Решение № 129 от 20.10.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Берковица, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100837 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД против С. Г. Г. обективно съединени искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД – установителни искове за признаване на установено, че ответницата му дължи сумата 24018,32 лева – частично предявена главница, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 4913772, сключен на 26.01.2022 г. с У. К. Ф. ЕАД, от общо дължима и изискуема главница в размер на 29 557.87 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното издължаване, сумата 914,17 лева – договорна лихва за периода 21.05.2023 г. – датата на изпадане в забава до 27.05.2024 г. – датата на уведомяване за предсрочната изискуемост, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 523/2024 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът ЕОС МАТРИКС ЕООД твърди в исковата си молба, че на 26.01.2022 г. между У. К. Ф. ЕАД, като кредитор и

1

С. Г. Г., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 4913772, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата сума в размер на 33 200 лева.

Поради неплащане в срок на дължимите вноски кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжника е уведомен на 27.05.2024 г.

Вземането е прехвърлено от кредитора У. К.

Файненсинг ЕАД в полза на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД на основание чл.

99 ЗЗД с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 12.01.24 г. и приложения към него.

Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99 от 33Д за извършената цесия на 27.05.2024 г., евентуално твърди, че с връчването на преписа от исковата молба, към която прилага и уведомлението за извършената цесия длъжникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето на вземането.

Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 523/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД против С. Г. Г. за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 523/2024 г. на РС – Берковица, а именно: сумата 24018,32 лева – частично предявена главница, дължими по по Договор за потребителски паричен кредит № 4913772, сключен на 26.01.2022 г. с У. К. Ф. ЕАД, от общо дължима и изискуема главница в размер на 29 557.87 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното издължаване, сумата 914,17 лева – договорна лихва за периода 21.05.2023 г. – 2 датата на изпадане в забава до 27.05.2024 г. – датата на уведомяване за предсрочната изискуемост.

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

Ответната страна С. Г. Г. не е подала отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.

131 от ГПК едномесечен срок.

След изтичане на срока за отговор ответницата е подала становище, в което е оспорила сключването на договора, като твърди, че липсват подписи на страните по договора и навежда доводи за наличие на неравноправни клаузи по отношение на уговорения ГПР и лихвения процент.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит и неговите елементи, по силата на което са възникнали задължения за ответника и техния размер, настъпилата изискуемост на задълженията по договора /включително предсрочната му изискуемост/, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане в претендирания размер, наличието на договор за цесия между ищеца и кредитодателя на ответника, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. че последният е уведомен за сключването му.

По иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По делото е приложен Договор за потребителски паричен кредит № 4913772, сключен на 26.01.2022 г. с У. К. Ф. ЕАД ведно с приложимите общи условия към договора, погасителен план и всички приложения /л. 10-32 от делото/, от който е видно, че на 26.01.2022 г. между У. К. Ф. ЕАД, като кредитор и С. Г. Г., като

3 кредитополучател е сключен договор за кредит за 33 200 лева размер на главницата.

Възражението на ответницата, че такъв договор не е сключен, тъй като липсват подписи на страните по договора е преклудирано като заявено след изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК. Освен това е и неоснователно, тъй като видно от съдържанието на приложимите общи условия към договора и погасителния план към него /л. 11-18 от делото/ същите са подписани на всяка страница както от потребителя - С. Г. Г., така и от служител на кредитора. Предвид което съдът намира за доказано, че въз основа на процесния Договор за потребителски паричен кредит № 4913772 от 26.01.2022 г. е възникнало валидно облигационно отношение между У.

К. Ф. ЕАД, като кредитор и С. Г. Г., като кредитополучател, по силата на което кредитора се е задължил да предостави на ответницата в заем сума в общ размер на 33 200 лева главница.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ към договора ответницата се е задължила да върне цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него съгласно погасителен план в срок до 21.01.2032 г. на 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 366.55 лева /с изключение на последната вноска, чийто размер е 367.31 лева/.

От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза от вещото лице К. Н. на л. 91-105 по делото и дадения отговор на първи въпрос се установи, че на 27.01.2022 г. сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя на кредитополучателя в пълен размер, а именно – 33 200 лева.

Съгласно заключението на вещото лице Н. ответницата е погасила общо 5961.35 лева, от които – 3642.13 лева главница, 1859.63 лева договорена редовна лихва съгласно погасителния план, 385.73 лева за застрахователни премии, 7.29 лева възнаградителна лихва върху просрочените вноски и 21.57 лева за обезщетение за забава в размер на законната лихва, като последното плащане е на дата 15.08.2023 г. /таблица № 1 на л. 93/.

Така остатъкът от кредита, който не е погасен от ответницата според вещото лице е в размер на 29 557.87 лева за главницата и 1276.97 лева за договорна редовна лихва за периода 21.05.2023 г. до 27.05.2024 г.

Ответницата не спори, а и от събраните по делото доказателства се 4 установи, че вземането по договора е било прехвърлено от кредитора на ищеца.

На 12.01.2024 г. кредиторът У. К. Ф. ЕАД е прехвърлил вземането си по кредита на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД с Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 12.01.2024 г.

/видно от съдържанието на приложените по делото на л. 33-45 Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 12.01.2024 г. и извлечение от Приложение 1 към договора за цесия, в което е отразен размера на прехвърлените вземания към 09.01.2024 г./.

Съгласно чл. 1.2. от Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение 1 към договора, което е неразделна част от него и се отнася към дата 09.01.2024 г., след която дата всички плащания по вземанията се дължат на цесионера.

От съдържанието на Приложение № 1, от което е представено извлечение на л. 43-45 по делото е видно, че вземането по процесния Договор за потребителски паричен кредит № 4913772 е включено в списъка на прехвърлените вземания, като същото е индивидуализирано в достатъчна степен, така че не остава съмнение относно конкретното вземане - чрез посочване на номера на договора, месеца и годината на неговото сключване, имената на длъжника, остатъка на дължимите суми, които са прехвърлени на цесионера, а именно – 29 557.87 лева главница и 914.17 лева договорна лихва, като неточното отразяване на датата на неговото сключване съдът намира, че е техническа грешка, която не променя извода за идентичност на прехвърленото вземане с процесното.

Предвид което съдът намира за доказано, че процесното вземане е прехвърлено от кредитора на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД.

Не се спори, че ответницата е била надлежно уведомена за извършената цесия, както и че вземането е било обявено за предсрочно изискуемо от ищеца.

Към исковата молба е приложено писмо изх. № 408/16.5.24 г. /л. 7/ от У. К. Ф. ЕАД чрез ЕОС МАТРИКС ЕООД /като пълномощник/, с което уведомява ответницата С. Г. Г. за така извършеното прехвърляне на вземането и едновременно с това е обявил кредита за 5 предсрочно изискуем /получено от ответницата на 27.05.24 г., за което е приложена обратна разписка на л. 6/.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.

Тъй като прехвърленото вземане възниква от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законът изисква съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Съобщаването обаче може да бъде извършено както лично, така и чрез изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице, като това друго лице може и да е включително цесионера.

В случая цедентът У. К. Ф. ЕАД е упълномощил ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД да уведомява всички длъжници, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за всички вземания, които са прехвърлени на цедента съгласно Приложение 1 към договора за цесия, в което е отразен размера на прехвърлените вземания към 09.01.2024 г. /т. 3.2 от индивидуалния договор за сключената цесия на л. 37 и изрично пълномощно на л. 40-41/.

Предвид което съдът намира, че ЕОС МАТРИКС ЕООД е надлежно упълномощен да уведоми длъжника за цесията и така направеното уведомление, приложено на л. 7 от делото е правно валидно, действително и поражда правните си последици, като прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника и негов кредитор се явява ЕОС МАТРИКС ЕООД.

Освен това в изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК в хода на производството на ответницата са връчени преписи на приложените към исковата молба доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената цесия.

С Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в 6 хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.