Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 528 от 15.11.2021, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 437/2021
Вид
Определение № 528
Подписан
15.11.2021
В сила
15.11.2021
Състав
Мариана Иванова Георгиева, Светлин Емилов Стефанов, Румяна Вълчева Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 528 гр. Шумен, 12.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20213600500437 по описа за 2021 година Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. С.., ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. срещу разпореждане № 1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 20213620101332 на РС – Нови Пазар, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** за сумите: 57,55лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г., 62.64 лева – лихви за забава дължими за периода 21.09.2019г. до 27.07.2020г. и за 84.41 лева - законна лихва за периода 20.07.2020 г. – 29.09.2021 г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа всички параметри като основание и размер и е на разбираем и достъпен език.

Изготвен е погасителен план. Клаузата за лихва не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със 1 законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва, твърди, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просрочено плащане. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените суми.

Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 1332/2021 г. на РС – Нови Пазар е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от С.Н., Ц.С. и Я.Ч., с пълномощник по делото юрисконсулт Т.Д.К., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес: с. П..., за заплащане на следните суми:

300.00лв. - главница; 57.55лв. - непогасено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.; 90лв. - непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.07.2020г., 240 лева непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 20.07.2020г., 30 лева – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 62.64 лева – лихва за забава от 21.09.2019г. – 20.07.2020г., /без периода от 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. на осн. чл.6 от ЗМДВИППП/, 84.41 лева - законна лихва за периода 20.07.2020г. - 29.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното плащане, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 25лв. - държавна такса и 180лв. - юрисконсулско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30039176555 от 03.09.2019 г.

С разпореждане № 1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 20213620101332 първоинстанционния съд е отхвърлил частично заявлението за сумите: 57,55 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019г. до 2

20.07.2020г., 90.00 лева – неплатено задължение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.07.2020г., 240 лева – неплатено задължение за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 20.07.2020г., 30.00лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.10.2019г., лихви за забава за разликата над сумата от 25.34 лева до 62.64 лева и законна лихва от 20.07.2020г. до 29.09.2021г. за разликата над 36.42 лева.

В останалата част заявлението е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 522 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите: 300,00лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;

25.34 лева - лихва за периода 21.09.2019г. - 20.07.2020 г., 36.42 лева – мораторна лихва от 20.07.2020г. до 29.09.2021г., 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

От изложеното в жалбата, се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, само в частта за сумите:

57,55лева - непогасено договорно възнаграждение за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г., 62.64 лева – лихви за забава дължими за периода 21.09.2019г. до 27.07.2020г. и за 84.41 лева законна лихва за периода 20.07.2020 г. – 29.09.2021 г.. За да отхвърли заявлението относно претенцията за договорна лихва съдът е приел, че клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП, освен това според съда такава уговорка липсва в договора. Досежно законната лихва съдът е приел по-нисък размер, въз основа на изчисление чрез електронен калкулатор на НАП върху посочената главница.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски 3 кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Заявителят претендира заплащане на сумата от 57,55лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.

Настоящата инстанция счита, че заявлението в тази част е основателно и следва да бъде уважено. Видно от представения договор за потребителски кредит е уговорен годишен лихвен процент 40.90 % и ГПР 48.10 %. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК /нова – ДВ бр.35/2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ е предвидено, че: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България".

Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно потребителят, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита.

Законната лихва по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ от 01.08.2015 г. до 01.01.2016 г. е бил – 0, 01%, след което и понастоящем е -0,00%. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на 4

ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /48.10%/ не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова уговорената клауза за възнаградителна лихва не е нищожна, предвидена е в договора и искането за издаване за заповед за същата следва да бъде уважено.

Предвид изложеното жалбата в тази й част се явява основателна.

Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за заплащане на сумата от 57,55лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г. следва да бъде отменено, като бъде издадена заповед за посочената сума.

Що се отнася до жалбата против разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението за законна лихва над сумата от 25.34 лв. до претендираните 62,64 лв. /или за сумата от 37,30лв./ за периода 21.09.2019г. 20.07.2020 г. и за сумата над 36.42лв. до претендираните 84.41лв. /или за сумата от 47,99лв./ за периода 20.07.2020 до 29.09.2021г. то същата се явява неоснователна в тази й част. Правилно заповедния съд е определил размера на законната лихва върху главницата от 300.00лв., за посочените периоди, поради което в тази част разпореждането е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и деловодни разноски за настоящата въззивна инстанция съразмерно с уважената част от жалбата, а именно за сумата от 26,19лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1249/30.09.2021 г. по ч.гр.д. № 20213620101332 на РС – Нови Пазар, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „Профи кредит България” ЕООД гр. С.. срещу длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 57,55лв. - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., 5

ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес с. П..., за заплащане на сумата от 57,55лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.09.2019 г. – 20.07.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.

ВРЪЩА делото на РС – Нови пазар за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.

ОСЪЖДА АЛ. Р. Д. с ЕГН ********** с на стоящ адрес: с. П... да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД гр. С.., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 26,19 лв.(двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща деловодни разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част на жалбата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6