на тялото напред и настрани, а тялото на ищцата е имало съприкосновение в детайли от вътрешния интериор на автомобила и от това също са получени наранявания.

Не се установи нито от СМЕ, нито от приложената по делото медицинска документация ищцата да е имала пукнато ребро и рамо, както твърди св. В..

От заключението на САТЕ се доказва възприетия по-горе механизъм на настъпване на ПТП. От заключението се установи също така, че водача на автомобила в който се е возила ищцата не е имал техническа възможност да избегне настъпване на произшествието, при установения механизъм. Съдът, счита, че заключенията на двете експертизи – СМЕ и САТЕ, следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

Безспорно установено по делото е, че процесния автомобил има сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответното дружество, който е бил действащ към датата на настъпване на ПТП. Това обстоятелство не се оспорва а напротив, се признава от ответната страна.

Безспорно е също така, а е видно и от приложените писмени доказателства, че ищцата на 07.11.2024 г. е предявила извънсъдебна претенция за заплащане обезщетение за неимуществени вреди пред ответника, в качеството му на застраховател на виновния за ПТП водач, била е образувана преписка по щета № 0000-1000-04-24-7845 / 07.11.2024 г., но ответникът е отказал изплащане на обезщетение.

При така установеното съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица в т.ч.

5 пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва на първо място: да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „ ГО „ между собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е налице противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие на вина у прекия извършител, както и на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.