Решение № 4740 от 14.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4740 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110147633 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Б. М., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „ФИРМА” АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 356.73 лв. за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в АДРЕС, абон. № ****, за периода 06.10.2016 г. – 07.03.2017 г.

Претендира разноски.

Ищецът излага твърдения, че ответникът претендира от него процесната сума, която фигурира по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че той я е оспорил, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, вземането ще бъде събрано със съдебен изпълнител. Оспорва вземането поради липса на облигационна връзка с ответника. Оспорва през исковия период той да му е доставял стоки и услуги на процесната стойност. Твърди, че имотът не е водоснабден, както и че уредите не са изрядни.

Сочи, че са нарушени изискванията при извършване на отчетите. Релевира възражение, че процесното вземане е погасено по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника „ФИРМА” АД отговор на исковата молба, в който моли за уважаване на иска. Не оспорва, че към датата на исковата молба процесното вземане е погасено по давност, но твърди, че имотът е собственост на ищеца, поради което той е потребител на ВиК услуги, както и че имотът е водоснабден, че в него са монтирани 2 бр. годни измервателни уреди, които са били надлежно отчитани през исковия период, поради което процесната сума е дължима от ищеца. Изтъква, че не е претендирал от ищеца доброволно или принудително заплащане на процесната сума, поради което счита, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото и не следва да носи отговорност за разноските. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, 1 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 356.73 лв. за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в АДРЕС, абон. № ****, за периода 06.10.2016 г. – 07.03.2017 г.

Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за потребление на ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото производство вземане като дължимо в своята система. С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.

В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта на изтичане на погасителната давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. По заявените от ищеца възражения за несъществуване на предпоставките за възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.

Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува.

В случая с Определение № 5776/04.10.2021 г. съдът е указал на ответника, че в негова 2 доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него по предоставяне на услугите в размер на претендираната сума, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Въпреки това ответникът не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест.

При липса на ангажирани доказателства за наличието на договорно отношение между страните възникването на процесното вземане се явява недоказано.

Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се обсъжда възражението за погасяване на задължението по давност.

По разноските:

Доколкото ответникът е признал единствено погасяването на вземането по давност, а в случая ищецът е оспорил изобщо възникването на процесното вземане в полза на дружеството, съдът намира, че липсва признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.

При това положение право на разноски в настоящото производство има единствено ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за такса за банков превод в размер на 1.41 лв., които следва да му бъдат присъдени.

Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищецът е бил представляван по делото безплатно от адв. В.Ф. С., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, не дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 356.73 лв. за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в АДРЕС, абон. № ****, за периода 06.10.2016 г. – 07.03.2017 г.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:

АДРЕС, сумата от 51.41 лв. – разноски за производството.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адв. В.Ф. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв. – възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на Д. Б. М..

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3