Решение № 517 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900392 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Н. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв.С. С., със съдебен адрес: ******, против ЗК ”Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67А, представлявано от В.В.И. и В.В., действащи чрез адв.Н. В., със съдебен адрес: *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени й вследствие на ПТП, при което е починал синът й, настъпило на 09.06.2022г. по вина на водача на лек автомобил с рег.№******, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция до застрахователя-18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Сочи се банкова сметка, по която евентуално доброволно да бъде преведено претендираното обезщетение, а именно: сметка с титуляр адв.Св.С. с IBAN ******, BIC ******.

В исковата молба се твърди, че на 09.06.2022г., около 08:30 часа, лек автомобил “БМВ“, с рег.№******, управляван от С. Н. С., се движел в лявата пътна лента по 1 бул.“Сливница“ в посока към центъра на гр.Варна със скорост от 94.64 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. Пред него се намирало учебното заведение ПГСАГ “Васил Левски“ и пешеходна пътека, която била обозначена с пътен знак Д17 и регулирана със светофар. В този момент 17-годишният Т.Г.-син на ищцата, започнал да пресича булеварда по пешеходната пътека от ляво надясно, спрямо посоката на движение на л.а.“БМВ“. Сочи се, че поради високата скорост на движение, водачът на л.а.“БМВ“ не могъл да възприеме навреме пресичащия Т.Г. и го ударил с предната част на автомобила. Тялото на пострадалия се ударило в предния капак на автомобила и се завъртяло, като било отхвърлено нагоре, след което паднало на асфалта. Излага се, че от удара синът на ищцата получил тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол и мозъчните ядра и многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и черепната основа с разместване на фрагменти, в резултат на което починал, след транспортирането му в болнично заведение. Сочи се, че за случая било образувано наказателно производство, обективирано в НОХД №1390/2023г. по описа на ВОС, като с влязла в сила на 03.07.2024г. присъда, С. Н. С. бил признат за виновен за това, че е причинил смъртта на Т.Г.. Поддържа се, че смъртта на сина на ищцата, й причинила тежък емоционален стрес и негативни психически изживявания, като болката е непреодолима. Сочи се, че ищцата не е получавала обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, поради което за нея е налице основание да потърси обезщетение.

Излага се, че към момента на ПТП, по отношение на била в сила застраховка “Гражданска отговорност“, сключена при ответното дружество. Твърди се, че ищцата е предявила писмена претенция пред застрахователя, по която в нормативно предвиденият срок не бил определен размер на обезщетение, съответно за нея е възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на исковите претенции по размер, поради прекомерност.

Оспорва се изключителната вина на водача на л.а.“БМВ“, с рег.№****** и се релевира възражение за съпричиняване на процесното ПТП от починалия Т.Г.. Твърди се, че от мотивите на постановената присъда по НОХД №1390/2023г. е видно, че синът на ищцата, е навлязъл на пешеходната пътека в нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Оспорва се обемът на претърпените от ищцата емоционален стрес и негативни психически изживявания. Поддържа се, че претендираният размер на обезщетение, е прекомерно завишен, във връзка с което се излагат доводи за критериите при прилагане на понятието “справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само за установени действително претърпени вреди. Не се оспорва наличието на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение относно л.а.“БМВ“, с рег.№******.

В срока по чл.372 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответното дружество относно съпричиняването на вредоносния резултат, предвид установения механизъм на ПТП. Оспорва се и възражението за прекомерност на търсеното обезщетение.

2

С депозирания в срока по чл.373 от ГПК от ответното дружество отговор на допълнителната искова молба, се поддържат вече наведените твърдения и възражения.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск.

Моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, поддържа отговорите си, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника-С. Н. С., чрез пълномощник, поддържа становище за неоснователност на претенциите, което доразвива с писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото заверени преписи от съдебни решения се установява, че с влязла в сила на 03.07.2024г. Присъда №75/15.12.2023г. по НОХД №1390/2023г. по описа на ОС Варна, С. Н. С., в качеството на водач на лек автомобил “БМВ“, с рег.№****** е признат за виновен за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Г., като е извършил престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр ал.1, б.“в“ от НК, предизвиквайки ПТП на 09.06.2022г. в гр.Варна, бул.“Сливница“ в посока към центъра на града.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на водача на л.а.“БМВ“, с рег.№******, е била застрахована при ответното дружество по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че на 18.10.2022г. в ответното дружество е постъпила ищцата застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК, по която липсва изплащане на обезщетение от застрахователя. Също така е прието за безспорно, че при настъпване на процесното ПТП, пострадалото лице Т.Д.Г., е пресичало на пешеходна пътека при светещ червен забранителен сигнал на светофарната уредба.

От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се установи, че ищцата е майка на Т.Д.Г..

От заключението на назначената по делото САТЕ, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 09.06.2022г., около 08.30 часа в гр.Варна на бул.“Сливница“ в района на ПГСАГ “Васил Левски“, на пътен участък съставен от две насрещни пътни платна, които са разделени с двойна непрекъсната линия и положени конуси по нея. Самите пътни платна са с по две ленти за движение в посока, отделени едно от друго с единична прекъсната бяла линия. Инцидента-удар между л.а.“БМВ“, с рег.№****** и пешеходеца Т.Г., е настъпил при движение на автомобила със скорост над позволената за градска зона и пешеходеца, пресичащ пътното платно от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила към центъра на града. Пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека сигнализирана с хоризонтална и вертикална маркировка и знаци, със скорост на придвижване между бърз ход 3 и спокойно бягане, като е преминал ширината на три от четирите пътни ленти до момента на настъпване на удар с автомобила в крайна лява част на дясна пътна лента, от дясно пътно платно за движение в посока центъра на града. По дължина на пътното платно удара е настъпил в края на ширината на пешеходната пътека в посока центъра на града, тъй като наличните пластмасови конуси и метален парапет, с прекъсване само в ширината на пешеходната пътека, ограничават пресичането на пешеходците в определената за целта зона.

Според вещото лице процесния автомобил се е движил в лява пътна лента със скорост значително по-висока от общия трафик, като към момента на удара изменя траекторията си на движение в посока към дясна пътна лента. Скоростта на движение в момента на удара е била около 89 км/ч, а преди него е невъзможно да бъде определена коректно на база наличните данни по делото. Анализа на заключението, установява, че към момента на предприемане на пресичането от страна на пешеходецът, движещите се автомобили, включително и процесният са били на значително разстояние от пешеходната пътека, видимостта към която е била добра с оглед лекия трафик от автомобили. Според вещото лице пешеходецът е бил видим за водача на автомобила, когато се е намирал около средата на втората пресичана пътна лента от насрещното платно, т.е. на около 8 метра преди точката на ПТП. За времето на движение на пешеходецът до точката на ПТП, спрямо тези 8 метра, той е бил видим за време от 3.33 секунди, като при изчисление на отстоянието, с ползване на това време и минималната установената скорост от 89 км/ч, то автомобилът се е намирал на разстояние от 82 метра преди точката на ПТП. При положение, че опасната зона за спиране при движение със скорост от 50 км/ч, е в рамките на 31-33 метра в зависимост от техническото състояние на автомобила, то следва, че в този начален момент-3.33 секунди преди удара, ако автомобил се движил със позволената скорост за градска зона, то той не би съставлявал опасност за пресичащия пешеходец. Заключението на вещото лице относно възможността за предотвратяване на инцидента е, че ако пешеходецът е имал възможност да забележи бързо движещия се автомобил спрямо останалия трафик от автомобили, той е могъл да спре движението си при двойната разделителна линия на пътното платно. От своя страна водача на автомобила е имал възможност да предотврати ПТП при равни начални условия като позиция на автомобила и време за пресичане на пешеходецът, ако се е движил с максимално позволената скорост за района на ПТП от 50 км/ч. Според вещото лице установените в организма на водача забранени /наркотични/ вещества са довели до промяна на поведението му към момента на ПТП.

В о.с.з. вещото лице уточнява, че в момента на предприемане на пресичането, в рамките на видимостта на наличната на място камера, за период от три секунди не навлизат автомобили спрямо пешеходната пътека, което означава, че пострадалият е имал възможност да пресече безопасно. В този смисъл скоростта на процесния автомобил, е основната причина за това, че пешеходецът не е възприел правилно автомобила и е започнал пресичането си пред него. Също така, ако водачът на автомобилът не е бил променил траекторията на движение от лява към дясна лента, най-вероятно е щял да пропусне пешеходеца, но тъй като е започнал аварийно избягване към точката на съприкосновение, е настъпил инцидента.

4

По делото по искане на ищцата, е разпитана свидетелката В.З.Ф., която сочи, че познава майката на починалият при ПТП от над 20 години, като с нея са близки приятелки.

Сочи, че тъй като ищцата се е развела, тя е полагала непосредствените грижи за двете си деца-починалият Т. и неговата сестра Л., за което била подпомагана от родителите си.

Според свидетелката ищцата се е грижила много добре за децата си, като те живеели в хубаво жилище и не били лишавани от нищо. По думите на свидетелката, след пътния инцидент ищцата рухнала и развила суицидни мисли, като единствено факта, че има и друго дете, я възпирало да не посегне и на живота си. Свидетелката сочи, че ищцата много трудно е преживяла загубата на своя син, като и понастоящем продължава да страда, макар да се опитва да продължи наред.