Определение № 291 от 12.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600276 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Смолян срещу определение на Окръжен съд – Смолян, с което е било отменено постановлението на Окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи за обоснованост на постановлението и правилен анализ на събраните доказателства, като въз основа на това са направени неправилни изводи от страна на инстанцията относно необходимостта от връщане на делото за доразследване. Иска се отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Срещу подадения частен протест е постъпило и възражение от Е. Я. К., чрез неговия повереник адв. С. Я. Ч., в което релевират доводи в подкрепа на атакуваното определение на Окръжен съд – Смолян, което намират, че следва да бъде потвърдено.

Определението се атакува в срок от надлежно легитимирана страна, но разгледан по същество, протестът се явява неоснователен.

Въззивният съд намира, че Окръжен съд – Смолян правилно е отменил постановлението на прокурора, тъй като при събрания обем данни, не може да се приеме, че е налице обективно, пълно и всестранно разследване, както и 1 правен анализ на данните по делото.

В принципен план, в съответствие с материалите по делото, първият съд е посочил, че производството по ДП № 70/2023 г. на * е било образувано на 04.09.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК за това, че в периода от 07.02.2020 г. до 15.07.2020 г., в гр. *, на АТМ-устройство (банкомат), с № *, собственост на „*“ АД, е използвал платежен инструмент - международна кредитна карта „*“, издадена на името на Е. Я. К. от гр. *, без съгласието на титуляра Е. Я. К., като извършил транзакции - теглене на парични суми в размер общо на 2 800 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 249, ал.

1 НК.

Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства, правилно първият съд е приел за установено следното:

Свидетелите Е. Я. К. и Е. Р. Ч. (К.) били женени от 2000 г. до месец март 2021 г. По време на брака си имали родени две дъщери - В. Е. К. (родена през 2001 г.) и Н. Е. К. (родена през 2016 г.). До раздялата на съпрузите, всички живеели заедно в семейното жилище на ул. „*“ № *, вх. А, ет. 6, ап. 11 в *.

Е. Я. К. имал разплащателна сметка на физическо лице в „*“ АД, клон * с IBAN: *, като ползвал и издадената към нея дебитна карта * с № *, валидна до 31.01.2024 г. На 08.01.2020 г. „*“ АД, клон * го снабдила и с кредитна карта * с № * (*) с лимит 2000 лева, валидна до 31.12.2024 г. За обслужването й на негово име била разкрита и отделна разплащателна сметка към кредитна карта на физическо лице с IBAN: *.

В периода от 07.02.2020 г. до 15.07.2020 г., чрез кредитната карта * с № * на името на Е. К., от АТМ (банкомат) с № * на „*“ АД в гр. *, били изтеглени с десет транзакции общо 2800 лв. от обслужващата картата сметка с IBAN: *.

На неустановена по делото дата през пролетта или лятото на 2020 г., К. изтеглил кредит от около 15000 лв. от „*“ - за закупуване на дърводелска машина с поръчител съпругата му Ч. (тогава К.). Ч. твърди, че преди да се задължи към банката, поръчителството й не било прието, защото имала невнесени осигурителни вноски. Погасила ги със средства, осигурени от К., които започнала да му връща, внасяйки по 50.00 лв. месечно лично или чрез дъщеря си - В. К..

Самата В. К. твърди, че междувременно е правила услуги и на баща си 2 да внася предоставени й от него средства за погасяване на задълженията му по негов кредит към „*“, както и вноски за издръжката на сестра й Н..

В края на 2020 г., в следствие на системно упражнявано домашно насилие от К. над съпругата му, последната потърсила защита по Закона за защита срещу домашно насилие пред РС-Смолян, където било образувано гр. д. № 719/2020 г. на РС-Смолян. По него била издадена заповед за защита от домашно насилие от 01.10.2020 г., влязла в сила на 09.10.2020 г., с която К. бил отстранен от семейното жилище и получил забрана да приближава Е. Р. К., включително нейното жилище и местата за социален отдих и развлечение на разстояние по-малко от 20 метра за четири месеца, считано от 01.10.2020 г.

Освен това, с решение № 59/02.03.2021 г. по гр. д. № 868/2020 г. на Смолянския районен съд, бракът между Е . Я. К. и Е. Р. К. бил прекратен, а упражняването на родителските права на малолетната Н. Е. К. било предоставено на майката. С решение № 130/23.06.2021 г. по гр. д. №153/2021 г. на Окръжен съд-Смолян, решението на РС-Смолян било отменено в частта за ежемесечния режим на контакти между бащата и детето и потвърдено в останалата му част.

Междувременно, въпреки гореописаната забрана, на 24.10.2020 г. и 29.11.2020 г. К. посетил жилището на бившата си съпруга и децата им.

За нарушението на заповедта за защита от домашно насилие, с решение № 98/14.06.2021 г., влязло в сила на 30.06.2021 г. по АНД № 232/2021 г. на РССмолян, бил освободен он наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по реда на чл.

78а НК, като му било наложено административно наказание глоба от 1000 лева.

Свид. Ч. твърди, че след като се издължила на бившия си съпруг, спряла да внася суми по сметката му.

На свой ред К. претендира, че в началото на 2023 г. бил уведомен по телефона от служител на „*“ АД, че има просрочие по кредита по издадена му „*“, а на 19.01.2023 блокирал посочената * с № *. През март 2023 г., с писмо изх. № 10-1022/24.03.2023 г., „*“ АД уведомила К. за просрочени задължения от 138.32 лв., от които 138.09 лв. главница и 0.23 лв. лихви, като същият бил поканен да ги плати в тридневен срок.

Във връзка с писмото, на 20.04.2023 г., К. се снабдил с разпечатка за 3 движението по разплащателната си сметката по кредитната му карта от същата дата, като пак по негови твърдения, провел няколко разговора с бившата си съпруга, за това кой следва да плаща задълженията по кредитната му карта. Същевременно К. сочи, че след като получил в запечатан плик издадената от „*“ АД, клон *, кредитна карта на негово име с ПИН кода за същата, без да отваря запечатания плик, го оставил в чекмедже в спалнята в семейното жилище при други свои лични вещи и документи, като след това не бил местил въпросния плик. Не бил споделял със съпругата си, че има издадена кредитна карта и не бил давал съгласие Е. или дъщеря им В. да я ползват. Според него, бившата му съпруга е теглила пари от кредитната му карта без негово знание и съгласие, за което той е разбрал около година и половина преди разпита си, когото получил писмо от банката, че следва да погасява лихви по кредит по кредитната си карта. Претендира, че в тази връзка се обадил на бившата си съпруга и я попитал дали е ползвала картата, на което същата отвърнала утвърдително, но не получил от нея отговор дали ще погаси лихвите по кредита. След това бил блокирал кредитната карта, за да предотврати нови злоупотреби с нея. Не знаел къде се намира невалидната пластика, но и самият той направил няколко плащания - вноски по кредита по кредитната си карта. Няколко месеца преди разпита си отново получил писмо от „*“ за остатък по кредита от около 100 лв. - лихви, за което отново се обадил на бившата си съпруга и й казал да си плати лихвите, но получил отговор, че картата не се води на нейно име, за да плаща тя. Отрича да е давал пари за погасяване на задължения за осигуровки, както и да са имали уговорка, бившата му съпруга да внася пари по сметката на кредитната му карта. Сочи, че има и кредит в „*“ от 15000 лв. с поръчител бившата му съпруга, а със средствата е закупил дърводелска машина. Към момента бил спрял плащанията по този кредит с остатък от около 11 000 лв., тъй като намирал, че кредитът му не следва да бъде плащан от него, а от неговия поръчител. Имал и друг договор за безлихвен кредит от 4000 лв. към „*“, за който нямал открита банкова сметка и издадена банкова карта. За задълженията си по кредитната карта сочи, че не бил давал пари на дъщеря си В. да внася по кредитната му сметка, при все да признава, че й е възлагал да прави вноски по другата му разплащателна сметка в „*“, от която бил обслужван безлихвения кредит, както и да прави вноски по кредита му в „*“, а също така и такива за издръжката на другата си дъщеря Н..

4

При разпита й в качеството на свидетел, Е. Р. Ч. категорично е отрекла да е имала достъп до кредитната карта на Е. К., още по-малко да е ползвала някога същата. Обяснява, че причина да се разведат с Е. К. е системната злоупотреба с алкохол и нанасяните й побои от същия, поради което първоначално се снабдила с ограничителна заповед, която той системно нарушавал, за което е бил осъден за домашно насилие спрямо нея. Обяснява, че раздялата им започнала през есента на 2020 г., когато се снабдила с ограничителната заповед, при връчването на която К. се изнесъл от семейното жилище. Въпреки това, известно време след това К. имал достъп до жилището, но след като установила, че е сложил камера, сменила патрона на вратата на апартамента и инициирала бракоразводно дело. Преди да се разделят, К. поискал да изтегли кредит от „*“ за около 15000 лв. - за дърводелска машина и я помолил да му стане поръчител, но първоначална пречка за това били невнесените й осигурителни вноски. Тогава бившият й съпруг й дал необходимата сума, с която тя заплатила дължимите осигуровки с уговорката да му ги възстанови. След като се разделили, се разбрали да му върне парите, които й дал за осигуровките, като внася по 50.00 лв. месечно по сметката му към кредитната му карта в „*“, за притежаването на която знаела, но категорично отрича някога да е имала достъп до нея. Същата спряла да внася пари по сметката на К., когато по нейни изчисления, му се е издължила.

Сочи, че лично е внасяла парите по сметката на К. и на няколко пъти е давала средства и на дъщеря им В., за да ги внесе по предназначение. Отрекла някога да е отказвала на бившият си съпруг да му даде документи и лични вещи, които се намират в семейното им жилище. Според нея, целта му е да я накара да продължава да внася пари по сметката към кредитната му карта, а понеже е спрял да плаща и кредита си към „*“, по който тя е поръчител, очаква да бъде осъдена да го изплаща самата тя.

При разпита й в качеството на свидетел, В. Е. К. също категорично е отрекра някога да е имала достъп до кредитната карта на баща си и да е ползвала същата. Сочи, че на няколко пъти в периода 2020 г. - 2022 г., по молба на баща си и майка си, е правила вноски по сметката към тази карта, като е внасяла различни суми, но не си спомня точно колко и кога.

Проведените на 05.03.2024 г. очни ставки между Е. Я. К., от една страна и Е. Р. Ч. и В. Е. К. – от друга, не са дали никакъв резултат, тъй като всеки от свидетелите се е придържал към първоначално заявеното.

5

От приложените по делото банкови справки за движенията и наличностите по откритите на името на Е. Я. К. сметки в „*“ за периода от 01.01.2020 г. до 17.10.2023 г., е видно наличието на множество вноски на каса и чрез банкови преводи, извършени от Е. Р. Ч. и В. Е. К..

От приложеното по делото писмо изх. № * г. на „*“АД, се установява, че снимковият материал от АТМ устройствата на банката се съхранява 13 месеца от датата на записа, поради което не е възможно да бъдат предоставени такива.

При така установеното от фактическа страна, първият съд правилно е приел, че в случая разследването е приключило при неизяснена фактическа обстановка. Между свидетелските показания на Е. К. и Е. Ч. действително са налице съществени противоречия относно уговорките им във връзка с теглените кредити и внасяните парични средства. С оглед на противоречията не е било изяснено кога Ч. (К.) е започнала да внася пари по сметката м кредитната карта, колко вноски е направила и колко средства е внесла, не е установено защо е внасяла пари именно по тази сметка и знаела ли е номера на сметката, по която са внасяни сумите. Не е установено защо, след като бил уведомен от банката, свидетелят К. се обърнал към бившата си съпруга във връзка с просрочието. За тези обстоятелства първият съд е посочил, че следва да се извърши повторен разпит на Ч. (К.) и К..