Решение № 5949 от 01.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7853/2024
- Вид
- Решение № 5949
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 343, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 30, ал.2, т.5 · Закон за съдебната власт
- чл. 30, ал. 5, т. 8 · Закон за съдебната власт
- чл. 341 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл. 388 · Закон за съдебната власт
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал.1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 245 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 5949 гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507853 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9947/27.05.2024г. по гр.д. № 8865 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 180-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 52394/16.02.2024г. на Л. М. Б., ЕГН ********** срещу Софийски апелативен съд, Булстат ******* с правно основание чл. 128 и чл. 245 от КТ за заплащане на сумата от 1405 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2024г., до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формиран като разлика от полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което би следвало да получи съгласно индексацията на възнагражденията й по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като Л. М.
Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Софийски апелативен съд, Булстат ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 193325/12.06.2024г. по регистъра на СРС от ищеца Л. М. Б., ЕГН ********** 1 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че има само един сключен трудов договор и той е с Върховния касационен съд. След преместването й при ответника не била сключила нов трудов договор, не била дала съгласие за това прехвърляне. Действително била служителка на ответника от 15.07.2020г., но правоотношението й било запазено такова, каквото е било по сключения й договор с ВКС, включително и в частта за възнаграждението по колона 6 на класификатора от 2020г. Това бил размер на възнаграждението, което следвало да бъде индексиран с приемането на класификатора за 2021г. с 10%. Преназначаването й не довело до промяна на място на работа и на характер на работа, обема на същата. Служителите останали на работа във ВКС получили индексация и това довело до дискриминационно отношение към нея. Решението на ВСС не сочело че възнаграждението й следва да се определя по начин различен от този преди преназначаването й в САС, нито че следва да се изравнят възнагражденията със заварените служители, нито как следва да се определят възнагражденията. Споразумението й с ответника, че възнаграждението й следва да се увеличи до определен размер не означавало, че се отказва от дължимата горница В хипотезата на чл. 123, ал.1, т. 7 от КТ задълженията на предишния работодател се прехвърляли на новия работодател, включително и да се индексира възнаграждението над този размер. Новият работодател дължал такъв размер на възнаграждението, какъвто дължал първия работодател, ако прехвърлянето на работника не беше осъществено. Други състави на СРС възприемали тази теза по идентични случаи. За известен период получавала по-високо възнаграждение-до приемането на новия класификатор за 2021г.
Възможността да получава това по-високо възнаграждение било предвидено и в § 1 от ПЗРППКДАС. Първостепенен разпоредител с бюджетни средства бил ВСС, ответникът бил второстепенен разпоредител с такива и не можел да не спазва решението на ВСС. Затова и за 2020г. получавала по-високо възнаграждение в диапазона на колона 5 и 6 от класификатора., такава била волята на ВСС по решението за преместването й.
Класификаторът на длъжностите имал за цел само да изброи и да степенува отделните длъжности в зависимост от ранга на съдилищата, както и да определи границите на трудовите им възнаграждения. Спазвайки нормата на 2 чл. 123 от КТ би следвало на ищеца да се изплаща възнаграждение по колони 5 и 6. Други две длъжности – на началник отдел „Управление на собствеността” и на ръководител сектор „експлоатация на сгради и съоръжения” били прехвърлени също от ВКС в САС, като получаваните към него момент възнаграждения за тези длъжности надвишавали максималния размер по колона 8 за 2020г. и за следващите години. На тези служители не били индексирани възнагражденията за следващите години поради надвишаване на максималния размер по колона 8 до 2022г. , увеличения за 2023г. и то частично получил ръководителя сектор. Само ищцата и другите прехвърлени нейни колеги не получили увеличение на възнагражденията.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете на Софийски апелативен съд, Булстат ******* е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението е правилно. Приложима била разпоредбата на чл. 123, т. 7 от КТ, размер на трудовото възнаграждение е запазено, приложима била процедурата по чл.
343, ал.2 от ЗСВ.
Класификаторът бил приложим, като за ищцата възнаграждението се определяло по колона 7 и 8-за апелативен съд, а не по колона 5 и 6 – за ВКС и ВАС. Преместването на ищеца било с нейно съгласие, за което било подписано и споразумение, тогава бил променен работодателя и без значение било какви са размерите на възнагражденията на служителите на ВКС. Решението на ВСС допускало на основание на § 1 от ПЗРППКДАС да се запази възнаграждението на ищеца при преместването й , като с т.4.1. от решението от 16.12.2020г. се сочело, че тези възнаграждения не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни длъжности на съответната група в Класификатора С Решение по т.13.1. от 01.12.2021г. комисията при СК на ВСС отново посочила, че не следва да се индексират възнагражденията на тези служители, защото щатните бройки във ВКС били съкратени, разкрити били такива в САС, тоест не било налице прехвърляне по смисъла на § 1 от ПЗР на ПП КДДАС. Последният касаел прехвърляне на служители поради създаване на нови длъжности в съдилищата в страната през 2016 и бил само за заварени служители на самия съд. ВСС посочил с решението си, че не възразява служителите отговарящи за съдебното имущество да запазят възнагражденията си, но индексиране на същите е допуснал само след изравняване на заплатите им с тези за съответното ниво Посочил е, че § 1 от ПЗРППКДСА бил приложим само за хипотеза, в която определена длъжност е 3 премахната, спира да съществува в съответната група съдилища и затова служителят следва да бъде преназначен на сходна длъжност, а при липса на такава-запазва длъжността и възнаграждението. Длъжността на ищеца съществувала както във ВКС, така и в САС и затова тази разпоредба не била приложима. Не бил провел дискриминационно поведение, защото спазил нормативните изисквания за определяне на възнагражденията. Приложимата разпоредба била тази на чл. 343, ал.2 от ЗС, защото ищцата била предназначена от ВКС в САС без конкурс, ищцата запазила възнаграждението и достигнатия ранг, допълнителните възнаграждения за професионален опит и стаж, независимо, че по колона 7 и 8 възнаграждението й следвало да бъде пониско. Административният ръководител на орган на съдебна власт не можел да определи възнаграждение, нахвърлящо максималния размер по Класификатора. В случая административния ръководител на САС действал съобразно указанията на ВСС, които били задължителни за него. В хипотеза, в която трудовото правоотношение на ищеца с ВКС било прекратено и възникнело ново със САС на ищеца щяло да се определи възнаграждение по колона 7 и 8. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
52394/16.02.2024г. на Л. М. Б.
, ЕГН ********** срещу Софийски апелативен съд, Булстат ******* с която е поискала от съда на основание чл. 128 и чл. 245 от КТ да осъди ответника да й заплати сумата от 1405 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2024г., до изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г., формиран като разлика от полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което би следвало да получи съгласно индексацията на възнагражденията й по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Навела е твърдения, че до 15.07.2020г. работела на длъжността „чистач” във Върховния касационен съд, след това била преместена в Софийски апелативен съд по решение на ВСС за прехвърлянето й- правомощието за стопанисване на съдебната палата било предоставено на ръководителя на САС и като последица от това с Решение на ВСС от 09.06.2020г. на основание на чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ 31 щатни бройки на ВКС са съкратени включително и за 4
„чистач” – 15 щатни бройки, същевременно точно толкова длъжности като брой и вид били разкрити в САС включително и 15 щатни бройки за длъжността „чистач”. Съ същото решение ВСС е посочил, че не възразява за се проведе процедура по чл. 343, ал.2 от ЗСВ за запазване на размера на възнагражденията съгласно § 1 от ПЗР ППКДАС. Не била сключвала трудов договор със САС, така правата и задълженията й по договора с ВКС се запазвали. Трудовото й възнаграждение не било индексирано, а следвало да се направи същото по колона 5 и 6 на Класификатора. Задължението произтичало от чл. 123 от КТ. Останалите на работа във ВКС получавали повисоко възнаграждение. ВСС нямал право да прекратява правоотношението й с ВКС. Претендирала е разноски.
Ответникът Софийски апелативен съд, Булстат ******* е оспорил исковете. Посочил е, че дължимото на ищеца възнаграждение е определено съобразно решенията и указанията на ВСС, приложими били колона 7 и 8 от класификатора , така определеното възнаграждение било изплатено.
Сочените от ищеца допълнителни споразумения били подписани от нея и с тях тя се съгласила на така определените й възнаграждения. Претендирал е разноски.
С определение от 25.03.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по трудов договор от 04.10.2010г. ищцата е работела на длъжността „чистач” във ВКС, че считано от 15.07.2020г. всички служители на ВКС в отдел „Стопанисване на сграда на съдебна палата-гр. София” са прехвърлени в САС по Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020г., че през процесния период ищцата при атестирането е получила оценки, предоставящи право на увеличение на трудовото й възнаграждение.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор от 04.10.2010г., допълнителни споразумения към него от 13.02.2020г., съгласно които ищцата е работила по трудов договор за неопределено време с Върховния касационен съд , Обща администрация, Дирекция „Управление и стопанисване на съдебно имущество”, отдел „Стопанисване на Софийска съдебна палата и други бази на ВКС”, сектор „Хигиена” на длъжността „чистач” на половин работен ден от 4 часа , а считано от 01.01.2020г. – на ¾ работно време при основно трудово възнаграждение към 01.01.2020г. от 5
585,75лв., ІV-ти ранг с допълнително възнаграждение от 56,25лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 2% в съдебната власт и 1,5% в органи извън съдебната власт.
Приети са неоспорени от страните споразумения от 26.02.2021г., от 15.04.2022г. и от 21.08.2023г., съгласно които Софийски апелативен съд и Л.
Б. са се съгласили да се актуализира трудовото й възнаграждение съобразно Решение на ВСС за актуализиране на Класификатора на длъжностите в съдилищата и така от 01.01.2021г. основното възнаграждение е 620,25лв., от 01.01.2022г. основно възнаграждение е 682,50лв., от 01.01.2023г. основно възнаграждение е 785,25лв.
Приет е кратък стенографски протокол № 10/30.04.2020г. на Пленума на ВСС, съгласно който е взето решение, с което е отнето възложеното с решение от 2016г. стопанисване от председателя на ВКС на съдебната палата и на имота в който е построена считано от 15.07.2020г., като същото е възложено на Председателя на АС-София.
Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32e06367-5a37-4aad-8572-86b5d3a944f6